Monday, September 25, 2017 فارسي|Български
 
Home|Иран|Ислям|Персийски език|Често задавани въпроси|За контакти|Връзки|Карта на сайта
Заглавие
Иран
Техеран
Вход
Потребителско име :   
Парола :   
[Регистрация]
Новини писмо Регистрация
Име :   
Имейл :   

Древноперсийска литература

       До днес са оцелели писмени паметници на древноперсийския език, който се е говорел през периода на Ахеменидите (550-330 пр. н.е.) в Персия. Те  включват йероглифни каменни надписи на някои от царете на тази династия, както и запазени надписи върху сребърни и златни парчета, върху каменни теглилки, върху печати и съдове. От периода след Ахеменидите документът, който може би е написан на древноперсийски език, е камененният надпис Накш-е Рустам с арамейска писменост, от който до сега са прочетени само няколко думи. Онова, което се среща по каменните надписи, са теми, свързани с политиката и управлението. Въпреки езиковите и пространствени ограничения на такъв вид документи, каменните надписи, останали от времето на Дарий І, се открояват със своите литературни достойнства. Със скромен тон, с точни изрази, с прости думи и с кратки изречения пишещият компенсира монотонността на езика, която се среща на места в тези паметници. Всеки текст, написан от името на Дарий І, има издържана структура, включваща предговор, основна част и заключение. Каменните надписи, останали от неговите наследници, с изключение на плочата Див (демон, бяс – бел. на пр.) на Хашиарша, не съдържат друго, освен повторение на изрази, срещани в текстовете на Дарий І. Йероглифските писмена на древноперсийски език, естествено, са лишени от художествена фантазия и литературна образност и затова, макар че от историческа и езиковедска гледна точка са смятани за ценни документи, от литературна гледна точка нямат голяма стойност.  

    От онова, което споменават древногръцките автори, може да се направи извод, че епическата литература на този език най-вероятно е съществувала в устен вид. Според Кристенсен (стр.82, 87-88), освен държавните паметници, през периода на Ахеменидите вероятно са съществували устни епически предания като История на царете, които са били използвани от древногръцките автори. Такива са например легендата за Зубир или преданията за Кир, споменати от Херодот. Разказите за Бардия в древногръцките легенди се опират именно на тези предания.

Зохре Заршенас, Въведение към Иран, Голяма ислямска енциклопедия, под редакцията на Казем Мусави Боджнурди, Техеран, Център за голяма ислямска енциклопедия, 1367г. по хиджр (1988 г.), т. 10, стр. 557-558 
 
 
 
 

Търсене
Разширено търсене Уебтърсене
банери
Иран: РАЗКАЗ ЗА ПРИЯТЕЛСТВО

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В СОФИЯ

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В ПЛОВДИВ

база-данни на НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ
гласуване
Анкетата не е активна
Потребители Статистика
Посетители на страницата: 1716
Посещения от деня : 52
Посетители на страницата : 189392
Посетители онлайн : 2
Време на посещение : 1.5469

Home|Иран|Ислям|Персийски език|За контакти|Връзки|Карта на сайта