Wednesday, November 22, 2017 فارسي|Български
 
Home|Иран|Ислям|Персийски език|Често задавани въпроси|За контакти|Връзки|Карта на сайта
Заглавие
Иран
"ГАНДЖ АЛИ ХАН" БАНЯ-КЕРМАН
Вход
Потребителско име :   
Парола :   
[Регистрация]
Новини писмо Регистрация
Име :   
Имейл :   

Селджуките и Хорезмшахите

 Литературата от периода на Селджуките и Хорезмшахите се отнася към времето от втората половина на 5 в. по Хиджр (л.)/11 в. от н.е. до началото на 7 в. по Хиджр (л.)/13 в. от н.е. През този период поезията, освен че е логично продължение на поезията от предшестващия период, търпи и процес на усъвършенстване и промяна, а границите на персийския език и литературатурата на дари се разширяват. Важен фактор за разпространението на персийския език извън границите на Иран са походите за покоряване на Индия от Насероддин Сабоктагин и султан Махмуд Газнави. След Газнавидите, влиянието на Селджуките в Мала Азия става причина за официализирането и разпространението на персийския език там и то до степен, че в края на този период и началото на 7 в. по Хиджр (л.) Мала Азия става един от важните центрове на персийския език дари.
 Поезия: Географската разпиляност на поетите от този период става причина да се появят три поетични школи в Иран:
 А) Школата на хорасанските поети: Тази група поети възраждат и усъвършенстват стила от епохата на Саманидите и началото на Газнавидите. Така Насер Хосроу и Гатран се придържат към саманийския стил, но Хосроу, чрез въвеждането на схоластично-философски теми в поезията, а Гатран с въвеждането на литературни фигури в нея, в същото време създават и нов стил. Ламаи е представител на поетите-последователи на стила от началния период на Газнавидите, а Масуд Саад създава междинен стил между стила на Фарохи и този на Ансори. Като продължение на този стил във втората половина на 6 в. по Хиджр (л.)/12 в. от н.е. се появяват поети, най-видният сред които е Анвари. Обръщайки се  към разговорния език, те пишат проста и лесноразбираема поезия, която повече прилича на обикновен разговор. Тези поети вмъкват в стиховете си и арабски изрази, което става причина хората също да използват тези изрази. Важна разлика между тази поезия и поезията от началото на епохата на Газнавидите е сложността на някои стихове (като касидите) от този период, което си има две главни причини: първата е, че Анвари и неговите последователи са имали склонност към използването на изтънчени теми и създаване на неясни послания и другата е, че те използват в поезията си научни теми и термини.
Б) Школа на поетите от Азербайджан: Едновременно с промените, които Анвари и последователите му внасят в персийската поезия и с поставянето на основите на иракския литературен стил, група поети от Северозападен Иран създават напълно нов стил, който се нарича стил на поетите от Азербайджан. Най-важните негови представители са: Абулала Ганджеи, Фалаки Шаравани, Маджироддин Билгани, Хагани и Незами. Този стил понякога е наричан и аранийски. Разликите в стиловете на поетите от Азербайджан и Хорасан са резултат от 3 фактора:
 1. Поетите от Азербайджан поставят основите на своя нов стил следвайки промените, които Анвари и Санаи са направили в поезията от Хорасанския стил. 2. Връзката им с новия стил на иракските поети е улеснил тяхното отдалечаване от хорасанския стил. 3. Разликите в културната среда, съседството с неирански народи, влиянието на азерския диалект и на други ирански диалекти, които от древността са били наситени с арабски примеси, са създали метод на писане, различен от господстващия при хорасанските поети.
 В) Стил на поетите от Ирак: Така се нарича стилът на поетите от Исфахан, Хамедан, Рей и от околностите на тези градове. Най-големият представител на тази школа е Джамалоддин Исфахани, който допринася много за промяната и усъвършенстването на газела.
 Сред важните особености на поезията от това време са обръщането на група поети от тази школа към писането на газели и към теми от областта на тасаввоф. Следи от мистични мотиви се срещат и в творбите на предходните поети, но 6 в. по Хиджр (л.)/12 в. от н.е. е епоха на разцвет на мистичната литература. Влиянието на мистичните възгледи и послания върху литературата на този период е фактор за създаването в нея на две едновременни течения. Едното разнообразява съдържанието на персийската поезия, а другото става причина за отчуждаване на поетите от царския двор.
 През този период Санаи Газнави за пръв път се насочва към писането на големи мистически поеми и оставя след себе си маснавитата Хадигат-ол- хагига (Градина на истината) и Тариг-ол- тахгиг (Път за изследване на истината). След него Атар Нишабури създава много творби в областта на тасаввофа, сред които могат да се отбележат такива поеми като Мантег-ол- тейр(Езикът на птиците), Асрар-наме (Книга за тайните), Масибат-наме (Книга за бедствията), Елахи-наме (Божествена книга).
 Газелът – който през този период става обект на особено внимание – повече или по-малко се използва в персийската поезия още от 4 в. по Хиджр (л.)/10 в. от н.е., но Анвари и последователите му полагат основите на нов стил като изразяват във форма на газели изтънчени теми с обикновени и лесноразбираеми думи и по този начин подготвят почвата за появата на големите поети от следващия период.
 Периодът на Селджуките и Хорезмшахите, в сравнение с предишните периоди, бележи застой в развитието на епоса. Това е така, защото, от една страна, Фердоуси в предишния период не е пестял усилията си в събирането на историята и народния епос на Иран и след написването на Шах-наме вече не са останали за експлоатация оригинални теми в тази област. От друга страна, темите и остарелият език на епоса, въпреки че са били разпространени в този период, не са били съзвучни с изискванията на епохата. Най-важно от всичко е това, че управлението на някои от робите, издигнали се до царе, управлението на монголите, както и засилването на религиозния фанатизъм е довело до отслабване на националната гордост и до изчезването на подходящите условия за създаване на национален епос. Въпреки това, в началото на този период, т.е. втората половина на 5 в. по Хиджр (л.), някои поети продължават пътя на Фердоуси. Такива са Асади Туси с написването на Гершасп-наме (Книга за Гершасп), Ираншах ибн Абулхейр с неговите Бахман-наме (Книга за Бахман) и Куш-наме (Книга за Куш) и Атаи Рази с Борзу-наме (Книга за Борзу).
 В същото време, когато националният и героичният епос са в упадък, набира възход писането на разкази и романтични поеми. Първият разказвач, носител на междинен стил от 5 в. по Хиджр (л.), е Фахроддин Асад Горгани. С поетичния превод на персийски дари на пахлавийския прозаичен текст Вис и Рамин, той създава особен стил в повествованието, който е бил обект на подражание от много поети след него. В края на 6 в. по Хиджр (л.) Незами Ганджави довежда разказвателното изкуство до възход. Неговото майсторство при писането на разнообразните разкази в стихотворна форма в Пандж гандж (Петте съкровища) е причина векове след него персоезичните поети да подражават на тази негова творба.
 Важно явление в поезията от този период е появата на Омар Хаям Нишабури, носител на специфичен стил в персийската литература. Хаям за пръв път излага дълбоките философски послания под формата на изящни и изразителни рубаят, изпълнени с остроумие, прелест и пренебрежение към света.
 Вниманието на поетите от тази епоха към изтънчените теми, съперничеството помежду им и запознаването им с литературната и с други науки, става причина поезията да придобие истински поетична и литературна форма. От друга страна, състезанията между поетите стават причина всеки от тях да се стреми, спазвайки общоприетите правила, да покаже повече поетически умения и ловкост. Общо взето, 6 в. по Хиджр (л.), т.е. епохата на Селджуките, от гледна точка на история на литературата и стилистиката, е един от най-важните литературни периоди на Иран. По това време се забелязва едновременно съществуване на поетични и прозаични жанрове, а в поезията междинният стил и стилът на поетите от Азербайджан изместват простия и разбираем хорасански стил.
 Проза: Петото столетие по Хиджр (л.) е начало на сближаването на Хорасан към Багдад и начало на влиянието на арабския език върху персийската проза. В продължението на този период Селджуките, със старанието си за разпространение на ислямската религия, също довеждат до разпространение на арабския език в Иран. Въпреки това, Алб Арсалан, след сядането си на трона, заповядва всички документи да се пишат на персийски и това става причина за появата на разнообразни произведения в персийската проза. Първият и най-изявен образец на прозаичния стил на този период е Тарих-е Бейхаги (История на Бейхаги), за чието написване Абулфазл Бейхаги се е ползвал от методи като общоприетото словестно разточителство, въздържане от употреба на синоними и на синонимни изрази с цел изясняване на посланието. Но писателите след него, в т.ч. Насрала Монши в Калила и Дамна и Гази Хамидоддин Балхи в Магамат-е Хамиди (Басни на Хамиди) прекаляват с разточителството на думи и така, малко по малко, се стига до появата на художествената ритмична проза през 6 в. по Хиджр (л.).
 Едно от разклоненията на персийската проза през този период е суфийската литература. Мистиците на петото столетие  по Хиджр (л.) излагат своите послания в проста и разбираема проза. Оттогава в тази област е останало произведението Кашф-ол-махджуб (Откриване на скритото) на Ходжвири, а след него може да се спомене Тазкерет-ол- оулия (Антология на духовните учители) на Атар Нишабури, който пише произведението си в един от видовете ритмична проза – морсал.
 Римуваната проза се появява в произведенията на суфиите под влияние на арабската литература. Очевидно за пръв път в началото на 5 в. по Хиджр (л.) Хадже Абдула Ансари полага нейното начало със своите произведения Монаджат-наме (Книга с псалми) и Канз-ол-салекин (“Съкровище на саликите”).
 Прозаичните произведения от този период, от гледна точка на броя и съдържанието, са много разнородни, но господстваща е римуваната проза от вида фани. Римуваната проза от вида морсал се използва в научните книги и книгите с мистическо съдържание. Освен тях съществува и  междинен вид ритмична проза (част от фани и част от морсал).


 

Търсене
Разширено търсене Уебтърсене
банери
Иран: РАЗКАЗ ЗА ПРИЯТЕЛСТВО

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В СОФИЯ

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В ПЛОВДИВ

база-данни на НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ
гласуване
Анкетата не е активна
Потребители Статистика
Посетители на страницата: 1802
Посещения от деня : 150
Посетители на страницата : 194933
Посетители онлайн : 5
Време на посещение : 1.8906

Home|Иран|Ислям|Персийски език|За контакти|Връзки|Карта на сайта