Wednesday, November 22, 2017 فارسي|Български
 
Home|Иран|Ислям|Персийски език|Често задавани въпроси|За контакти|Връзки|Карта на сайта
Заглавие
Иран
Шираз-Хафез
Вход
Потребителско име :   
Парола :   
[Регистрация]
Новини писмо Регистрация
Име :   
Имейл :   

Конституционна монархия

 Този период от персийската литература е свързан с годините 1212 -1300 или 1304 г. по Хиджр (сл.)/1833-1921 или 1925 г. от н.е. От времето на управление на Фатх Али шах политическите връзки на Иран с Европа се разширяват. По същото това време, през 1268 г. по Хиджр (л.)/1851 г. от н.е., Мирза Мохаммад Нагихан Амир Кабир основава Дар-ол-фонун (Дом на науката) – първото светско учебно заведение – и това подготвя почвата за запознанство на иранците с новите науки. Между 1304-1307 г. по Хиджр (л.)/1887-1890 г. от н.е. Сейед Джамалоддин Асадабади по време на своите пътувания агитира против деспотизма и самодържавието. Хора като Мирза Малкамхан Назем-ол-вале Исфахани с издаването на в-к Ганун (Закон) в Лондон, Мирза Фатх Али Ахвандзаде с превода на статии и пиеси, Мирза Агахан Кармани с писането на брошури и на поезия, Мирза Абдулрахим Толебуф с излагането на научни и обществени принципи на прост и разбираем език и Зираабадин Мораги с писането на романи със социална тематика изиграват голяма роля в подготовката на подходяща почва за идване на власт на конституционната монархия. Писатели и поети от периода на конституционализма разгръщат в своите прозаични и поетични творби нови теми и сюжети и ги изразяват в ясна стилистична форма. Езикът на писателите е близък до разговорния, примесен е с европейски и турски (истанбулски) заемки, които, с обсъждането на новите идеи и послания, навлизат трайно в персийския език. Шафии Кадкани смята, че патриотизмът и обществената критика са основни задачи на литературата и представя същността на поезията от този период като съдържание на теми от рода на свобода, родина, жената, запад, западното изкуство, невнимание към религията и тасаввофа. Като тематична особеност на тогавашната поезия той приема появата на работническата литература, а като особеност на езика й – доближаването му до езика на улицата както от синтактична, така и от лексикална гледна точка. Литературата от периода на конституционната монархия включва поезия, разкази, статии, критика, сатира, преводи и драматургия. В началото на периода съществуват много теми, за изразяването на които писателите не могат да открият подходящата форма.
 Поезия: Персийските поети от този период, въз основа на поетическия си изказ, могат да се разделят на 2 основни групи:
 1. Поети като Адиб Пишавари, Адиб-ол-Момалек и Бахар, които изразяват новите послания в стари форми и отдават уважение към устойчивия размер на класическия стих. Те никога не излизат от ограниченото пространство на традиционната персийска поезия. Единственото новаторство на тази група поети е използването на думи и термини от периода на свободата в поезия, изразена в стара форма и това също е показател за належащата нужда от намиране на нов път за изразяване на теми като защитата на Иран и борбата с деспотизма.
 От тази група поети става известен Мохаммад Таги Бахар (1265-1330 г. по Хиджр (сл.)/1886-1951 г. от н.е) със своите касиди с елегични послания, написани в класически стил. Той пише и касиди с революционни мотиви и лозунги за свобода. Сред неговите стихове, писани през периода на борба за демокрация заслужават внимание т. нар. мостазад (особена стихотворна форма, в която към всеки бейт е прибавена кратка допълнителна строфа, имаща своя собствена рима-бел. на пр.) с гладкия си изказ и хармонията между къси и дълги мисра (полустишия).
 2. Поети, които през този период успяват да извървят ясен и правилен път и да създадат стил, известен като “печатарска поезия”. 
    Тази група, със своите стихове, написани на прост и разбираем език, има достоен принос за успеха на коституционализма и пробуждането на хората. Но тяхната поезия не е подходящият заместител на ценното наследство на класическата персийска литература.
 Най-известният представител на печатарската поезия от това време е Ашрафоддин Газвини. Със започването на конституционния период той започва сам да издава вестник Насим-е шомал (Северен ветрец), който изцяло съдържа хумористична и сатирична поезия и именно чрез нея той е познат като най-известният революционен поет от периода на  конституционната монархия. Разбира се, това не омаловажава мястото и ролята на Бахар и Ареф Газвини като национални поети на този период.
  Сред големите поети на газели е Мохаммад Фархи Язди с язвителните си и рязко критикуващи тогавашната власт в Иран стихове.
 Абулгасем Ареф Газвини е друг революционен поет и автор на газели, който от началото на конституционното движение отдава своя талант в писане на стихове с две основни теми – темата за свободата и за любовта към родината.
 Конституционното движение създава новаторски дух в поетите от тази епоха. През втората половина на периода се сблъскваме със силни поети с разнообразни творби. Ирадж Мирза със своя саркастичен език е един пример за сатирик от тази епоха. Неговите критически възгледи са насочени повече към социалните проблеми и изостаналостта на обществото и по-малко към политическите въпроси.
 Друг поет със свой стил от този период е Мохаммад Реза Мирзаде Ешги. Политическата поезия на Ешги е вълнуваща, горчива и язвителна,  често незряла и разхвърляна, но в нея е виден стремежът му за създаване на нещо ново едновременно със съхраняване на традициите на предшествениците. И точно това е причината да го смятат за един от изтъкнатите представители на “новия стил”.
 Али Акбар Деххода е поет, литератор и най-вече голям лексикограф от тази епоха. Той пише стихове за удоволствие и те често са препълнени със стари непознати думи и трудни новообразования. Но понякога сред тях се откриват и успешни образци на белия стих от този период.
 Сред поетите от това време е и Парвин Етесами (1285-1320 г. Сл/1906-1941 г. от н.е.). В поезията си тя защитава правата на угнетените, правото на жените да участват в управлението на обществото, изразява разнообразни и нови послания, като избира за тях прост и ясен език, който е смес от похватите на поетите от хорасанския стил, особено на Насер Хосроу, и тези на поетите от иракския стил, най-вече на Саади. По този начин тя създава свой самостоятелен и специфичен стил.
Проза: Прозата от периода на конституционната монархия, от гледна точка на темите, е много разнообразна. Превеждането на европейски романи на персийски е сред факторите подготвили конституционната революция и оказали влияние върху развитието на прозата в Иран. Сред преводачите на европейски творби трябва да се споменат Мохаммад Тахер Мирза, преводач на романите на Александър Дюма, Мирза Хабиб Исфахани, преводач на Хаджи Баба от Исфахан и Мохаммад Хосейн Форуги. Персийските исторически романи от този период като Шамс и Тагра от Мохаммад Багар Мизра Хосрави и Любовта и властта от Шейх Мусави Насри са пример за следването на иранците на западния метод в повествованието. Не трябва да се пропуска и името на Етесами, прводачка на творби като Клетниците. Преводът на драматургия също започва през този период и оказва влияние върху стила на иранските писатели. Първите преведени на персийски език пиеси са критическите и саркастични творби на Молиер. Те стават достояние на иранците чрез превода на Етемад-ос-Салтане. Преводачи на драматургични творби са и Мирза Хабиб Исфахани, Кямал Олузаде и Насер-ол-Молк. Сценичните произведенията на Фатх Али Ахвандзаде, преведени от Мохаммад Джафар Гарачедаги, имат близка връзка с проблемите на иранското общество по онова време.
Статиите и печатарската проза имат силно влияние през този период. Те намират разпространение след обявяването на конституционната монархия и свободата на пресата.
Социалният роман също е сред актуалните прозаични жанрове. Неговата цел е да покаже недостатъците и пороците на живота от онази епоха. Най-известните автори на социални романи са Мошфег Каземи с написването на Техран-е махуф (Страшният Техеран), Аббас Халили с Рузегар-е сийах (Черни времена), Яхия Доулатабади с Шахр-е наз (Красивият град) и Санатизаде с Маджма-йе диванеган (Обществото на лудите). Разбира се, иранският роман не намира голям успех редом до преведените европейски творби и затова през втората половина на този период Джамал Заде, Сейед Нафиси и Мохаммад Хаджази се насочват към писането на кратки разкази.
Едновременно с конституционализма се засилват патриотичното чувство и родолюбието сред иранците. В следствие на това писателите показват особен интерес към превеждането на пахлавийски текстове, към почитането на националните ценности, към писането на чист персийски език и към изследването на иранската литературна култура. Някои от известните изследователи на тази епоха са Мохаммад Таги Бахар, Мохаммад Али Фаруги, Сейед Хасан Нагизаде, Мохаммад Газвини, Ибрахим Пур Давод и Садег Хедаят.
Общо взето, най-важните особености на литературата през периода на конституционна монархия са следните: национализъм, влияние на западната литература, новаторство, човеколюбие и социална насоченост, внимание към нисшите слоеве на обществото и понякога нихилизъм и отчаяние.

 

Търсене
Разширено търсене Уебтърсене
банери
Иран: РАЗКАЗ ЗА ПРИЯТЕЛСТВО

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В СОФИЯ

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В ПЛОВДИВ

база-данни на НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ
гласуване
Анкетата не е активна
Потребители Статистика
Посетители на страницата: 1787
Посещения от деня : 54
Посетители на страницата : 194837
Посетители онлайн : 4
Време на посещение : 2.1094

Home|Иран|Ислям|Персийски език|За контакти|Връзки|Карта на сайта