Monday, September 25, 2017 فارسي|Български
 
Home|Иран|Ислям|Персийски език|Често задавани въпроси|За контакти|Връзки|Карта на сайта
Заглавие
Иран
ПЕРСЕПОЛИС-гр. ШИРАЗ
Вход
Потребителско име :   
Парола :   
[Регистрация]
Новини писмо Регистрация
Име :   
Имейл :   

Саманидите и Газнавидите

През този0 период, който обхваща времето от втората половина на 3 в. по Хиджр (л.) до първата половина на 5 в. по Хиджр (л.), вниманието е обърнато към народната култура и е на лице оживление и стабилизиране на персийската поезия и проза.
Поезия: През тези години персийската поезия, чрез поети като Рудаки (поч. 329 г. по Хиджр(л.)/941 г. от н.е.) и Шахид Балхи (поч. 325 г. по Хиджр(л.)/ 937 г. от н.е.), достига своя етап на зрялост. Продължението на усилията на поетите от този период довежда до появата на известните Фердоуси, Касаи, Манучехри, Фарохи и Ансори, чиито произведения са много разнообразни от гледна точка на стила и съдържанието им.
 По това време се използвот много видове поетични форми. Заради простота на фантазните елементи това е най-естественият период от развитието на персийската поезия. А от гледна точка на осезаемите образи, поетическите експерименти и разнообразието на литературни мотиви е най-плодоносният в развитието на персийската литература.
 Една от особеностите на литературата през този период е големият брой поети. Според Сафа територията на персийската поезия на дари през тази епоха е била само в източните райони на Иран.
 Основната част от създадената тогава поезия е посветена на възхвала на отделни личности. Покрай възхвалата на царете, поетите са възхвалявали и везирите, емирите, държавниците, приятелите си, учените, духовните водачи, Пророка (С), халифите. Но при тези възхвали не се стига до крайности и разточителства.
 През този период разпространение намира и елегията. Интерес представлява фактът, че елегиите са написани в различни поетически форми – от двустишия до подробни касиди (лирическа жанрова форма с панегирически, елегически или сатиричен характер-бел. на пр.).
 Сред литературните особеностите е богатството от поучителни и морализаторски теми в поезията от първия период на нейното усъвършенстване, което е показател за съществуването на източници от този вид в поезията от предислямския период. Защото в арабските стихове те се срещат по-малко.
 Сатирични произведения също се срещат в персийската поезия след Саффаридите. Поради това, че преди приемането на исляма в персийската литература не са открити творби с такова съдържание, можем да заключим, че сатирата е въведена по подражание на арабските поети. Според Махджуб, персийските сатирици от този период, подобно на арабските поети преди исляма, са се придържали в сатирата към някаква средна граница. Но стиховете на поети като Манджик Тармази ни показват и обратни тенденции.
 Тагаззолите са пример за лирическа поезия от този период, които понякога са написани като встъпление към касидите, а понякога се срещат самостоятелно. Носители са на нежни чувства, изградени са от прости и ясни думи и често в тях красотата на любимата е съизмерена с природната красота. 
 Това е времето, през което се слага началото на епическата литература в Иран. Едни от най-важните стимули за обръщането на иранците към епоса през епохата на Саманидите са движението шуубийа (движение, което се противопоставя на предимството на арабите над другите народи-бел. на пр.) и народните въстания от началото на този период. Първият човек, който започва да възпява в стихове иранската национална доблест, е Масуд Марузи. За неговата Шах-наме (Книга за царете) се споменава само два пъти в произведението Ал-бада и ал-тарих (Началото и историята) и очевидно тази поема е написана преди 355 г. по Хиджр (л.)/966 г. от н.е.
 Друго важно произведение е Гущасп-наме (Книга за Гущасп), включващо 1000 бейта (стихотворна единица, състояща се от два полустиха-бел. на пр.) и написано от Абумансур Мохаммад-ибн Ахмад Дагиги Балхи през втората половина на 4 в. по Хиджр (л.). То е включено от Фердоуси в неговата Шах-наме в частта за управлението на Гущасп.
 Най-важната и най-голяма епическа и историческа поема на Иран, която е написана през същия този период, е Шах-наме на Фердоуси. Тя е завършена около 401 или 402 г. по Хиджр (л.)/1011 или 1012 г. от н.е. и за нейното написване Фердоуси е имал достъп не само до творбата на Дагиги и Шах-наме на Абумансури, но е използвал и отделни други разкази, известни по онова време. Трябва да се каже, че и преди Фердоуси са правени опити за съставяне на ирански национален епос, като сред тях заслужава да се спомене Шах-наме на Абумансури, от която е запазен само предговорът.
 С появата на Касаи Марузи (поч. 341 г. по Хиджр (л.)/952 г. от н.е.) и на Насер Хосроу Габадиани (394-481 г. по Хиджр (л.)/1004-1088 г. от н.е) се слага началото на един вид аскетично-религиозна и поучителна поезия, в която ясно се говори срещу писането на възхвали за царете и срещу писането на газели.
 От същото това време има останали поетични слова, носители на суфийски послания. В Тамхидат на Ейн-ол-Гозат се споменават имена или бейтове на хора като Абу-ал Абас Гасаб, Абу-ал Хасан Басти, Абуали Дегаг, Абусейед  Абулхейр и Шейх Ахмад, от които нито един не е бил поет и точно това показва, че суфийската поезия преди Санаи е била разпространена сред шейховете на тасаввофа.
 В края на този период се забелязват признаци на влияние на арабоезичната поезия върху персийската. Върху поезията на Фарохи (поч. 429 г. по Хиджр (л.)/1038 г. от н.е.) са оказали влияние лирически разкази от арабската литература и поетически образи от арабски поети. В поезията на Манучехри (поч. 432 г. по Хиджр (л.)/1041 г. от н.е.) също присъстват образи, вдъхновени от арабската Араес-ол-шер (Булката на поезията), които преди всичко са под влияние на поетическите образи на арабските поети от първия период.
 В стиховете си поетите дават предпочитание на простите и лишени от притворство думи и послания, на новаторски и в същото време разбираеми и прости поетически фигури и на диалектни думи, които след това биват забравени. В този период се използват прости радифи (дума или цяло изречение, непосредствено следващи след римата и явяващи се като втора част, повтаряща се без изменения-бел. на пр.) и понякога поетите попадат под влияние на арабските си събратя по перо. Този стил на писане е наречен от критиците и историците хорасански или туркестански.
 Проза: От прозаическите произведения са останали образци, някои от които не са литературни текстове и често са посветени на научни теми. Сред тях можем да споменем  Ходуд-ол алам мин ал-машрег ил ал-магреб (Границите на света от изток до запад), написана през 350 г. по Хиджр (л.)/961 г. от н.е. от неизвестен автор; Ал-ебние ан хагайег ал-адвийе (Основи на истините за лекарствата) от Абумансур Херави; Данешнаме-йе алави (книга посветена на Ала Оддоуле Какуйе) от Авицена; Тарих-е Балами (История на Балами) от Абуали Балами; превод на Тафсир-е Табари (Тафсир (=коментар на Корана) на Табари) от Абу Джафар Табари и превод на Алсавад-ол-азам дар агайед-е ахл-е соннат от Абу-ал Гасем Хаким Самарканди (342 г. по Хиджр (л.)/953 г. от н.е.)
 

Търсене
Разширено търсене Уебтърсене
банери
Иран: РАЗКАЗ ЗА ПРИЯТЕЛСТВО

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В СОФИЯ

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В ПЛОВДИВ

база-данни на НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ
гласуване
Анкетата не е активна
Потребители Статистика
Посетители на страницата: 1789
Посещения от деня : 120
Посетители на страницата : 189461
Посетители онлайн : 6
Време на посещение : 1.9375

Home|Иран|Ислям|Персийски език|За контакти|Връзки|Карта на сайта