Monday, September 25, 2017 فارسي|Български
 
Home|Иран|Ислям|Персийски език|Често задавани въпроси|За контакти|Връзки|Карта на сайта
Заглавие
Иран
ПЕРСЕПОЛИС-гр. ШИРАЗ
Вход
Потребителско име :   
Парола :   
[Регистрация]
Новини писмо Регистрация
Име :   
Имейл :   

 Тимуридите

Епохата на Тимуридите започва с нашествието на Тимур над Хорасан и Систан през 782 г. по Хиджр (л.)/1380 г. от н.е. и завършва с началото на управлението на шах Исмаил Сафави. Този период, особено първата половина на 9 в. по Хиджр (л.), която е наречена ерата на Шахрох, е период на  поезия, на поетическо майсторство и на покровителство над хората, занимаващи се с литература. Но тогава, въпреки  всички усилия на Шахрох и неговите наследници като султан Хосейн Баягра, въпреки голямото внимание, което Алишир Наваи отделя на писателите и деятелите на изкуството и въпреки стимулите и поощренията, давани от царския двор в Херат, литература и поетическо изкуство е имало, но не е отбелязан никакъв прогрес в тяхното развитие. Хората на перото хабят усилията си да тълкуват научните творби на своите предшественици и да подражават на стиховете на другите. Обвиненията в литературно плагиатство и жалванията от неграмотността и небрежността на пишещите са сред най-разпространените теми в творбите от това време.
 Поезия: Броят на поетите от тази епоха е забележителен. Те  произлизат от всички слоеве на обществото. Поезията и поетическото изкуство са били от жизненоважно значение за обикновените хора и много от занаятчиите, в свободното си време, се опитват да съчиняват стихове и дори създават цели стихосбирки. Но въпреки многото поети, сред тях заслужава внимание само Нуроддин Абдулрахман Джами (817-898 г. по Хиджр (л.)/1414-1493 г. от н.е.).
 Джами, последният поет от епохата на Тимуридите, е най-големият поет на Иран след Хафез. Той е голям поет, мистик, литератор, изследовател на своето време, един от духовните водачи на суфийския орден нагшбандие, автор на разнообразни поетични и прозаични творби.
 Епохата на Тимуридите, поради липсата на централизация и на единство в управлението, е време на застой в създаването на касиди и време на разпространение на газела и на римуваните разкази, които се четат на събирания в царските дворове. Касидите от тази епоха съдържат традиционните лирически встъпления към тях и тогавашните поети, точно както колегите си от 6-то до 8-то столетие по Хиджр (л.), са смятали писането на дълги касиди с неколкократно обновяване на матла (начален бейт) за проява на поетическо майсторство.
 Най-важният и най-разпространен лирически жанр през периода на Тимуридите е газелът. Особености на любовните газели от това време са безсилието и отчаянието на влюбения и приемането му  на всякакъв вид лекомислие, оскърбление, унижение и жестокост от страна на любимата. Тези мотиви, под различни словестни форми, са характерни за стиховете на всички поети от този период и съществуват дори в поезията на османските, туркменските и тимурските владетели. Това е показател за липсата на съответствие между съдържанието на газела и поста на поета.
 В периода на Тимуридите, след следващите едно след друго поражения на иранците от различни народи от жълтата раса, вече липсват теми и мотиви за националния епос. Но като  продължение на стила, следван от поетите през 7 и 8 в. по Хиджр (л.), се разпространяват исторически епически поеми, разказващи за победите на покорителите на страната и на емирите от времето на Тимуридите.  Освен това, по същото време, се пише и един вид религиозен епос, опиращ се върху разкази за живота на известни ислямски духовни водачи. Най-забележителната религиозна епопея от това време е Хаваран-наме (Книга за Изтока) от Ибн Хасам (поч. 875 г. по Хиджр (л.)/1470 г. от н.е.), която описва пътешествията и войните на Али Ибн Абиталеб (А).
 В епохата на Тимуридите са разпространени лирическите и епическите поеми с къси разкази и с елементи от философски и нравствени теми. Пишещите такъв вид творби са смятани за подражатели на Незами. Сред тях могат да се споменат Назер ва манзур (Гледащият и гледаното) и Кетаб-е делробай (Книга привличаща сърцето) от Катеби (поч. 839 г. по Хиджр (л.)/1435 г. от н.е.); Хосн ва дел (Красотата и сърцето) от Фатахи Нишабури (поч. 852 г. или 853 г. по Хиджр (л.)/1448 г. или 1449 г. от н.е.) и Юсеф и Залиха и Лейла и Маджнун на Джами.
 Ерфан и тасаввоф също са сред поетическите теми на този период. Използването на суфийски термини в газела става част от поетическата традиция и поети като Шах Нематола Вали, Гасем Анвар и Джами създават мистически поеми. Но обръщането към ерфан в поезията повече показва нравствените предпочитания на хората от тази епоха, отколкото да се занимава с принципите на мистическия път и затова наставленията на суфиите в стиховете напълно съответстват с напътствията в шериата.
 В епохата на Тимуридите поетите експериментират в две нови сфери:
създаване на моамма (загадка в стихове) и на един вид сатира, наречена атеме (храни) и агмаше (тъкани):
 А) Моамма: стихотворната загадка се смята за един от най-разпространените поетически жанрове на онова време. В същност, преди да е литературен жанр, тя е начин за изпробване на ума на слушателя и на способността му за разбиране. Фатахи Нишабури и Алишир Наваи са имали голяма популярност в писането на моамма. Но развитието на жанра  достига до там, че разкриването на загадката изисква много време и дълги размисли.
 Б) Атеме и агмаше :  това е вид сатира, в която поетът дава отговор на стихове на негови предшественици и включва цитати от тях в своето произведение. Заедно с това той е длъжен да използва и имена на храни, напитки и дрехи. Най-известният поет на атеме от този период е Бесхаг Атеме, а най-известният поет в областта на агмаше е Незамоддин Махмуд Яри Язди.
 Проза: Персийската проза в периода на Тимуридите продължава процеса на упадък, характерен за предшестващия период и дори поощренията от страна на Тимуридските престолонаследници и вниманието, което са проявявали към писането на литературни творби, не са успели да прекратят този упадък. Произведенията, създадени тогава, са показател за ограничеността на вкуса, на посланията, за небрежност и липса на научно-изследователски подход у авторите. Много от лексикалните и граматични грешки – които и сега се срещат в персийския език – са спомен от начина на творене на тези писатели.
 Независимо че персийската проза от епохата на Тимуридите, от литературна гледна точка, не е особено стойностна, от гледна точка на видово разнообразие тя е много богата. Историографията от това време е логично продължение на тази от времето на монголите и през този период биват написани исторически книги в различни области, в това число общи  и конкретни истории. Сред тях трябва да се отбележи Зафар-наме-йе манзум (Книга за победата) от Хамадола  Моставафо.
 Много важно явление в прозата е писането на антологии. Някои от тях се нареждат сред най-известните творби в тази област. Сред антологиите на поетите от онова време заслужава да се споменат Тазкерат-ол-шоара (Поетична антология) на Доулятшах Самарканди (поч. 896 г. или 900 г. по Хиджр (л.)/ 1491 г. или 1495 г. от н.е.), Маджалес-ол- ошаг (Легенда за един мистик), принадлежаща на султан Хосейн Баягра , както и част от Бахарестан (Място на пролетта) на Джами.
 Сред биографиите на суфиите най-важните произведения са Нафахат-ол онс мин хезрат-ол гадас (съдържа биографиите на 614 мъдреци, богослови и шейхове на суфизма) от Нуроддин Абдулрахман Джами и Рашахат-о айн-ел хаят (Избликване от изворите на живота) от Фахраддин Али Сафи Кашефи. Също така съществуват и две други книги, които са биографии на везири: Асар-ол-возара от Сейфоддин Хаджи Незам Агили и Дастур-ол-возара на Гиясоддин Хандамир. Те се смятат за ценни творби от този род. 

 

Търсене
Разширено търсене Уебтърсене
банери
Иран: РАЗКАЗ ЗА ПРИЯТЕЛСТВО

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В СОФИЯ

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В ПЛОВДИВ

база-данни на НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ
гласуване
Анкетата не е активна
Потребители Статистика
Посетители на страницата: 1631
Посещения от деня : 65
Посетители на страницата : 189405
Посетители онлайн : 6
Време на посещение : 1.7969

Home|Иран|Ислям|Персийски език|За контакти|Връзки|Карта на сайта