Wednesday, November 22, 2017 فارسي|Български
 
Home|Иран|Ислям|Персийски език|Често задавани въпроси|За контакти|Връзки|Карта на сайта
Заглавие
Иран
Шираз-Хафез
Вход
Потребителско име :   
Парола :   
[Регистрация]
Новини писмо Регистрация
Име :   
Имейл :   

Лексикографски центрове за персийски език и литература

 

 Във всеки език в процеса на времето и в резултат на отношенията му с други култури настъпват промени и започват да проникват чужди думи и изрази. Според източниците персийският език дори и в предислямската епоха е заемал лексика от езици като: вавилонски, старогръцки, сирийски, и арамейски.
 След като иранците приемат исляма, заради установените тесни връзки между тях и арабите заемането на арабски думи и словосъчетания става все по-интензивно. Този процес започва малко по малко още през първите столетия, а през тринайсти е четиринайсти век вече излиза извън контрол и е толкова широкомащабен, че разбирането на някои произведения от това време е трудна и изнурителна задача дори за съвременните литературоведи.
 Фердоуси е измежду поетите, които полагат усилия и отчитат прогрес в използването на персийската лексика и, както се убеждаваме, броят на арабските думи в цялото „Шахнаме” не е повече от сто. Разбира се, в историята на иранската литература много автори вместо да стават фанатици в използването на чужда лексика проявяват разточителство спрямо персийската, като претендират, че в никое от произведенията им няма нито една арабска дума. В резултат на това вместо да се използват някои чужди думи и изрази, които вече са разпространени и приети в персийския език, те се захващат с изработването на лексика или с помощта на речници прилагат вече архаични за персийския език лексикални структури. Нека не забравяме, че опасността от масово навлизане на чуждици или дори от унищожаване на персийската граматика е по-осезаема през последните векове, отколкото през миналите, защото по политически, икономически и културологически причини и особено заради преводите на различни творби Иран е установил отношения с всички държави. Освен това в миналото Иран е бил един от полюсите и центровете на науката, литературата и изкуството, като по този начин други народи са попадали под влиянието му и така езикът му е бил по-малко изложен на вредно влияние от страна на чужди езици.
 От март 1932 г. към висшите преподавателски институти се формират асоциации на математиците, физиците, химиците, философите и литераторите. От страна на д-р Ейси Садиг – председател на тази общност – на всяко тяхно заседание присъства професор, който упражнява контролни и ръководни функции. Общността развива дейност до 1940 г., като за периода след дискусии и проучвания са одобрени, класифицирани и регистрирани близо три хиляди думи, от които четиристотин са включени за употреба в учебниците за средните и висшите училища.
 През 1932 г. Министерството на културата също предприема стъпка към активизиране дейността на асоциациите чрез осигуряване на присъствие за учени и теоретици от различни области. Първият приет и ратифициран лексикографски център е предназначен за Медицинската академия. Ето и някои от задълженията на този център: „превод и компилация на медицински книги от учебен и неучебен характер; изготвяне на медицински и фармакологичен речник; обобщаване на медицински термини; определяне на медицински термини и изрази, липсващи в персийския език.” Естествено, от изброените задължения се е изпълнявало само прилагането на нови термини и изнамирането на еквиваленти.
 През 1934 г. Реза Шах пътува до Турция. Когато вижда усилията на турците за изчистване на езика им, шахът все повече се ентусиазира чуждиците в персийския език да бъдат премахнати и той да бъде опростен. По негово нареждане незабавно и преди края на годината към Министерството на войната се съставя комисия, която започва да изнамира еквиваленти на изрази от военното дело и др., които се одобряват от заемащите висши военни длъжности. С цел ликвидирането на подобен род прибирзани и фанатични усилия министър-председателят Мохамад Али Форуги (Зака ол-Малек) предоставя на вниманието на шаха мъдър план. Министерството на просветата, благотворителността и изящните изкуства започва да действа и изготвя устав, състоящ се от 16 члена, който е одобрен от кабинета. Съобразно устава на 20.05.1935 г. е издаден указ за сформирането на Ирански лексикографски център. Първото заседание с председател Форуги и 24 постоянни членове се състои на 02.06.1935 г. във Висшето училище по правни науки. Центърът съществува в продължение на шест години - до септември 1941 г. Задълженията му (съгласно устава) включват: „съставяне на речник с цел отхвърлянето или приемането на думи и изрази в персийския език; включване на думи и изрази във всички области на живота според възможностите на персийския език; прочистване на персийския език от неуместни чужди думи; изработване на езикова граматика, извличане и определяне на правила относно състоянието на персийската лексика, прилагане или отхвърляне на чужди думи; компилиране на думи и изрази от областта на занаятчийството и промишлеността; компилиране на думи и изрази от древните книги; компилиране на думи и изрази, стихове, пословици, разкази, анекдоти и песни от различни провинции; издирване и идентифициране на древни книги и поощряване издаването и отпечатването им; напътстване на мисленето в посока истинността на литературата и разнообразието от поезия и проза; изваждане на показ на най-ценното от литературата на миналото и отхвърляне на безстойностното; изработване на напътствия за бъдещето; поощряване на поетите и писателите да пишат щедьоври; поощряване на учените да компилират и превеждат полезни книги на красноречивия и звучен персийски език; изследване на редакциите на персийската писменост.”
 Както сами можем да се убедим, измежду всички тези задължения изцяло се е изпълнявало единствено включващото създаване на думи и избора на еквиваленти, като останалите са били пренебрегвани. С учредителния протокол на центъра (от април 1943 г.) усилията на институцията за няколко години се концентрират върху литературата и свързаните с нея изследвания. Думите, одобрени за употреба в центъра от юни 1935 до март 1941 г., са издадени в сборник.
 На 26.07.1968 г. излиза указ за създаването на Фондация на Шахиншаха на лексикографските центрове в Иран, а първият съвет на втория лексикографски център се формира на 13.11.1970 г. под председателството на д-р Садег Киа. За периода на неговия мандат за първи път освен на създаването на еквиваленти се обръща внимание и на изследванията в областта на различните наречия, като се изработват речници, описващи честотата на повторенията в древноперсийските текстове. Също така по това време се съставят и сборници, включващи специализирани научни и технически термини и озаглавени „Какво е предложението ви?”, които след отпечатването им за известен период са били отворени за мнения и предложения от страна на специалистите.
 След създаването на Ислямската република е основан третият лексикографски център на Иран. Върховният съвет на културната революция по време на сесиите си на 16.01.1990 г. и 14.02.1990 г. ратифицира устава на Лексикографския център за персийски език и литература. На 14.09.1990г. е първото заседание на центъра, а на 18.06.1991 г. д-р Хасан Хабиби заема председателското място. След това през 1997 г. е издаден сборник с подбрани 221 думи, специално одобрени от институцията. Заедно с това от пролетта на 1995 г. досега на всяко тримесечие излиза специално издание под името „Алманах на лексикографския център”.
*
Източник: стр. 125-127, Намджу, Аббас, „Облик на иранската култура”, Техеран, издателство „Илам”, 1999г.

Търсене
Разширено търсене Уебтърсене
банери
Иран: РАЗКАЗ ЗА ПРИЯТЕЛСТВО

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В СОФИЯ

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В ПЛОВДИВ

база-данни на НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ
гласуване
Анкетата не е активна
Потребители Статистика
Посетители на страницата: 1744
Посещения от деня : 25
Посетители на страницата : 194808
Посетители онлайн : 7
Време на посещение : 2.5313

Home|Иран|Ислям|Персийски език|За контакти|Връзки|Карта на сайта