Wednesday, November 22, 2017 فارسي|Български
 
Home|Иран|Ислям|Персийски език|Често задавани въпроси|За контакти|Връзки|Карта на сайта
Заглавие
Иран
МУЗЕЯ "АББАСИ" В ТЕХЕРАН
Вход
Потребителско име :   
Парола :   
[Регистрация]
Новини писмо Регистрация
Име :   
Имейл :   

 

Встъпление

 Следислямските литературни източници датират от десетотото столетие от н. е. Разбира се, въпросните чисти извори идват от дълбините на една култура, която притежава достатъчно светло и величествено минало. От Х и ХІ век, когато персийската литература започва усилено да се разпространява, а поезията и поетите придобиват все по-голяма известност, до епохата на Сафавидите (началото на ХVІІ век) литературните творци отдават предпочитание главно на поезията пред прозата. Естествено има и такива, но по-малко на брой, които се посвещават на изследователска дейност. Тези седем века могат да се определят като епоха на „литературното производство”, защото по това време са сътворени и компилирани първокласни произведения в епос, лирика, методика, мистицизъм и историография. Ето и някои от тези литературни източници и образци: „Шахнаме” на Фердоуси, „Хадика ул-Хакика” на Санаи, „Кашф ул-Махбуб” на Хаджвири, „Мантик ут-Тийр” на Аттар, „Маснави” на Моулави, „Голестан ва Бустан” на Саади, „Газалиат” на Хафез и др.
 Тъй като критиката, проучванията и изследванията са напразни без оригинални източници и текстове, то в края на краищата от историческа гледна точка тяхното развитие и процъфтяване в литературата на Иран е започнало от ХVІІ век. Ако разгледаме книги от различни литературни епохи, ще достигнем до заключението, че след време на творчество и определяне на литературни видове и жанрове идва съответната епоха на изследвания и критика. Например, лексикографията, компилирането на пословици и поговорки, тълкуването на поетични сборници и изготвянето на антологии започват осезателно да се развиват точно от ХVІІ век. Не на последно място, тогава започват да навлизат и думи от арабски, монголски и европейски езици в резултат на нашествия на съответните племена или на политическите им отношения с Иран.
 След навлизането на печатарските технологии в Иран и установяването на групи от населението в градовете се увеличава и възможността за книгопечатане и открояване на грамотната и просветена прослойка. Именно това става причина с увеличаването на населението да нарастне и броят на писателите, изследователите и преводачите. Методиката на литературното преподаване, което от школите и кръжоците се прехвърля в училищата и университетите, също води до писането на специфичен тип книги. Например, преди ХVІ век произведенията, посветени на историята на литературата, не са с голяма стойност и затова почти никой не се заема да пише такива. След това с разцвета на печатното дело и възможността за продажба на литература от придворна и привилегирована група нейните купувачи се превръщат в обикновена и интелектуална обществена прослойка. По това време литераторите са ангажирани да отпечатват и издават тълкуванията на „Маснави” и „Голестан”, а не като Незами да сядат и да съчиняват поеми, за които няма да намерят купувачи. Затова литературата на всяка епоха трябва да съответства на актуалните политически, социални и културни условия.
 Многобройните примери от изследователската дейност върху литературното творчество показват, че първоначално се обръща по-голямо внимание на поезията, като слабо се използват арабски думи, римуваната проза е незначителна по количество, а стилът на писане е прост и ясен. Повечето поети се отдават на пантеизъм и насърчават съчиняването на стихове от този стил. През ХІІ век започва нова епоха в литературата и оттогава се свежда до минимум използването на персийска неритмична и архаична реч, а поетичната метрика намира все по-голямо разнообразие - особено в газелите. Тази епоха продължава до началото на творчеството на Санаи. С навлизането на изрази от мистицизма и написването на първите суфитски маснави формата на газелата все по-ярко се откроява в сравнение с останалите поетични форми. От тази епоха започва разцветът на религиозните и философски притчи, а вниманието на творците се пренасочва от поезията към прозата.
 През ХІІІ век творците по-често обръщат поглед към изящните литературни форми, а прозата в книгите става все по-претенциозна и високопарна. Сред поетичните жанрове именно касидата завършва последния етап от творческия път на поети като Хагани, Анвари и Масуд Саад.
 В резултат на монголското нашествие и въпреки пораженията върху литературата ХІV век се характеризира като една от най-плодотворните епохи на мистичната поезия и проза. Особено в газелите езикът става по-конкретен, текстовете в поетичното и прозаичното творчество изобилстват от изрази, характерни за мистицизма, поетите излизат извън рамките на двореца. През този век, с емиграцията на творците към Индия, известност придобиват поети като Амир Хосроу и Хасан Дехлави, а някои - като Сейф Форгани и Моулана – развиват дейността си в Мала Азия. Въпреки че Иран търпи тежки удари, няма и следа от епически маснави, като тази поетична форма попада под влиянието на мистицизма и от време на време на алегорията и нравоучението. Тогава в своя разцвет навлизат също историографията и антологията, и малко по малко в произведенията започват да проникват монголски думи и изрази.
 През ХV век творци като Убейд Закани, Оухади Марагеи, Камаладдин Хаджанди, Салман Саваджи и особено Хафез поставят началото на редица литературни нововъведения. Едно от последствията от монголското нашествие е духовното отслабване на научните дейци, ясни доказателства за което можем да намерим в прозата от това време. В края на въпросното столетие Иран е превзет от войските на Тимур и от този момент нататък спира възходящото развитие на литературата.
 В началото на ХVІ век въпреки създадените от Тимур и сина му благоприятни условия за развитието на литературата и изкуството техните усилия са по-скоро съсредоточени върху компилирането и преписването на произведения от миналото. С изработването на шрифта „насталиг” (иранския национален шрифт) все по-голяма важност придобива краснописът. Освен това много писатели се ориентират към историографията. Идването на власт на сафавидския шах Есмаил (в началото на ХVІІ век) води до своеобразно налагане на централизъм. Въпреки че поетите не са обвързани с шахския двор, съобразно стремежа на сафавидите да наложат шиитския ислям съчиняването на религиозни и исторически епоси преживява заслужен разцвет. През тази епоха някои поети емигрират в Индия, като тази тенденция се засилва през ХVІІІ век. Именно тези творци въвеждат в поетичното изкуство т. нар. индийски, или исфахански стил. Те се стремят чрез мисловни и смислови техники да компенсират застоя на поезията, характерен за това столетие. Поради религиозни причини започва да се обръща все по-силно внимание на арабския език, а лексикографията преживява своя възход. Освен литературата изобразителното изкуство и краснописът също бележат значителен напредък, като тази тенденция продължава до ХVІІІ век. Заради непроницателността на сафавидските владетели през 1723 г. след едно безмилостно убийство столицата попада в ръцете на Махмуд Афган, а през 1739 г. с нашествието на Надир Шах в Индия иранските поетични центрове там претърпяват пълна разруха.
 От края на ХVІІІ век поради прекаления брой поети, пишещи в индийски стил, творци като Моштаг Есфахани, Азер Бигдели, Ашег Есфахани, Хатеф Есфахани и др. се ориентират към поетичните форми от ХІV и ХV век. Заради това следващото столетие е наречено епоха на литературния ренесанс.
 През ХІХ век въпреки липсата на поети-панегиристи в двореца на Ага Мохамад Хан Гаджар ( починал през 1797 г.) след идването на власт на Фатхали Шах известен брой творци стават придворни поети. От гледна точка качеството на произведенията този век се нарежда сред столетията на застой. Измежду многобройните поети от това време с най-голяма известност се ползват Гаани Ширази (починал през 1854 г.) и Форуги Бастами (починал през 1858 г.). През ХІХ век прозата лека-полека започва стилово да се опростява.
 През ХХ век стават по-интензивни културните и интелектуални връзки на иранците с европейците. Поради тази причина и заради възникването на преводаческото движение в персийския език навлизат много нови думи и изрази. Конституционната революция създава благоприятна почва за появата на различни видове политическа, критическа и патриотична поезия. Поети като Ирадж Мирза, Ареф Газвини и Ашрафаддин Хосейни (Насим-е Шомал) подготвят подходящи условия за литературната революция, за да може от перата на някои творци да възникне новата (съвременна) поезия и да се въплъти в образа на Нима Юшидж (починал през 1959 г.). Не на последно място, на поетите им омръзва да следват предците си и да се придържат към стиловете от миналото и заедно с Конституционната революция те дават началото и на един по-широк прелом. През това столетие драматургията и писането на разкази намират място и в стиловото разнообразие на персийската литература. Драматургията в Иран води началото си от преводите на творбите на Молиер, като нейни пионери са Фатхали Ахундзаде (роден през 1813 г.) и Мирза Ага Табризи.
 Писането на разкази започва с произведенията на писатели като Зейн ал-Абеддин Марагеи (роден през 1839 г.), а след това печели сериозни следовници като: Сейед Мохамадали Джамалзаде, Садег Хедаят, Бозорг Алави, Садег Чубак, Джалал Ал Ахмад. Трябва да се припомни, че преводите на драматургични творби и разкази през тези години претърпяват бурен подем. В разгара на Конституционната революция освен към новите литературни форми и видове съществува интерес и към литературните изследвания, които отчитат особено силно развитие. Такъв тип интерес намира място в лексикографията, която, разбира се, е с дълбоки традиции. Другите две тенденции се насочват към съпоставянето и критическото редактиране на текстове. Тук накратко ще се спрем на всяка от тях.
*
Източник: стр. 116 - 118, Намджу, Аббас, „Облик на иранската култура”, Техеран, издателство „Илам”, 1999г.

Търсене
Разширено търсене Уебтърсене
банери
Иран: РАЗКАЗ ЗА ПРИЯТЕЛСТВО

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В СОФИЯ

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В ПЛОВДИВ

база-данни на НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ
гласуване
Анкетата не е активна
Потребители Статистика
Посетители на страницата: 1552
Посещения от деня : 149
Посетители на страницата : 194932
Посетители онлайн : 5
Време на посещение : 1.9375

Home|Иран|Ислям|Персийски език|За контакти|Връзки|Карта на сайта