Monday, September 25, 2017 فارسي|Български
 
Home|Иран|Ислям|Персийски език|Често задавани въпроси|За контакти|Връзки|Карта на сайта
Заглавие
Иран
ИР Иран
Вход
Потребителско име :   
Парола :   
[Регистрация]
Новини писмо Регистрация
Име :   
Имейл :   

Монголите

 Този период в персийската литература започва от нашествието на Чингиз хан (616 г. по Хиджр (л.)/1219 г. от н.е.) и продължава до нашествието на Тимур (782 г. по Хиджр (л.)/1380 г. от н.е.). Безпорядъкът, породен от нахлуването на Чингиз в първата половина на 7 в. по Хиджр (л.)/13 в. от н.е. води до застой в писането на нови творби, а във втората половина на това столетие става причина и за застой в образованието. Големият брой поети и литературни творби от този период са резултат от няколко фактора: Първият е, че всички известни писатели са избягали в съседните страни и са продължили своята дейност под закрилата на местните владетели. Вторият е, че последствията от нашествието на монголите, както от всяко нашествие и промяна, оставят своя отпечатък години наред след самото събитие. И третият – по време на нашествието много от литературните творби на предходните столетия изцяло изчезват. Тъй като след това нашествие вече не е имало такива разрушителни събития в Иран, творбите, писани по време на управлението на монголите остават запазени и до днес. Именно това създава погрешното мнение, че от гледна точка на количеството, творбите от този период имат забележително развитие.
 Поезия: В началото на периода на монголите сме свидетели на появата на две изключителни личности: Моуляви (604-672 г. по Хиджр (л.) и Саади (606-691 г. по Хиджр (л.).
 В същата тази епоха поети извън Иран помагат за разпространението на персийския език. Такъв е Амир Хосроу Дехлави (651-725 г. по Хиджр (л.)/1253-1325 г. от н.е), ирански по народност поет, възпитан в Индия, чиито касиди, газели и маснавита стават много известни. Амир Наджмоддин  Хасан Саджази, известен като Хасан Дехлави (651-729 г. по Хиджр (л.)/1253-1329 г. от н.е.) също е сред персоезичните поети на Индия от този период.
 През 7 в. по Хиджр (л.)/13 в. от н.е. персийският газел е два вида: 1. любовен газел, най-известните образци на който са стиховете на Саади и 2. мистичен газел, който е продължител на метода, използван от Атар в неговата мистична поезия и който е доведен до съвършенство през този период от Фахроддин Ераги и Моуляви.
 В края на седмото столетие любовният и мистичният газел се преливат и се появява нов метод, който облича висшите мистични послания, мъдростите и поученията в поетична форма и ги предава чрез изящния език на газела, запазвайки външната красота на словото. Сред поетите от този период трябва да се споменат имената на Оухади Марагаи, Хаджу Кармани, Емад Фагих и особено Хафез.
 В началото на 7-то столетие по Хиджр (л.), в следствие на религиозната политика, започнала от 5 и 6 в. по Хиджр (л.) и на нашествието на монголите, националните мотиви отслабват и национално-героичният поетически епос излиза от употреба, като неговото място се заема от историческия, а понякога и от религиозния епос. От тези епически произведения можем да споменем Шахеншах-наме (Книга за царете) на Мадждоддин Мохаммад Паизи Насави, от която до днес не е запазено нищо. Тази творба е увод към промяната в развитието на персийската епическа поезия, която се насочва от използването на национално-героически мотиви към използването на исторически мотиви.
Една от специфичните за периода литературни теми е критиката. Нейният ироничен облик достига своя връх с появата на Обейд Закани (поч. 722 г. по Хиджр (л.)/1370 г. от н.е.). Сред писателите и поетите на този период, които следват критическата насоченост в творчеството си, по-голям принос имат Сейф Фаргани Саади Обейд Закани и Хафез.
 Друга група поети, вместо да критикуват пороците на времето, се заемат с даване на поучения и с пропагандиране на морални ценостти. Водещият сред тях е Ибнямин Фаривмади (поч. 769 г. по Хиджр (л.)/1368 г. от н.е.).
 Общо взето, периодът на монголите е период на превъзходство на
мистичната литература. Сред темите в персийската поезия по онова време са преобладавали тези с мистична окраска. По този начин възпитателните и социалните теми също са излагани във формата на мистични маснавита, чиято върхова изява са Маснави-йе манави (Духовни маснавита) на Моуляви, Голшан-е раз (Градина на тайните) от шейх Махмуд Шабастари и Джам-е Джам (Чашата на Джамшид) от Оухади Марагеи.
 Персийският език, който в началото на 7 в. по Хиджр (л.), примесен с арабски заемки, е бил намерил вече една закономерна и устойчива форма, в този период също приема много чужди думи – монголски и турски, и с емиграцията на иранците в Индия намира разпространение и в тази страна.
 Проза: През периода на монголско владичество до нашествието на Тимур персийската проза процъфтява. Според Сафа важни фактори за това са прекратяването на политическото влияние на халифите, краят на централизма на Багдад и прекъсването на връзките на Иран с арабоезичните ислямски народи.
 От една страна, през този период се разпространява проза, препълнена с новаторски реторични фигури, хиперболизация, пустословие, словестно разточителство и безсъдържателни послания, която съдържа много арабски думи. Нейният най-ярък пример е Тарих-е Васаф (История на Васаф) от Васаф-ол Хазра Ширази. А от друга страна, относително ясното и стегнато повествование, запазващо особеностите на прозата от този период, намира продължение в творчеството на Рашидоддин Фазлола и на някои други  летописци от това време.
 Някои от писателите на този период като авторите на Табагат-е Насери , Таджареб-ол-салаф (Опитите на предшествениците) и Тарих-е гозиде (Избрана история), са написали своите творби във формата на обикновена проза, докато в същото време други, като Атамалек Джовейни и Насави са използвали в творбите си метода на ритмичната проза. Някои от съвременниците им пък са съчетали двата стила – обикновения и ритмичния – в една книга. Такъв е Шамс-е Гейс в Ал-моаджам, където предговорът е в ритмична проза, а основният текст – в обикновена.
 Сред писателите, които в 7 и 8 столетие по Хиджр (л.)/13 и 14 в. от н.е. пишат научните си произведения на персийски език, можем да споменем името на Хадже Насироддин Туси (597-672 г. по Хиджр (л.)/1201-1273 г. от н.е.). Неговите произведения Асас-ол- егтебас (Оснвите на цитирането) в областта на логиката, Майар-ол-ашар (Поетически правила) в областта на аруза, Ехлаг-е Насери в практическата наука и Оусаф-ол-ашраф (Описание на аристокрацията) в областта на тасаввофа са написани в обикновена прозаична форма. Друг такъв автор е Афзалоддин Мохаммад Кашани (поч. 707 г. по Хиджр (л.)/1307 г. от н.е.), известен като Баба Афзал, който пише произведенията си в изящна и изразителна проза.
 Аламе Готбоддин Масуд Ширази (634-710 г. по Хиджр (л.)/1237-1310 г. от н.е.), който е бил добре запознат и с медицина, и с философия, и с математика, и с астрономия, е написал философската енциклопедия Дорат-ол- тадж с метода на обикновената научна проза.
 Въпреки, че нападението на монголите се смята за основен фактор, довел до застой иранската култура през седмото и осмото столетие по Хиджр (л.), в Иран по това време започва своето развитие историографията и то до такава степен, че ако може да се вярва на Рипка, написаните тогава исторически творби са най-добрите от този род произведения в целия ислямски свят. И всичко това е резултат от интереса на хановете да се овековечат техните военни победи  и завоевания.
 Сред важните исторически произведения на тази епоха могат да се откроят Тарих-е Джахангошай (История на Джахангир) от Атамалек Джовейни, написана през 658 г. по Хиджр (л.)/1260 г. от н.е.; Джаме-от- таварих (Подробна история на света) от Рашидоддин Фазлола Хамедани (645-717 г. по Хиджр (л.)/1247-1317 г. от н.е.) и Тарих-е гозиде (Избрана история) на Хамдола Моставафо Казвини, която е завършена през 730 г. по Хиджр (л.)/1330 г. от н.е.

 

Търсене
Разширено търсене Уебтърсене
банери
Иран: РАЗКАЗ ЗА ПРИЯТЕЛСТВО

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В СОФИЯ

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В ПЛОВДИВ

база-данни на НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ
гласуване
Анкетата не е активна
Потребители Статистика
Посетители на страницата: 1495
Посещения от деня : 90
Посетители на страницата : 189431
Посетители онлайн : 6
Време на посещение : 1.2344

Home|Иран|Ислям|Персийски език|За контакти|Връзки|Карта на сайта