Wednesday, November 22, 2017 فارسي|Български
 
Home|Иран|Ислям|Персийски език|Често задавани въпроси|За контакти|Връзки|Карта на сайта
Заглавие
Иран
Шираз-Хафез
Вход
Потребителско име :   
Парола :   
[Регистрация]
Новини писмо Регистрация
Име :   
Имейл :   

Музика на структурите „радиф”

 Както споменахме, музиката на структурите „радиф” произтича от богатата история на Иран в тази област и представлява синтез от усилията на безбройни учени и дейци. Те най-успешно са пресъздали ентусиазма, изкуството и философията в Иран през призмата на музиката.
 През Гаджарската епоха музиката в Иран претърпява подем, тъй като повечето ирански музиковеди, независимо от разнообразните етнографски източници, се отдават изцяло на нея и я тласкат към развитие. Като доказателство за това е фактът, че музиката се намира в разцвет в градове и области като Техеран, Шираз, Табриз, Исфахан, Газвин и Кюрдистан, където се възпитават изтъкнати музикални дейци като Мохамад Садег Хан – изпълнител на Сантур (Шираз), Абулхасан Хан Егбал Азер (Табриз), Сейед Рахим Исфахани (Исфахан), Али Асгар Кордестани, Дженаб Дамаванди и Дженаб Газвини. През тези години всеки от тях проявява усърдие в съхраняването и разпространението на своя специализиран жанр от това възвишено изкуство.
 Разбира се, от самото начало предаването и усвояването на музиката в Иран, както при другите древни култури, са неписани и се предават от уста на уста. Въпреки че днес известен брой дейци на изкуството използват европейските писмени музикални знаци, основният прийом за изучаването на музиката си остава устният.
 Във време, когато се разрушават етнографските устои на тази страна, гореспоменатите музикални дейци с най-проникновена обич към истинските изкуство и култура на своята родина, както и с изключителна преданост, заедно с малкото си ученици се стремят да запазят разковничето. Хора на изкуството като Хабиб Самаи, Нур Али Боруманд, Абулхасан Саба, Абдула Давами, Алиакбар Шахнази и др. носят част от тази тежка отговорност, а имената им ще пребъдат. Въпреки това талантът и вкусът на друга една част от музиковедите поема в различна посока, като така се получава смесица от наполовина ирански и наполовина европейски елементи. Основаването на Висше музикално училище и после на Академия за музикално изкуство, както и създаването на оркестър по западен образец, определено оказват влияние върху промяната и развитието на музикалните инструментални стилове на изпълнение. В това отношение днес като цяло можем да разграничим четири вида музика, представени в нашата страна:
 1. Музика от различните области (музика на макама);
 2. Музика на структурите „радиф”;
 3. Смесена музика (по мотиви на иранската музика, но независима от народната, характерна за различните области, както и от инструменталната; ползват се западни музикални прийоми);
 4. Класическа европейска музика (от класиката до модерността, известна като „международна музика”).
 Музиката, структурирана по „радиф”, притежава многобройни детайли, чиито състав и способ намират израз чрез изпълнението на един инструмент или на една песен с определено значение. Тези детайли включват много подвидове като: предпрелюдия, прелюдия, четири мезраба, фиоритура, ритмуване, тесниф и финал. Всъщност в един лад или песен са включени няколко фиоритури с различни внушения, които са подредени последователно по логическа взаимосвързаност. Именно тази подреденост на фиоритурите изяснява понятието „радиф” в иранската народна музика.
 От една страна структурираната по „радиф” музика е съставена от мелодии, тоналности и ескизи, основни за иранските мелодийни традиции от древността до наши дни. Главното свидетелство за ентусиазма и инициативата в тази посока е окрупняването на въпросните мелодии в т. нар. „фиоритура”. Естествено в единични случаи някои фиоритури сами по себе си прекрасно изразяват великата съкровищница на иранската музика.
 Следователно важната роля на музикалните структури „радиф” не е само в съхраняването на основните ескизи, но и в предаването на народната музика, понеже запаметяването на съкратени мелодии е много по-успешно, отколкото на сложни и разгърнати произведения. Особено когато целта на запаметяването им е в полза на импровизаторското изкуство, тъй като изпълняването на музиката от типа „радиф” е солово и импровизирано, като се осъществява с помощта, разбира се, на свободата на мисълта, по-нататъшното творческа нагласа и на базата на усвоените ескизи. Поради тази причина всеки преподавател по музика чрез използването на последователности от фиоритури и съобразно своя вкус, философия и усет изгражда осмислени музикални структури „радиф”, към които всеки творчески настроен музикант внася собствен елемент по време на изпълнението им.
*
Източник: стр. 336 - 338, Намджу, Аббас, „Облик на иранската култура”, Техеран, издателство „Илам”, 1999г.

Търсене
Разширено търсене Уебтърсене
банери
Иран: РАЗКАЗ ЗА ПРИЯТЕЛСТВО

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В СОФИЯ

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В ПЛОВДИВ

база-данни на НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ
гласуване
Анкетата не е активна
Потребители Статистика
Посетители на страницата: 1504
Посещения от деня : 134
Посетители на страницата : 194917
Посетители онлайн : 2
Време на посещение : 1.7813

Home|Иран|Ислям|Персийски език|За контакти|Връзки|Карта на сайта