Saturday, September 23, 2017 فارسي|Български
 
Home|Иран|Ислям|Персийски език|Често задавани въпроси|За контакти|Връзки|Карта на сайта
Заглавие
Иран
ИР Иран
Вход
Потребителско име :   
Парола :   
[Регистрация]
Новини писмо Регистрация
Име :   
Имейл :   

Съвременен период
 
 Съвременният период започва с началото на царуването на Мохаммад Реза Пахлави през 1320 г. по Хиджр (сл.)/1941 г. от н.е.
 Поезия: През този период поезията се пише по два метода: 1. Методът на Бахар, Рашид Ясеми, Парвин Етесами, Лютфали Суратгар и Мехди Хамиди Ширази. Те изразяват новите си идеи във формата на традиционната поезия и продължават поетичния стил от периода Възвръщане. 2. Методът на Али Есфандияри (Нима Юшидж) и неговите последователи, с които започва движението за промяна на стила на персийската поезия.  Техният начин на писане не само е различен от този на първата група, но се различава и от стила на литературното наследство, оставено от техните предшественици и наречено след това “традиционна литература”. Създадените от тях стихове се наричат “нова поезия”. Новаторството на Нима в поетическата форма се изразява в промяна на нейната рима и стихосложение. Неговите стихове са със стихосложение аруз и с рима, но броят на метричните стъпки на аруза в полустишията се различава, а и римата няма определено място.
 Освен по външната си форма, традиционната и новата поезия се различават и по съдържанието си. Новите поети вникват дълбоко в същността и функциите на описваната тема, докато традиционната поезия изразява светогледа на поета само чрез описанието и външните особености на обекта. Нима Юшидж с новаторската си поезия и Садег Хедаят с използването на нови принципи в повествованието, станали причина при писателите след него вече да преобладава реализмът,  поставят през този период основите на съвременната литература. Стилът на писане на Юшидж става известен като “свободна” поезия. Постепенно неговите последователи въвеждат промени и в други области. Поезията “сапид”(=бяла, т.е без ритъм) е вид съвременна поезия, чието стихосложение не е от вида аруз и римата в нея няма постоянно място. Най-известният поет от този стил е Ахмад Шамлу. 
“Нова вълна” е от видовете съвременна поезия, която е без ритъм и разликата й с прозата е в начина на изразяване и поетичната образност. Тя е трудна за разбиране. Сред нейните представители е Ахмад Реза Ахмади. От тези три вида поезия най-много читатели има новата или свободна поезия. Някои от представителите на последните два поетични вида погрешно наричат своите прозаични и трудноразбираеми творби поезия. А и лесното книгоиздаване в съвременността става причина много от хората, които все още не са намерили търсения от тях стил, да печатат творби, които компрометират новия поетичен стил.
 През последните години взаимното влияние на новата и традиционната поезия става причина да се създаде нов вид газел. Сред съвременните поети на газели е Мохаммад Хосейн Шахрияр, който има опити и в писането на “нова поезия”.
 Проза: Съвременната проза след Хедаят е изчистена от последните черти на класическото наследство, от затрудняващите формални словестни фигури и ненужното разточителство. Покрай литературните и историческите творби разпространение намират и философските и социалните съчинения. Съдържанието на съвременната проза, също като прозата от предходния период, е много разнообразно: Садег Хедаят е родоначалник на реализма в Иран и в областта на разказа творбите от последните години на живота му са приети като образец на забележителни съвременни творби. 
 След Хедаят, Садег Чубак продължава неговия метод с още по-отчаян и горчив тон и създава сборник разкази, в които сюжетът се изгражда в среда, замърсена от пороци и разложение.
 Бозорг Алави, черпейки мотиви от иранската душевност, също има успешни опити в областта на късия разказ и романа, сред които могат да се споменат сборниците Чамедан (Куфар), Намеха (Писма), Мирза (Мирза) и романът Чашмхаяш (Нейните очи).
 Джалал Алеахмад е сред съвременните писатели, които оставят следа в писането на проза и допринасят за нейното развитие. Алеахмад пише ясна, близка до беседа проза, която е пълна с думи, фрази, термини, къси изречения и поговорки от разговорната реч. Романът Модир-е мадресе (Директорът на училището) и сборниците Дид-о баздид (Среща), Зан-е зияди (Излишна жена) и Голдастеха ва фалак (Минаретата и небето) са сред най-известните му творби.
 В областта на късия разказ запомнящи се творби имат Ибрахим Голестан, Махмуд Етемад Заде, Симин Данешвар, Бахрам Садеги и Голамхосейн  Саеди.
 Драматургията от този период е продължение на започнатото през периода на конституционната монархия. Едновременно с навлизането в новото столетие, в следствие на конституционното движение, чувството за патриотизъм се засилва и поради това вникването в същността на  отминалата слава и нуждата от появата на един национален спасител е основният мотив в драматургичните творби на тази епоха. Постепенно, с началото на съвременния период, мотивът за търсене на национална идентичност престава да бъде актуален и по-младото поколение в своите творби обръща вниманието си към ежедневните реалности. Хасан Могадам в Джафар-хан аз Фаранг амаде (Пристигналият от Европа Джафар-хан), Забих Бахруз в Джиджак Алишах и Сейед Нафиси в пиесата Ахарин ядгар-е Надершах (Последният спомен на Надершах), всеки по своему, протестират срещу повърхностната култура, външния блясък и надменността на официалната власт от онова време.
 След 1337 г. по Хиджр (сл.) започва дейността си група за национално изкуство под покровителството на Шахин Саркисян. Тази група проявява внимание към националните и етнически проблеми и към народната култура и постепенно разширява дейността си в различни сфери. Сред драматурзите от тази група са Али Насириян, Голамхосейн Саеди, Парвиз Кардан и Бахрам Бейзаи.
 Литературната критика в сегашния й вид не съществува в произведенията на предшествениците. Сред основните принципи на съвременната критика са внимание към проблематиката в творбата, към връзките на творбата с обществото и взаимното им влияние. За пръв път Нима Юшидж се противопоставя на стила на критиците от своето време и го намира лишен от научна проницателност относно социалните причини, породили появата на литературните жанрове и методи в новата литература.
 Произведенията на съвременната критика често излизат под формата на статии в периодичните издания. Сред заслужаващите внимание съвременни критици са Наги Рафаат, Фатеме Сиях и Ехсан Табари. Благодарение на техните усилия след 1340 г. по Хиджр (сл.)/1961 г. от н.е. литературната критика се превръща в една от най-четените теми в медийното пространство. През тези години, под влияние на преводите на западна критика, иранските критици в своите произведения следват принципите на западните си колеги. Али Шарияти с Тахгигат-е еслями (Ислямски изследвания), Реза Барахани и МохаммадХогоги с Мобахес-е назари-йе шер (Теоретични проблеми на поезията),  Ядаллах Руяи, Исмаил Нури Ала и Шамим Бахар с Тарх-е андишеха-йе джадид-е адаби (Новаторство в съвременната литературна теория), както и филмовият критик Парвиз Даваи оставят ценни критически творби в историята на иранската литература.

 

 


 

Търсене
Разширено търсене Уебтърсене
банери
база-данни на НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ
гласуване
Анкетата не е активна
Потребители Статистика
Посетители на страницата: 2016
Посещения от деня : 104
Посетители на страницата : 189204
Посетители онлайн : 7
Време на посещение : 2.8281

Home|Иран|Ислям|Персийски език|За контакти|Връзки|Карта на сайта