Saturday, September 23, 2017 فارسي|Български
 
Home|Иран|Ислям|Персийски език|Често задавани въпроси|За контакти|Връзки|Карта на сайта
Заглавие
Иран
"АЛИ ГАПУ" ИСФАХАН
Вход
Потребителско име :   
Парола :   
[Регистрация]
Новини писмо Регистрация
Име :   
Имейл :   


Иран през погледа на пътеписците

 Иран е една от най-древните държави в Азия. В древни времена на територията й са властвали големи империи като Мидийската, Ахеменидската, Аршакидската и Сасанидската. Тяхната мощ, политика, икономика, религия и обществен ред са оставили съответния отпечатък върху част от историческото развитие на човешката цивилизация.
 Освен религиозните текстове на Авеста други сведения от Иран, запазени до наши дни от най-древни времена, са записките на Херодот и Питагор. Херодот предоставя относително общи сведения за териториите от онази епоха, попадащи в рамките на империите, разположени в района на днешен Иран. Сама по себе си Персийската империя е разполагала с многобройни източници за информация относно състоянието на държавата, които са били използвани при необходимост. Персите са властвали над Средиземноморска Европа и Северна Африка и без подобна информация не е било възможно осъществяването на политически и икономически връзки, както дори и воденето на многобройните войни.
 В своите пътеписи Питагор описва пътищата, полетата, реките, планините, градовете и селата в Иран. Херодот, който също много пътува из Иран, е отбелязъл наблюденията си от тези пътувания. Впоследствие записките му са допълнени от други историци и географи като Ксенофонт, Страбон, Еврипид, Ктезий и т.н., като по-нататък се превръщат в основа за историографията.
 Светът, който много от древните историци дотогава са познавали, не се е простирал по-далеч от река Сенд, т.е. до източните граници на Ахеменидската империя.
 По този начин регионът на изток от Гръцката империя, който е бил определен за най-важната „люлка на цивилизацията” в древността, е именно разположен в рамките на обширната Персийска империя и се е простирал от река Халис, или Газал Ирмак в Турция, страните от Източното Средиземноморие и Северна Африка до река Сенд.
 С разпадането на Гръцката и възхода на Римската империя на запад на територията на иранската цивилизация също се появяват нови империи като Аршакидската и Сасанидската. Съперничеството, войните, както и широките политически, социални и икономически връзки между тях и римляните продължават векове наред.
 Още от епохата на гърците и римляните между Иран и Европа съществуват много пътища. Строежът на шахския път между Персеполис и Сард по времето на Дарий (522-486 г. пр. н. е.), както и на кервансараите покрай него, построяването на големия западен път между Китай и Западното Средиземноморие през Аршакидската (Партиянската) епоха, разширението на пътищата на коприната с цел процъфтяването на търговията между Китай и Мала Азия, а също и установяването на кервансараи по време на управлението на сасанидите за сигурност и улеснение на пътуванията, са сред изключително важните стъпки, които през онези векове са предприети за динамизиране на пътникопотока и търговията.
 Наличието на подобно културно минало и взаимовръзки между Иран и Европа е най-важният фактор за вниманието на европейците към Изтока като цяло и в частност към Иран. Познанието за Иран в Европа по време на древността постепенно придобива различно съдържание през следващите епохи.
 Разпадът на Сасанидската империя и разпространението на исляма в Азия оставят трайни следи в сферите на политиката, обществото, икономиката и културата, които все още оказват своето влияние. През първите векове след навлизането на ислямската религия в Иран повече от преди се проявява същността на халифата, управляван от династиите Умауйа и Аббас под шапката на новата вяра, като това само по себе си става причина за съпротивата срещу гнета на халифатската система. Тези противоречия и напрежение възпират формирането на силна централна власт в Иран чак до епохата на сафавидите.
 Наследството на могъщите персийски империи впоследствие става обект на нашествия от страна на регионални държави – главно неирански. Въпреки че военната съпротива срещу чуждите завоеватели като цяло не дава значим резултат, то нейният културен и политически вариант придобива такъв мащаб, че се смята за ключ към запазването на културата и нацията в Иран.
 От исляма иранците избират шиитската деноминация и я приемат за своя верска и политическа доктрина. Стабилният исторически и убежденчески залог на тази деноминация става причина всички усилия за обуздаването или унищожаването на нейните последователи да бъдат обречени. С установяването на централизирано управление при династията на сафавидите и настъпилите след кръстоносните походи промени в Европа и Византия вниманието на европейците отново се насочва към Иран.
 В книгата си „Иран и иранският въпрос” Кързън представя подробно съдържанието на посветените си на Иран пътеписи. Изглежда, че съществува пряка връзка между политическата стабилност в страната по време на сафавидите и засилването на интереса на европейците към пътешествия до Иран. Повечето пътеписци, които посещават Иран през сафавидската епоха, са политически, религиозни и търговски представители на европейски страни, като тяхната цел е да разширят връзките с тази държава. До голяма степен е очевиден броят на писмените сведения за Иран, датиращи от Х век от н.е., съпоставен с броя на пътувалите до страната. Вероятно една от основните причини за това се крие в познанието на тези пътешественици за иранската древност. Първият европеец, който тогава пътува до Иран, е испанецът Бенямин Тудлай. Той посещава Иран и Индия в периода 1160-1173 г., като съставя изключително интересни пътеписи за градовете Шуш и Хамедан, както и за крайбрежието на Персийския залив. Пътуването му се осъществява по времето на селджукското управление, когато страната е в относително спокойно състояние.
 Ето най-изтъкнатите пътешественици, посетили Иран до епохата на сафавидите и предоставили описание за страната и живеещите в нея народи: Марко Поло (1273-1294 г.), Ибн Батута от Мароко (1377 г.), Калавиху (1404-1405 г.), Джоузефа Барбароу (1474 г.) и др.
 Началото на ХVІ век в Иран съвпада с възхода на новата Сафавидска империя. През 1502 г. в Махрам сафавидският шах Исмаил полага устоите на новото управление и така възстановява националното единство в Иран. Властта на сафавидите слага край на политическите дразги между монголските племена и техните наследници в Иран, като така са подготвени нови условия за обновяването на държавата.
 Смятат епохата на сафавидите за златното време, през което западните пътешественици са можели да посещават Иран. През онези години през сафавидски Иран са минавали пътешественици като Антъни Дженкинсън, Уинчънтинууд Алесандри, Пиетро Деллавалле, Сър Томас Хърбърт, Жан Баптист Таурине, Адам Улеариус, Жан Шардон и много други, които водят и по-късно издават своите записки, посветени на разнообразни теми относно хората, територията, културата, градовете, бита, историческите паметници и постройки, климата и географията на страната, както и политиката и управлението на Сафавидската династия. Сведенията, с които европейските пътешественици се сдобиват за Иран през онази епоха, са много по-пълни и с по-голяма научна стойност, отколкото наличните от миналото данни. Тези записки и пътеписи подготвят почвата за по-интензивните научни изследвания, извършвани през следващите векове. Именно тях използва Алфонс Габриел, като ги компилира, коментира и отпечатва в известната си книга „Изследвания на географията на Иран”.
 След падането на сафавидите от власт в страната настъпват политическа нестабилност и напрежение, но впоследствие усилията на Надер Шах Афшар и след това на Карим Хан Зенд до известна степен възстановяват реда в държавата. Периодът, през който техните династии управляват, не е дълъг, като накрая Мохамад Хан Гаджар съумява да установи нов политически порядък в Иран. Със стабилизирането на гаджарското управление отново се увеличава броят на европейските пътешественици до страната, намалял през годините, когато на власт са били Афшарската и Зендската династии.
 В компилациите си, посветени на пътувалите до Иран в периода 1800-1891 г. европейци, Кързън споменава 192 души, които посещават страната като политически, военни или икономически представители. Освен посочените пътешественици, много от които оставят след себе си прекрасни пътеписи, Иран е посещаван и от цяла плеяда учени от различни сфери, които извършват археологически, литературни, географски, лингвистични (на персийския език) и ботанически проучвания, като някои от тях пишат образцови и основополагащи трудове в съответната си специалност. Най-изтъкнатите пътешественици от гаджарската епоха, чиито разработки в областта на иранистиката и иранското странознание изиграват изключително важна роля в Европа, са: Дж. Форестър, Сарджънт Малкълм, П. А. Жуир, Дж. Б. Мурие, Карпортър, Сър Роулинсън, Еужен Фаландън, Кант Губино, Дж. Малгоноф, Ген. А. Ач. Шиндлер, Дж. Дюлафова, Сон Хидин, Едуард Дж. Браун, Джордж Кързън и други. Всеки от тях със своите издадени пътеписи или записки от пътувания до Иран предоставя ценна информация за страната и населението й.
 Важността на Иран като политическа сила и търговски посредник между изтока и запада е напълно осъзната от страна на европейците. Поради това тогава, както и в наши дни, европейските страни отдават специално значение на страната, като в същото време проумяват, че без помощта й е невъзможно лесното разширяване на контактите с източните държави. Това нейно могъщество и статут са толкова очевидни, че я предпазват от колонизаторската напаст през най-силните години на това явление.

*
Източник: стр. 380-383, Намджу, Аббас, „Облик на иранската култура”, Техеран, издателство „Илам”, 1999г.

 

Търсене
Разширено търсене Уебтърсене
банери
база-данни на НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ
гласуване
Анкетата не е активна
Потребители Статистика
Посетители на страницата: 1918
Посещения от деня : 103
Посетители на страницата : 189203
Посетители онлайн : 7
Време на посещение : 3.0156

Home|Иран|Ислям|Персийски език|За контакти|Връзки|Карта на сайта