Wednesday, November 22, 2017 فارسي|Български
 
Home|Иран|Ислям|Персийски език|Често задавани въпроси|За контакти|Връзки|Карта на сайта
Заглавие
Иран
Техеран-Азади
Вход
Потребителско име :   
Парола :   
[Регистрация]
Новини писмо Регистрация
Име :   
Имейл :   

Пахлавийска литература (на средноперсийски език)

Средноперсийски се нарича езикът, който е продължение на древноперсийския език и е официален език в Иран през периода на Сасанидите. Литературните творби на този език се делят на две групи: религиозни и нерелигиозни.
През периода на Сасанидите се появяват в писмена форма свещените книги на зороастризма и няколко второстепенни религиозни творби, съдържащи теми, повече или по-малко свързани с религията. А нерелигиозните, чисто литературни и понякога любителски творби, поради силната устна традиция в предислямски Иран, не са намерили писмено разпространение. Те са битували устно дори и в периода след приемането на исляма и затова постепенно са били забравяни. Това, което е било написано, поради замяната на пахлавийската писменост с арабска, поради развитието на пахлавийския език и превръщането му в персийски или поради религиозни и политически причини също е изчезнало. Разбира се, арабските и персийските преводи съдържат някои от тези текстове като например Калила и Дамна. Пахлавийската поезия, с развитието на езика, с промяната на силабическото стихосложение в аруз (вид арабско-персийско стихосложение-бел. на пр.) и с упадъка на музиката (защото обикновено тя се рецитира с музика) е сполетяна от същата участ. Религиозните творби, които намират окончателния си вариант най-вече през 3-то и 4-то столетие по Хиджр (л.), т.е. през времето, когато зороастризмът не е вече официална религия в Иран, с течение на времето, поради религиозния фанатизъм, войните, раздорите и особено поради нашествието на монголите, също са изгубени.
Литературата на средноперсийски език притежава особености, характерни за устната литература като анонимност и разностилие. Въпреки многото увреждания на останалите от този период творби, тя се смята за ценен източник на информация за светогледа и древните вярвания на иранците. Запазените творби на пахлавийски език са: 1. надписи, 2. писмени творби, 3. пахлавийски псалми, 4. някои изречения и думи, разхвърлени в арабските и персийски книги.
1. Надписи: Те включват надписи върху камък, кожа, глина, метал, папирус, дърво, монети, печати, скъпоценни камъни и др. под. Известен брой от тези надписи са двуезични (на езиците пахлави и парти) или триезични (на пахлави, парти и древногръцки). Записването на надписите в повечето случаи е ставало едновременно с тяхното съчиняване и въпреки че от литературна гледна точка нямат голяма стойност, от историческа, от социална, от езиковедска, а понякога и от религиозна гледна точка те са много ценни паметници. Съобразно тематиката си се делят на две групи: държавни и частни надписи.
А) Държавни: Тези надписи са направени на специално създадена за тази цел пахлавийска писменост с разделно писане на буквите и принадлежат на царете от династията Сасаниди, на техните царедворци и на върховния зороастрийски жрец Кардир.
Б) Частни: Повечето частни надписи са написани с традиционната книжна писменост (със слети букви), също като графиката на пахлавийските книги. Те датират от края на царуването на Сасанидите и от началото на ислямския период. От тематична гледна точка тези надписи се делят на две групи: възпоменателни (посветени на частни дарения или на посещението на някое място) и надгробни.
Други надписи на езика пахлави са: надписи върху папирус, надписи върху кожа, надписи върху глина, надписи върху метал, надписи върху монети, печати и печатоподобни.
2. Книжни произведения: Тези пахлавийски творби, в зависимост от съдържанието си, могат да се разделят така:
А) Преводи и коментари на Авеста на езика пахлави (Зенд и Пазанд): През периода на Аршакидите и Сасанидите езикът на Авеста се приема за мъртъв език, който се изучава само от жреците на зороастризма. Затова преводът на тази свещена книга на живия за онова време език – пахлави – е бил неизбежна необходимост. Преводът и коментарът на Авеста на пахлави терминологично е прието да се нарича Зенд (= коментар). В днешно време от превода и коментара (Зенд) на цялата Авеста са останали само Зенд-Ясните (които включват и Гатите), Висперед, Хорде Авеста (която включва също малки молитви-възхвали и яшти), Вендидад, Хирбадестан, Нирангестан и Аугемадаеча.       
След 4 в. по Хиджр (л.) четенето на текстове на пахлави, поради забравата на този език, става трудно и дори невъзможно. Точно по тази причина емигриралите в Индия зороастрийски жреци са транскрибирали  с авестийска писменост молитвите и някои от пахлавийските текстове. Тези текстове терминологично се наричат Пазанд. Най-важните такива творби са: Шеканд гоманигвезар (Доклад унищожаващ съмненията), чийто пахлавийски оригинал е изчезнал, Бундахишн (Първотворението), Мину-йе херад (Духът на разума), Зенд- Вахман ясна, Аугемадаеча, Ардавираф-наме (Книга за праведния Вираф), Ядегар-е Джамаспи (Спомени на Джамасп), пахлавийският оригинал на по-голямата част от която е изчезнал, Пас данештан-е камаг, Хишкари-йе ридеган (Задълженията на младежите), хвалебствия и молитви, покаяния, ниранги ( = верди(молитви)), някои сказания, 30-дневни молитви и 101 имена на Бог.
Б) Текстовете, написани въз основа на Зенд: Въз основа на Авеста и нейния превод на пахлави са написани много пахлавийски книги и съчинения с различна тематика. Последните от тях датират от 3-4 в. по Хиджр (л.), като най-важните са следните:
1. Динкард: Тази книга е подобен на енциклопедия сборник от теми. Тя е написана на основата на предшестващите я зороастрийски творби. Имената на двама от нейните съставители са Азар Фаранбаг Форохзадан и Азарбад Амидан, живели през 3-то столетие по Хиджр (л.). Името “динкард” е със значение на “религиозно съчинение” или “религиозни дейности”. Първоначално Динкард е включвала 9 книги, но 1-ва, 2-ра и част от 3-та книга са изчезнали.
2. Бундахишн: Известна е още като Зенд-Агахи (=знания, основаващи се на Зенд) и включва 36 раздела. Нейното писане започва в края на периода на Сасанидите, но последният й автор на име Фаранбаг е живял през 3 в. по Хиджр (л.). Бундахишн означава “сътворяване на началото или основите”. Темите в книгата се простират в широк спектър: от преданията за сътворението, за митическата и реална история на иранците от периода на Пишдадидите до пристигането на арабите; от знания за света и астрономията до списък на имена на реки, планини и растения. Бундахишн е запазена в два вида – единият е подробен и е под името Ирански Бундахишн или Голям Бундахишн, а другият е съкратен и е известен като Индийски Бундахишн.

 3. Избрани съчинения на Задсепарм: Съдържат 35 раздела с теми за сътворението на света, за религията, за структурата на човешкото тяло и силите, съществуващи в това тяло, както и за предназначението на всеки от неговите органи, за възкресението и за края на света. Написани са от Задсепарам, син на Гашан Джам (Джаван Джам) през 3 в. по Хиджр (л.)
4. Творби на Манучехр: От Манучехр, брат на Задсепарм, са останали 3 писма (отричащи религиозните отклонения на брат му) и книга със заглавие Дадестан-е дини (сборник от религиозни съждения), съдържаща неговите отговори на 92 въпроса, зададени му от Мехр Хоршид, син на Азармах, и други зороастрийци.
5. Раваят-е пахлави (Пахлавийски предания): Този текст е достигнал до нас в ръкописни екземпляри заедно с Дадестан-е дини и неговият съставител е неизвестен.
6. Порсешниха (Въпросник): Книга, представляваща сбор от въпроси.
7. Ваджаркард-е дини: Сборник от различни пахлавийски текстове  със значение на религиозни фетви.
В) Философски и схоластични текстове: Философските и схоластични творби, датиращи от този период, са: 3-та, 4-та и 5-та книга на Динкард; Шеканд Гоманигвезар, чийто автор е Мардан Фарох, син на Урмуздад. Първата част на тази книга утвърждава зороастрийските възгледи, а втората част отрича другите религии; Пас данештан-е камаг (Чам кастиг), малък текст за връзването на касти (= пояс, характерен за зороастрийците); Годжастак-е Абалиш, книжка, в която се описва диспута между един приел исляма зороастриец на име Абалиш и Азар Фаранбаг Фарохзадан, станал в присъствието на Аббасидския халиф Мамун.
Г) Откровения, съзерцания и пророчества: От този вид литература са останали няколко творби: 1. Ардавираф-наме – описание на пътуването на Вираф до отвъдния свят. 2. Зенд- Вахман Ясна (=коментар на Бахман Ясна), пророчество за бедите на света според откровението. 3. Пророчества на Джамасп, везир на Гоштасп. Част от тях се намират в Джамасп-наме (Книга на Джамасп), а друга част в Ядегар-е Джамаспи (Бенвенист, 337-380). 4. Шах Бахрам Варджаванд – написана е след приемането на исляма под формата на кратка римувана поема от 14 бейта. Тя предрича възцаряването на шах Бахрам.
Д) Морализми (нравоучения и сентенции). Те съставляват важна част от пахлавийската литература. Забележителни сред тях са нравоученията, които се делят на  две групи: религиозни съвети и практически житейски мъдрости. Нравоученията са от категорията на устната литература и затова определянето на техния автор и времето на написването им е трудна, а понякога и невъзможна работа. Поради тази причина често пъти те са приписвани на известни личности и мъдреци, а понякога и на царе и духовници. Най-важните нравоучения на пахлави са: Андарзха-йе Азарбад Мехраспандан (Нравоученията на Азарбад Мехраспандан), цитирани в Раваят-е пахлави и в 3-та книга на Динкард; Ядегар-е Бозоргмехр(Спомени на Бозоргмехр); Андарз-е Авшанардана (Нравоучение на Авшанардана); Андарз-е данаян бе маздияснан (Нравоучение на мъдреците към маздеистите); Андарз-е Хосроу Гобадан (Нравоучение на Хосроу Гобадан); Андарз-е Пуриваткишан (Нравоучение на Пуриваткишан); Мину-йе Херад и много други религиозни нравоучения.
Е) Трактати за методите на държавно управление: Тези съчинения, които започват диспут за политическите методи на държавата и пътищата за управление на народа, в арабските текстове от първите векове след приемането на исляма са групирани така: договори, завети, книги за делата на някои управници, писма, речи, укази. Оригиналите на пахлави на никое от тях не са запазени, но до нас са достигнали техни преводи на арабски и понякога на персийски. Образци от този род творби са: Охуд ва васайа-йе Ардашир ва Ануширван  ((Договори и завети на Ардашир и Ануширван); Карнаме-йе Ануширван (Книга за делата на Ануширван); политически писма като писмото на Тансар, отнасящо се към времето на Ардашир; писмата на Ануширван; речи за възцаряването на всеки цар от династитята на Сасанидите; царски укази на Сасанидите (вид обществено-политическо нравоучение); устави и тажднаме, които изясняват дворцовите порядки и правилата за управление на народа.
Ж) Загадки – пример от този литературен жанр се среща в пахлавийски текст със заглавие Расале-йе Юшт Фериян (Съчинения на Юшт Фериян), за които е споменато и в Авеста.
З) Моназире (особен вид касида, чието съдържание е един вид спор между въображаеми противници-бел. на пр.) – Дерахт-е Асуриг (Асирийско дърво) е пример за този поетичен жанр.
И) История и география: Единствената историческа творба на пахлави се казва Карнаме-йе Ардашир Бабакан (Книга за  делата на Ардашир Бабакан). Това е една легендарно-историческа творба за Ардашир и преминаването на властта в негови ръце. В областта на историческата география на градовете съществува само една малка книжка от няколко страници под името Шахрестанха-йе Иран (Иранските градове)
К) Епос: Единственото епическо произведение на този език се казва Ядегар-е Зариран (Възпоменание за Зарир). Повечето епически текстове на пахлави, които се отнасят към устната литература, или са изчезнали, или са преведени на арабски и персийски като например: Ходай-наме. Ядегар-е Зариран разказва за войните на иранците с хуните.
Л) Фикх (мюсюлманското законодателство-бел. на пр.) и право: Освен превода на Вендидад, който съдържа много теми от областта на фикх, съществуват и самостоятелни книгии на пахлави за фикх и правните науки, които са следните:
1. Шайест нашайест (Позволено и непозволено): Това е книга за греховете и тяхното възмездие, за въздеянията за добрите дела и за религиозните обреди и очищението.
2. Равайат-е Омид Ашвахештан (Разкази на Омид Ашвахештан): Това писание е събрало 44 отговора относно трудностите, с които се сблъскват зороастрийците в обществото на мюсюлманите през първите столетия след приемането на исляма.
3. Раваят-е Азар Фаранбаг Фарохзадан (Разкази на Азар Фаранбаг Фарохзадан) – съдържа 147 отговора на Азар Фаранбаг на въпроси на зороастрийците и няколко други малки сборници с разкази в същата област като: Раваят-е Фаранбаг Соруш (Разкази на Фаранбаг Соруш) и Порсешха-йе хейрабад-е Есфандияр Фарохбарзин (Въпроси на жреца Есфандияр Фарохбарзин.)
4. Маджмуе-йе хезар фатва (Сборник от 1000 фетви): Съдържа хиляда правни въпроса, особено такива, свързани с областта на гражданския кодекс.
5. Малки учебни съчинения:  До нас са достигнали малки текстове на пахлави, които обхващат различни теми: Шегефтиха ва барджастегиха-йе Систан (Прелестите и забележителностите на Систан); Хосроу ва ридаг (Хосроу и младежът), съчинение за въпросите на Хосроу (вероятно Хосроу Парвиз) към един младеж на име Хош Арзу за най-хубавите храни, парфюми и т.н.; Гозареш-е шатрандж ва ваз-е нард (Разяснения за игрите шахмат и  нард); Мадиян-е мах-е фарвардин руз-е хордад, Савар-е сахан (Образи на словото), Аин-е наменевиси (Принципи за писане на писма ). 
М) Прозаически разкази: По времето на Хосроу Анушираван се  забелязва подем в писането на книги. Събрани са в сборници много от иранските предания, а разкази на други народи са преведени на езика пахлави. Най-важните сборници с ирански разкази са следните: 1000 легенди, които са основното ядро на 1001 ирански нощи, Сенд-бад наме (Книга от Сенд-бад), Блухар и Будасеф, Калила и Дамна, Тути-наме (Книга за папагала) и Ескандер-наме (Книга за Александър Македонски)
Н) Поезия: На езика пахлави са останали сравнително малко поетични произведения. До сега са познати 3 кратки нравоучителни  поеми – Андарз-е данаян (Съвети на мъдреците), Мадх-е херад (Възхвала на разума) и Васф-е херад (Описание на разума). Запазено е и едно стихотворение с религиозна тематика – Амадан-е шах Бахрам Варджаванд (Идването на шах Бахрам Варджаванд). Соруд-е аташкаде-йе Каркуй (Песен за храма на огъня Каркуй), който е записан в Тарих-е Систан (История на Систан), е друго религиозно стихотворение, написано с персийска писменост, но от гледна точка на езика и стихотворния размер се приема за пахлавийска поезия. Сред поемите, останали на езика пахлави, разполагаме с две сравнително подробни произведения – Ядегар-е Зариран и Дерахт-е Асуриг. И двете имат партски оригинали. Любовна лирика на пахлави, подобна на Вис и Рамин, не е запазена до днес.
О) Научни книги: От темите, срещащи се в пахлавийските творби и от пахлавийските научни произведения, преведени на арабски, става ясно, че иранците са използвали чуждите научни идеи в своите съчинения, но до днес няма запазена никаква книга с научна тематика на езика пахлави. Разполагаме само с кратки сведения за някои такива книги като Зидж-е шахриаран (Астрономически календар на царете), Гозиде-йе Тангалуша (Избрано от Теокрас) и Кетаб-е андарзгар-е етелаати (Информационна книга със съвети).
П) Речници: Сред пахлавийските творби има и два малки речника: Речник на Овим Ивак, в който авестийски думи са споменати с техния пахлавийски еквивалент и Пахлавийски речник – речник, който включва думи, които от правописна гледна точка са били трудни за преписвачите на книги. Думите в този речник са подредени по тематичен принцип. 
3. Пахлавийски псалтир: През периода на Сасанидите християните в Иран също са писали книги на езика пахлави или пък са превеждали на него свои религиозни книги. От тях до нас е достигнал само преводът на псалтира. Този текст е писан на специален вид пахлавийска писменост, която е нещо средно между пахлавийската писменост, използвана в надписите и тази, използвана в книгите. Преписването на екземпляра е станало през 1-2 век по Хиджр (л.), но езикът на текста е по-стар. В пахлавийския псалтир се забелязват много сирийски думи.
 

Търсене
Разширено търсене Уебтърсене
банери
Иран: РАЗКАЗ ЗА ПРИЯТЕЛСТВО

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В СОФИЯ

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В ПЛОВДИВ

база-данни на НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ
гласуване
Анкетата не е активна
Потребители Статистика
Посетители на страницата: 2098
Посещения от деня : 44
Посетители на страницата : 194827
Посетители онлайн : 1
Време на посещение : 2.6092

Home|Иран|Ислям|Персийски език|За контакти|Връзки|Карта на сайта