Monday, September 25, 2017 فارسي|Български
 
Home|Иран|Ислям|Персийски език|Често задавани въпроси|За контакти|Връзки|Карта на сайта
Заглавие
Иран
Шираз-Хафез
Вход
Потребителско име :   
Парола :   
[Регистрация]
Новини писмо Регистрация
Име :   
Имейл :   

 


На прага на Любовта
„Любовта е моята религия и моята вяра.“
Великия шейх Ибн Араби
В тихата декемврийска нощ на Техеран се вслушвам в безмълвието на Предвечното, за да ми подскаже какво да напиша за любимия Пророк Мухаммад (570–632 г. сл. Хр.) и още как да изразя възторга и преклонението си пред великия персийски поет Маулана Джалалуддин Руми (1207–1273 г. сл. Хр.). И така, този превод е във връзка с обявяването от страна на ислямската общност на 2006-а за година на Мухаммад, както и с осемстотната годишнина от рождението на Маулана. Настоящата книга представя почти всички двустишия от колосалната по обем и значимост поема Маснавù на Маулана Руми (25 700 двустишия в шест части), свързани с Печата на пророците Мухаммад. Текстът е архаичен и на места – много труден за разбиране. При превода му на български език безценна помощ ми оказа шесттомното подробно тълкуване на персийски език на Маснави от Карим Замани, както и великолепният пълен превод на поемата на английски език, дело на големия ориенталист и вещ познавач на ислямската духовност Рейнълд Никълсън.
Особено важно е при прочита на подобни текстове да се вгледаме и да уловим богатството от внушения и символи, които ни пренасят в полето на Единното – там, където религиозният опит се превръща в чисто богопознание. Именно чрез такъв херменевтичен прочит можем да схванем много от идеите на Маулана Руми при неговото представяне на личността на Пророка. Защото това не е просто поезия, четена за развлечение, а е четиво за истинските търсачи в Духа. Векове наред Маснави е считана за най-дълбокото тълкуване на Свещения Коран, което означава още, че изключителният поет-суфи е обрисувал славния Пророк на исляма не през призмата на сухия рационален дискурс, а на непосредствения мистичен опит, почерпан от Мухаммадовата Реалност. Мухаммад е архетипен образ на Небесния Адам и на първия Разум, намерил пълно въплъщение в земното си проявление и станал висш пример за мюсюлманите. При задълбочено вникване в текста се натъкваме на тънки философски и мистични понятия и препратки, които ни помагат да се завърнем към Любовта, макар самата Тя да е неизразима със средствата на словото.
Слава на Бога, Господа на световете!

Техеран     Александър Веселинов – Шамсуддин
декември
2006 г. сл. Хр.
 

ПЪРВА ЧАСТ

 


Как беше възвеличено описанието на Мустафа, мир нему,
който беше споменат в Евангелието
Името на Мустафа беше в Евангелието – пръв сред пророците, море на чистотата.
Бяха споменати неговите отличителни черти и вид; бяха споменати неговото воюване, постене и ядене.
Една група сред християните, заради Божията награда, всеки път, когато (четейки Евангелието) достигаха до неговото име и до словото за него,
730. Полагаха целувки върху това благородно име и свеждаха лица пред онова
прекрасно повествование.
В това изпитание, за което казахме, тази група бе защитена от опасности и ужас,
Бе в безопасност от злината на емирите и везира, търсейки убежище в закрилящото име на Ахмад (Мухаммад).
Освен това, и потомството им се умножи: Светлината на Ахмад беше тяхната подкрепа и приятел.
А другата група християни, които гледаха на името на Ахмад с презрение,
735. Те станаха презрени и унижени чрез раздори, причинени от зла умисъл и
коварен везир;
Нещо повече, тяхната религия и техният закон бяха изопачени вследствие на объркващите свитъци.
Името на Ахмад дава такава помощ, че (всеки да отсъди) как неговата Светлина закриля (последователите му).
Щом името на Ахмад стана (за християните) непристъпна крепост, каква
тогава трябва да е Същността на онзи верен Дух?
 


Как остана разкривена устата на онзи човек, който произнесе с насмешка името на Мухаммад, мир нему!
Той разкриви уста и произнесе името на Ахмад (Мухаммад) с насмешка: устата му остана крива.
Той се върна, казвайки: „О, Мухаммад, прости ми, о, ти, на когото принадлежат (Божествените) дарове на скритото познание (илм ладунни).
От невежество ти се подигравах, (но) на мен самия се полагаше подигравка, аз я заслужавах."
815. Когато Бог пожелае да разкъса покривалото на някого (и да го посрами), Той
го подтиква да ругае чистите люде.
Когато Бог пожелае да покрие срама на някого, този човек не проронва и дума на упрек срещу вината на съгрешилите.
Когато Бог пожелае да ни помогне, Той ни насочва към смиряващо ридание.
О, щастливо е окото, което плаче заради Него! О, честито е сърцето, което е изгоряло заради Него!
Свършекът на всеки плач е смях; човекът, който провижда края, е благословен раб (на Бога).
820. Там където тече вода, има зеленина: там където текат сълзи, има
(Божествена) милост.
Стени и очите ти нека бъдат влажни като водно колело, та зелени треви да израстат от двора на твоята душа.
Ако желаеш сълзи, бъди милостив към този, който пролива сълзи; ако
искаш милост, покажи милост към слабите.
 

Разказът за Аиша, Бог да е доволен от нея, как попита Мустафа (Мухаммад), мир нему, казвайки: „Днес валя: тъй като ти отиде
 към гробището, как дрехите ти не са влажни?“
Един ден Мустафа отиде към гробището: той отиде с ковчега на един от своите приятели.
Той посипа пръстта, докато тя запълни гроба му: той вдъхна живот на неговото семе под земята.
Тези дървета са като погребаните хора: те са подали ръце от пръстта.
2015. Те правят сто знака на хората и говорят ясно на онзи, който има уши
(да чуе).
Със зелен език и дълга ръка те говорят тайни от съзнанието на пръстта.
Както патици, потопили глави във водата, те станаха пауни, макар (през зимата) да бяха (черни) като гарвани.
Ако през зимата Той ги затваря, Бог прави онези „гарвани“ „пауни“ (през пролетта).
Макар че Той им даде смърт през зимата, Той ги съживи през пролетта и (им) даде листа.
2020. Отричащите казват: „Това (творение) е вечно: защо да го обвързваме
с един щедър Господ?“
Бог, въпреки тяхната слепота, направи градини и бостани да порастат в сърцата на Неговите приятели.
Всяка роза, чието ухание е отвътре, изрича тайните на Цялото.
Ароматът на розите, въпреки нежеланието на отрицателите, обикаля света, разкъсвайки булото (на съмнението и неверието).
Отрицателите, свивайки се от аромата на розата като хлебарка или както чувствителен мозък – при шума на тъпана,
2025. Се преструват на заети и вглъбени, и отдръпват очите си от този проблясък и от тази светкавица.
Те свеждат поглед, но там няма око: око е онова, което вижда сигурно място.
Когато Пророка се върна от гробището, той отиде при Сиддика (Аиша) и (й) се довери.
Щом погледът на Сиддика падна върху лицето му, тя пристъпи и сложи ръка върху него,
Върху чалмата му, лицето и косата му, върху яката, гърдите и ръката му.
2030. Пророка рече: „Какво търсиш толкова припряно?“ Тя отговори: „Днес падна дъжд от облаците:
Търся по твоите дрехи следи от влага. Не виждам да са влажни от дъжда. Чудно!“
Той рече:„Каква дреха беше хвърлила върху главата си?“ Тя рече: „Направих оная твоя рида наметало.“
Той рече: „О, ти с чиста гръд, ето защо Бог разкри пред чистото ти око дъжда на неведомото.
Онзи дъжд не е от вашите облаци: има други облаци и друго небе.“

 


За значението на това предание: „Възползвайте се от прохладата
на пролетта и т. н.“
Пророка каза: „Внимавайте, приятели мои! Не покривайте телата си от студа на пролетта,
Защото той прави с духовете ви същото, което всяка пролет прави с дърветата;
Но бягайте от студа на есента, защото той прави това, което стори есента с градините и лозниците.“
Разказвачите са отнесли това (изказване) към външния (смисъл) и са се задоволили с (външната) форма.
2050. Онази група беше в неведение за духа: те видяха планината, ала не видяха мината в планината.
Онази „есен“ при Бога е душата (нафс) с нейните страсти; разумът (акл) и духът (джан) са същността на пролетта и са вечният живот.
Ти имаш ум, ограничен в частичното, скрит (у теб): (сега) в този свят потърси човек, чийто разум обхваща цялото.
Чрез неговата пълнота твоята частичност става пълна (и съвършена): пълният Разум е като окови върху врата на душата.
Затова, според вътрешното тълкуване (тауил), значението е, че чистите дихания са като пролетта и като живота на листата и лозницата.
2055. Изказванията на приятелите на Бога (аулия), меки или груби – не покривай тялото си (срещу тях), защото те са подкрепата на твоята религия.
Дали той (светецът) говори топло или говори студено, приеми (думите му)
с радост: с това ти ще избягаш от топлината и студа (на природата) и от адския огън.
Неговото „топло“ и „студено“ е новата пролет на живота, източникът на искреност, вяра и служение.
Дотолкова, че градината на духовете е жива чрез него, и морето на (неговото) сърце е пълно с тези перли.
Хиляди грижи лягат върху сърцето на разумния, ако от градината на сърцето (му) отпадне (дори) една клечица.
 


Как Сиддика (Аиша), Бог да е доволен от нея, попита Мустафа (Мухаммад), Бог да го благослови и с мир да го дари: „Какъв беше вътрешният смисъл на днешния дъжд?“
2060. Сиддика рече: „О, ти, който си каймакът на битието, каква беше мъдростта
на днешния дъжд?
От дъждовете на милостта ли беше или бе за заплаха и за да се изяви справедливостта на Могъществото (Божие)?
Беше ли той от благодатта на знаците на пролетта или бе гибелна есенна поличба?“
Той рече: „Той дойде да облекчи скръбта, която е върху Адамовия род от злочестина.
Ако човек останеше в този огън, много разруха и загуба щяха да настъпят.
2065. Този свят щеше изведнъж да рухне: себичните желания на хората щяха да
го изпълнят.“
Забравата (на Бога), о, възлюбени, е стълбът на този свят: разумът е порицание за него.
Разумът е от другия свят и, когато той надделее, този свят става нищожен.
Разумът е слънцето, алчността – ледът; разумът е водата, а този свят – мръсотията.
Малка струйка (разум) идва от онзи свят, за да не заглушават (всичко) алчността и завистта в този свят.
2070. Ако струята от неведомото станеше по-голяма, в този свят нямаше да остане нито умение, нито порок.
Това няма предел. Иди към началото, върни се към разказа на певеца.
 


Как стенещият стълб се оплака, когато те направиха минбар за Пророка, мир нему – тъй като множеството беше станало голямо и казваше: „Ние не виждаме благословеното ти лице, когато ни проповядваш“; и как Пророка и неговите сподвижници чуха това оплакване и как Мустафа разговаря със стълба на ясен език
Стенещият стълб се оплакваше от раздялата (си) с Пророка, точно като разумните същества.
Пророка рече: „О, стълб, какво искаш?“ Той рече: „От раздялата ми с теб душата ми кърви.
2115. Аз бях твоята опора: (сега) ти избяга от мен, ти си направи опора върху минбара.“
Той рече: „Искаш ли да те направят финикова палма, та хората и от Изток, и от Запад да събират плодове от теб?
Или Той (Всевишния) да те направи кипарис в онзи свят, та да останеш завинаги влажен и свеж?“
Стълбът отговори: „Аз желая онова, което има вечен живот.“ Чуй, о, нехайни! Не бъди по-малък от парче дърво!
Той (Пророка) зарови стълба в земята, за да стане (от мъртвите), подобно на хората, в Деня на възкресението.
2120. За да знаеш, че всеки, когото Бог е призовал (към Себе Си) става освободен от всички дела на света.
Всеки, който има работа и товар от Бога, намира благоволение там и излиза от делата (на света).
Онзи, на когото не е даден дял от тайните, как би повярвал в стенанието на минералите?
Той казва: „Да“, но не от сърце, а заради съгласие, за да не кажат хората, че е от лицемерите.
Ако нямаше знаещи за Божията повеля: „Кун!“ (Бъди!), това слово (за минералите) щеше да бъде отхвърлено в света.
2125. Сто хиляди човеци на подражанието и буквалисти са хвърлени в бездната от
 една отсянка (на съмнение).
Защото тяхното мнение се опира на подражанието и на логическите доказателства и всичките им пера и крила зависят от мнението.
Скверният сатана възбужда съмнения (у тях): всички тези слепци падат с главата напред.
Кракът на силогистите е от дърво: дървен крак е много несигурен.
Не е като Полюса на времето, притежател на (духовен) взор, от чиято
 непоколебимост планината се замайва.
2130. Кракът на слепия е тояга – опора, за да не падне с главата напред върху
чакъла.
Онзи рицар, който стана (причина за) победата на армията, кой е той за вярващите? Той е обладателят на проникновен взор.
Ако с тояга слепи са видели пътя, под закрилата на зрящите са видели.
Ако нямаше зрящи (в духа) и царе, всички слепи в света щяха да са мъртви.
От слепите не идва нито сеене, нито жънене, нито съграждане, нито търговия, нито полза.
2135. Ако Той не беше положил милост и благодат върху теб, дървото на твоето доказателство щеше да се счупи.
Каква е тази тояга? Аналогии и доказателство. Кой им е дал тази тояга? Всевиждащия и Всемогъщия.
Щом тоягата е станала средство за война и нападение, счупи на парчета онази тояга, о, слепецо!
Той ви даде тоягата, за да се доближите (до Него): нима с тази тояга вие удряте по Него от гняв?
О, сборище от слепци, какво правите? Доведете виждащ между (вас и Бога).
2140. Залови се за Неговата риза, защото Той ти даде тоягата: замисли се какви
 (ужасни) неща Адам е видял поради непокорство.
Замисли се за чудесата на Моисей и Ахмад (Мухаммад), как тоягата стана змия и как стълбът беше надарен със знание.
От тоягата (дойде) змия, а от стълба – стенание: те удрят пет пъти на ден (барабаните) заради вярата.
Ако този вкус (за духовните истини) не беше безумен, кога щеше да има нужда от толкова чудеса?
Всичко, което е разумно, разумът го възприема без показване на чудеса и без „защо“ и „как“.
2145. Съзри този девствен Път без разум, съзри (го) приет в сърцето на всеки от избраните.
Както поради страх от Адам дяволът и дивите зверове побягнаха към островите, (също и) от завист,
Така поради страх от чудесата на пророците, скептиците заровиха глави под тревата,
Та да могат да живеят в лицемерие с достойнството на мюсюлмани и за да не знаеш кои са те.
Като измамници те покриват нищо неструващи монети със сребро и (изписват) името на Царя.
2150. Думите им външно изричат Единството (таухид) и Закона (шариа):
вътрешното им значение е като горчива глушица в хляба.
Философът няма жлъчка да произнесе и дума: ако произнесе и дума, истинската религия ще го обърка.
Неговата ръка и крак са безжизнени, и каквото каже духът му, онези двете му се подчиняват.
Макар (скептиците) да излагат съмнения с езиците си, техните ръце и крака
 дават (противно) свидетелство.

 


Как Пророка, мир нему, показа чудо, говорейки на дребния чакъл в ръката на Абу Джахл; проклятие над него; и даването на свидетелство от камъчетата за истината на Мухаммад, Бог да го благослови и с мир
да го дари!
В ръката на Абу Джахл имаше няколко камъчета. Рече: „О, Ахмад, бързо кажи какво е това?
2155. Ако ти си Пратеника (на Бога), какво е скрито в юмрука ми? (Говори), нали
имаш знание за тайните на небето.“
Той рече: „Как искаш (да сторя)? Дали да кажа какви са тези неща? Или те да кажат, че аз съм истинен и прав?“
Абу Джахл рече: „Това второто е по-рядко.“ Пророка рече: „Да, (но) Бог е по-могъщ от това.“
Незабавно всяко камъче в неговия юмрук започна да произнася (ислямското) свидетелство на вярата.
Всяко каза: „Няма бог, освен Аллах“; (всяко) наниза перлата: „Ахмад е Пратеника на Аллах.“
2160. Когато Абу Джахл чу това от камъчетата, хвърли ги в гнева си
на земята.
 


Как Пратеника, мир нему, даде наставление на Али, Бог да удостои лика му: „Когато някой иска да се доближи до Бога чрез някакъв вид смирение, нека търси близост, като общува с Негов мъдър и избран
служител, за да бъде преди всички.“
Пророка каза на Али: „О, Али, ти си лъвът на Бога, ти си смел рицар,
2960. Но не се уповавай само на лъвското; ела в сянката на палмата на надеждата.
Ела в сянката на онзи Мъдрец, когото никой отстъпник не може да отклони от Пътя.
Неговата сянка върху земята е като планината Каф, неговият дух –симург, който кръжи в пределните висини.
Ако говоря за неговите качества до Възкресението, не очаквай прекъсване и край за тях.
(Божественото) Слънце се е забулило в Човека: проумей, Бог знае най-добре що е право.
2965. О, Али, от всички действия на смирение в Пътя (на Бога) избери сянката
на слугата на Бога.
Всички са взели за убежище постъпки на смирение и са открили за себе си място на спасение.
Ти върви, вземи убежище в сянката на Мъдреца, за да избягаш от онзи враг, който (ти) се противи в скритото.
От всички действия на отдаване това е най-доброто за теб: (затова) ти ще изпревариш всеки, който е изпреварил (останалите).“
Когато Пира те е приел, внимавай, подчини (му) се: върви като Моисей под заповедта на Хизр.
2970. Без лицемерие бъди търпелив към всичко, което направи Хизр, каквото и да е то, за да не каже
Хизр: "Върви си, това е (нашата ) раздяла."
Макар той да пробива кораба, ти не отронвай дума; дори да убива дете, ти не скуби коси.
Бог е заявил, че неговата ръка е Неговата собствена, тъй като Той е дал (думите): "Ръката на Бога е над техните ръце."
Ръката на Бога прави то да умре и после го съживява. Какъв живот? Той го прави вечен дух.
Ако някой, по изключение, премине този Път сам, той пристига чрез помощта на сърцата на пировете.
2975. Ръката на Пира не е отдръпната от отсъстващите: неговата ръка не е нищо
друго, освен хватката на Бога.
Щом те дават такава одежда на отсъстващите: несъмнено присъстващите са по-добри от отсъстващите.
Щом те дават (духовна) храна на отсъстващите, виж какви блага слагат те пред онзи, който е присъстващ.
Къде е онзи, който се залавя (за служба) пред тях – колко по-високо е той от онзи, който е извън вратата?
Когато си избрал твоя пир, не бъди страхлив, не бъди безсилен като вода и ронлив като глина.
2980. Ако се гневиш от всеки удар, тогава как ще станеш (чисто) огледало без
полиране?
 


Как Пророка, мир нему, попита Зайд: "Как си днес и в какво състояние
стана?" и как Зайд му отговори: "Тази сутрин станах истински вярващ, о,
Пратенико на Аллах."
3500. Една сутрин Пророка каза на Зайд: "Как си тази сутрин, о, искрени
сподвижнико?"
Той отвърна: "Вярващ служител на Бога". Той отново му рече: "Къде е знакът от градината на вярата, ако тя е разцъфтяла?"
Той отвърна: "Аз бях жаден през деня, през нощта не спах от любов и от изгарящи мъки,
Така преминах отвъд ден и нощ, както върхът на стрелата преминава през щита;
Защото отвъд (противоположностите) произход и материя са едно: сто хиляди години и един час са равни.
3505. Там вечността и предвечността са съединени: разумът няма път нататък чрез изследване."
Пророка каза: "Къде е подаръкът, който си донесъл от това пътуване? Покажи го. Къде е знакът на Единството от онази прекрасна земя?"
Зайд рече: "Когато (другите) хора виждат небето, аз виждам Трона с пребиваващите там.
Осемте рая и седемте ада са видими за мен, както идолът за идолопоклонника.
Аз различавам хората (тук) един по един, както житото от ечемика в мелницата,
3510. Кой е за Рая и кой ще е извън него за мен е ясно, както (разликата между) змия и риба."
Денят на раждането на анадолци и етиопци, на всяка група, е Денят, когато лицата ще станат бели и черни.
Преди това време, колкото и грешен да беше духът, той бе в утробата (на тялото) и беше скрит от хората.
Прокълнатите са тези, които са прокълнати в майчината утроба: всички те се разпознават, белязани чрез знаците на Бога.
Тялото, като майката, е бременно с духа-дете: смъртта е мъката на раждането и сътресение.
3515. Всички духове, които са преминали (към следващия живот), чакат да видят в какво състояние ще се роди онзи горд дух.
Етиопците (прокълнатите духове) казват: "То е като нас"; анадолците (благословените духове) казват: "Не, то е красиво."
Щом то се роди в света на духа и (Божествената) щедрост, повече няма различие (в мненията) между белите и черните.
Ако то е етиопец, етиопците го отвеждат; а, ако е анадолец, анадолците го отвличат.
Докато не се роди, то е загадка за света: малцина знаят (съдбата на) нероденото.
3520. Такъв със сигурност вижда със светлината на Бога, тъй като той има път
отвъд кожата.
Същността на спермата е бяла и чиста, но отражението на духа – анадолски или етиопски,
Дава цвета (на славата) на онези (анадолците), които са с най-прекрасно устройство, (докато) то отнася тази (друга) половина (етиопците) в най-долното.
Тези думи нямат край. Побързай, за да не останем зад кервана с камили.
В Деня, когато лицата ще побелеят и почернеят, чрез кого ще бъде отдадена почит на турците и индусите?
3525. В утробата (на този свят) индусите и турците са неотличими, (но), когато
 всеки се роди (в отвъдния свят), (гледащият) вижда всеки – нещастен или блажен.
"Аз ги виждам всички ясно, както (ще бъдат) в Деня на възкресението, като множество – мъже и жени.
Чуй, да кажа ли или да спра дъха си?" Мустафа прехапа устни към него, което ще рече: "Достатъчно!"
“О, Пратенико на Аллах, да кажа ли тайната на Събирането, да направя ли явно днес Възкресението в света?
Освободи ме, за да премахна завесите, за да засияе като слънце моята същност;
3530. Така че слънцето да се затъмни от мен, за да мога да покажа (разликата
 между) палмата и върбата.
Аз ще покажа тайната на Възкресението, чистите монети и монетите с примеси,
Хората отляво, с отрязаните ръце; аз ще покажа цвета на неверието и цвета на хората (на Пророка).
Аз ще разголя седемте пукнатини на лицемерието в светлината на луната, която е без затъмнение или намаляване.
Аз ще покажа вълнените раса на прокълнатите, ще накарам барабаните и литаврите на пророците да бъдат чути.
3535. Адът и градините (на Рая) и междинното състояние ще изнеса наяве пред
очите на неверниците.
Аз ще покажа басейна на Каусар – да кипи, да пръска вода върху техните лица и да отеква в техните уши;
А онези, които тичат жадни около Каусар, ще назова един по един кои са те:
Техните рамене се допират до моето рамо, техните викове пронизват ушите ми.
Пред очите ми хората на Рая, доброволно, се притискат взаимно към гърдите си.
3540. Хванати за ръце, те правят посещение и с копнеж се целуват.
Ухото ми оглуша от вика: ‘Уви! Уви!’ – на злодеите (в Ада) и крясъците:‘О, печал!’
Това са (само) знаци. Аз бих говорил от дълбочината (на моето познание), но се страхувам да не обидя Пратеника.”
Той говореше опиянен и не на себе си: Пророка го стисна за яката
И каза: "Внимавай! Спри, защото твоят кон се разгорещи, (когато) те порази отражението на изявената от Бога истина, срамът (ти) си отиде.
3545. Твоето огледало изскочи извън обвивката: как огледалото и везната ще
говорят противоречиво?
Кога огледалото и везната ще спрат дъх, (за да потиснат истината) от страх да не наранят или посрамят някого?
Огледалото и везната са възвишени пробни камъни: ако ти им служиш двеста години,
Казвайки: ‘Скрийте истината заради мен, покажете излишъка и не показвайте недостига’,
Те ще ти отвърнат: ‘Не се смей на твоята брада и мустаци: огледало и везна, а после – измама и хитрост!
3550. Щом Бог ни е издигнал, за да може чрез нас да бъде узната истината,
Ако това не стане, какво струваме ние, о, младежо? Кога ще станем място за проявление на лицето на добрите?’
Но (Пророка рече) прибери огледалото в платното, ако (Божественото) проявление е направило гърдите ти Синай.”
Той (Зайд) рече: "Нима Слънцето на Истината и Слънцето на Вечността могат да се поберат под мишница?
То разкъсва и мишницата (багал) и измамника (дагал); в Неговото присъствие не остава нито лудост, нито разум.”
3555. (Пророка) рече: "Когато сложиш пръст върху очите, виждаш света пуст от
слънцето.
Един връх на пръст става було за луната – и това е символ за забулването на Бога –
Така че (целият) свят да бъде покрит от една-единствена точка, а слънцето да бъде затъмнено от падане."
Затвори устни и се взри в дълбината на морето (в теб): Бог направи морето подвластно на човека,
Дори изворите Салсабил и Занджабил са подвластни на удостоените в Рая.
3560. Четирите реки на Рая са под наша власт; това не е поради нашата мощ,
а по заповед на Бога:
Те текат накъдето ние желаем, подобно на магията – според желанието на магьосниците,
Както тези два течащи извора-очи са подвластни на сърцето и на заповедта на духа.
Ако то (сърцето) пожелае, те се обръщат към отровата на змията, а, ако пожелае, се обръщат към вразумителното.
Ако то пожелае, те се обръщат към сетивните неща, а, ако пожелае, се обръщат към покритите неща (в мисълта и въображението).
3565. Ако то пожелае, те се отправят към цялостните неща, а, ако пожелае,
остават обърнати към частичните неща.
Така всичките пет сетива се движат според волята и повелята на сърцето, като шпула (в ръката на тъкач).
Всичките пет сетива се движат, влачейки поли, накъдето направи знак сърцето.
Ръката и кракът са в готовност под заповедта на сърцето, подобно на онази тояга в ръката на Моисей.
Ако сърцето пожелае, изведнъж кракът започва да танцува, или отлита от недостига към увеличението.
3570. Ако сърцето пожелае, ръката постига споразумение с пръстите да напише
книга.
Ръката е останала в (хватката на) скрита ръка: тя е поставила тялото навън (като инструмент).
Ако тя пожелае, другата (външната) ръка става змия за врага; а, ако пожелае, става помощник за приятеля;
Ако пожелае – лъжица в яденето; ако пожелае – боздуган, тежък десет оки.
Чудно! Какво им казва сърцето? Това е чудесно съединение, чудесна скрита връзка.
3575. Нима сърцето е открило печата на Соломон, та е установило контрол върху
петте сетива?
Петте външни сетива са лесни за него, петте вътрешни сетива са под негова заповед.
Има десет сетива и седем органа (на тялото) и т. н.: изброй онова, което не беше споменато (тук).
О, сърце, щом ти си Соломон в империята, то хвърли своя печат върху перите и демоните.
Ако в това царство (на тялото) ти си свободно от измама, трите демона няма да отнемат печата от ръката ти;
3580. След това твоето име ще подчини света: двата свята ще ти бъдат подчинени,
 както твоето тяло.
Ако демонът отнеме печата от ръката ти, твоето царство ще отмине, щастието ти ще погине.
После, о, слуги на Бога: "О, печал!” е вашата неизбежна съдба до Деня, когато ще бъдете събрани (за Съд).
А ако отричаш своята измама, как ще спасиш душата си от теглилките и
от огледалото?

 


Продължението на разказа за Зайд в отговор на Пратеника, мир нему!
Това говорене няма край. "Стани, о, Зайд, и стегни букаите на Бурак (юздите) на твоята говореща душа.
Тъй като говорещата душа показва недъзите, тя разкъсва булата на скритото.
3610. Скритото е желано от Бога за малко. Махни този барабан, прегради пътя!
Не препускай, дръпни юздите, по-добре е (твоят) дух да е забулен; по-добре е всеки да е зарадван от своето собствено въображение.
Бог желае дори Неговите отчаяни люде да не обърнат лицата си от това поклонение (към Него).
Дори чрез надеждата те са удостоени: за няколко дни те се втурват подир нея (следвайки богопочитанието).
Той желае тази милост да сияе върху всички, върху злите и добрите, заради всеобхватността на Неговата милост.
3615. Бог желае всеки принц и пленник да е с надежда, страх и боязън.
Тази надежда и този страх са в булото, за да бъдат насърчени зад него.
Когато ти си разкъсал булото, къде са страхът и надеждата? Мощта, могъществото и изпитанието, които принадлежат на Невидимия, (тогава) си отиват."
Един младеж на брега на реката си мислеше: "Нашият рибар (тук) е Соломон.
(Но), ако е той, защо е сам и скрит? А, ако ли не, защо е с вида на Соломон?"
3620. С тези мисли той остана раздвоен, докато Соломон (отново) стана цар и
пълен господар.
Дяволът си отиде и избяга от царството и от трона на Соломон: мечът на неговата съдба проля дяволската кръв.
Той сложи пръстена на пръста си, събра се войнството на дяволите и перите.
Мъжете дойдоха, за да видят, сред тях беше и този с въображение.
Когато Соломон отвори ръката си и младежът видя пръстена, изведнъж изчезнаха догадките и търсенията.
3625. Безпокойството се появява (само), когато (желаното) е скрито: това търсене е подир невидимото.
Докато той отсъстваше, въображението бе силно в гърдите му: когато се появи, въображението му си отиде.
Ако сияйното небе не е без дъжд, и черната земя не е без растителност.
(Бог е казал): "Аз искам те да вярват в невидимото: поради това Аз затворих прозореца на преходния свят.
Ако Аз отворя прозореца, както в Деня на тръбата, как да кажа: ‘Виждаш ли в него пукнатина?’”
3630. За да потърсят в тъмнината, те обръщат, всеки един, лицата си в някаква
посока.
За известно време нещата са преобърнати: крадецът докарва магистрата на бесилото,
Така че много султани и люде с възвишен устрем за малко стават роби на собствените си роби.
Служене в отсъствие е добро и похвално; когато служенето се изисква (от Бога), (Нему) е приятно, като отсъстващ, да бъде споменаван.
Къде е онзи, който слави царя в негово присъствие, сравнен с онзи, който е с посрамено лице в негово отсъствие?
3635. Управителят на крепостта, който от границата на царството, далеч от султана и от сянката на султаната,
Пази крепостта от враговете и няма да я продаде за несметни богатства,
Този, който в отсъствието на шаха на края на границите, вярва в него като в някой, който присъства –
Той в очите на царя е по-добър от другите, които служат в негово присъствие и са готови да отдадат живота си.
Следователно половин атом съблюдаване на дълга в отсъствие е по-добре от сто хиляди дела в присъствие.
3640. Подчинението и вярата (в Бога) сега са похвални; след смъртта, наяве, те ще
бъдат отхвърлени.
"Щом невидимото, отсъстващият и булото са по-добри, затвори устата си: по-добре е да сме безмълвни.
О, братко, въздръж се от говорене: Бог Самият ще изяви скритото знание (илм ладунни).
Достатъчно свидетелство за слънцето е неговото лице: кой е най-великият свидетел? Бог."
“Не, нека кажа, щом Бог, ангелите и знаещите свидетелстват да се разкрие (тази истина).
3645. Бог, ангелите и хората на Божествените науки свидетелстват, че няма
Господ, освен Него, Който пребъдва.”
Когато Бог е свидетелствал, кои са ангелите, че да бъдат участници в свидетелството?
(Те са участници), защото слабите очи и сърца не могат да понесат сиянието и свидетелството на Слънцето,
Като прилеп, който не може да понася блясъка на слънцето и изоставя надеждата.
Знай тогава, че ангелите като нас са помагачи – изявители на Слънцето в небето
3650. (Които казват): "Ние сме получили светлината от едно Слънце, ние огряхме
слабите като наместници (на Всемогъщия).
(Дали те са като) млада луна или седемдневна луна, или пълна луна, всеки ангел има степен в светлината и (духовна) значимост.
Всеки ангел, според степента, има сияние, от три или четири светлинни крила,
Точно като крилете на разума на човеците, сред които има огромно различие (в качеството).
Значи спътник на всеки човек в добро и зло е онзи ангел, който съответства на положението му.
3655. Звездите светят, за да напътят човека с помътнен поглед, който не понася (дори) светлината на луната.
 


Как Пророка, мир нему, каза на Зайд: "Не казвай тази тайна по-явно от това и се погрижи да следваш (религиозния Закон)."
Пророка каза: "Моите сподвижници са (като) звездите – светилник за пътниците (по Пътя) и метеори за замеряне на дяволите."
Ако всеки имаше окото и силата да приеме светлината от небесното слънце, Никаква луна и звезди нямаше да са нужни за свидетели за (съществуването на) слънцето.
Луната (Пророка) казва на земята, облака и сянката: "Аз съм човек, аз съм като вас, (но) ми се дава Откровение, (че вашият Бог е Един Бог).
3660. Като вас аз бях с тъмна природа: Откровението на Слънцето ми даде светлина като тази.
Аз имам известен мрак в сравнение с (духовните) слънца, (но) имам светлина за тъмнините на (човешките) души.
Аз съм слаб (не съм като Слънцето), за да можеш да понесеш (моите лъчи), защото ти не си човекът за най-сияйното Слънце.
Аз се смесих като мед и оцет, за да намеря път към болестта на дроба.
Щом се освободиш от болестта, о, заложнико, остави оцета и яж от меда.”
3665. Когато тронът на сърцето се възстанови и стане чист от страстта, Всемилостивия се въздига на Трона.
След това Бог повелява на сърцето без посредник, щом сърцето намери тази връзка (с Него).
Това слово няма край. Къде е Зайд, за да го посъветвам да не иска разгласяване (на тайните)?
 


Завръщане към историята на Зайд
Ти няма да намериш Зайд сега, защото той е отлетял: той е изскочил от редицата-обувки и е захвърлил обувките си.
Кой си ти, (та да се надяваш да го откриеш)? Дори Зайд не може да се намери, (той е изчезнал) като звездата, върху която е огряло Слънцето.
3670. Ти няма да намериш нито следа, нито знак от него, нито ще намериш
сламка (звезда) в разпиления със слама Път (Млечния път).
Нашите сетива и пределна реч (разум) се изличават в познанието и в мъдростта на нашия (Божествен) Цар.
Техните (на опиянените в Бога мистици) сетива и разум (в тях) са притъпени; вълна във вълна – при Нас те са събрани.
Когато настъпи нощта, отново е времето за товар: звездите, които са били скрити, отиват на работа.
Бог дава обратно на безсъзнателните техните (загубени) сетива: (те се връщат в съзнание) група след група, с халки (от мистично познание) на ушите си.
3675. Те удрят с крака и махат с ръце в прослава (на Бога), щастливи: "О, Господи
наш, Ти ни съживи."
Онези разпаднали се кожи и кости станаха (като на) ездачи и вдигнаха праха:
При Възкресението и благодарните, и неблагодарните се втурват от небитие към битие.
Защо обръщаш главата си и се правиш, че не виждаш? Нима в началото обърна главата си, когато беше в небитието?
Ти си установил краката си в небитието, казвайки:"Кой ще ме изтръгне от мястото ми?"
3680. Нима не виждаш действието на твоя Господ, Който те извлече (към битие)
чрез косата на челото ти,
Докато Той те влачеше във (всички) тези състояния (на съществуване), които не бяха нито в мисълта, нито във въображението ти?
Онова небитие винаги е Негов раб: работи (в Негова служба), о, демоне! Соломон е жив.
Дяволът прави големи кули като басейни: той не смее да каже и дума на отказ или довод.
Виж себе си, как трепериш от страх (от небитието): знай, че небитието също непрестанно трепери (да не би Бог да го изведе в битие).
3685. И ако ти се вкопчваш в постовете, това също е от страх – че страдаш от
агония на духа.
Освен любовта на най-прекрасния Бог, всичко, макар и да е като захар за ядене, (всъщност) е агония на духа.
Какво е агония на духа? Да идваш към смъртта и да не докосваш водата на живота.
Хората са вперили очи в пръстта и в смъртта: те имат сто съмнения за водата на живота.
Положи усилие стоте съмнения да станат деветдесет: върви (към Бога) в нощта (на този свят), защото, ако спиш, нощта ще си отиде (от теб).
3690. В тъмната нощ търси онзи (сияен) Ден: постави отпред изгарящия мрака
Разум.
В злоцветната нощ има много добро: водата на живота е заедно с мрака.
Как е възможно да вдигнеш глава от съня, докато сееш сто такива семена на нехайство?
Сънят на мъртвия и храната на мъртвия станаха приятели: търговецът заспа и нощният крадец се залови за работа.
Не знаеш ли кои са твоите врагове? Огнените са врагове на съществуванието на земните.
3695. Огънят е врагът на водата и на нейните деца, както водата е враг на живота
на огъня.
Водата убива огъня, защото той е неприятелят и врагът на децата на водата.
А после този огън е огънят на страстта, в която е коренът на греха и грешката.
Външният огън може да бъде потушен с малко вода, (но) огънят на страстта (те) отвежда до Ада.
Огънят на страстта не се укротява с вода, защото има природата на Ада да измъчва.
3700. Какво е лекарството за огъня на страстта? Светлината на религията: вашата
светлина (о, мюсюлмани), угасява огъня на неверниците.
Какво убива този огън? Светлината на Бога. Направи светлината на Авраам Твой учител,
Така че твоето тяло, което прилича на дърво, да бъде освободено от огъня на подобната на Нимруд душа (нафс).
Огнената страст не намалява, като й се отдаваш: тя намалява без всякакво забавяне, щом я изоставиш.
Докато слагаш дърва в огъня, как ще угасне огънят, щом е подхранван с гориво?
3705. Когато задържиш горивото, огънят умира, защото страхът от Бога докарва
водата при огъня.
Как може огънят да почерни прекрасното лице (на душата), която е положила розов цвят, (извлечен) от страха от Бога, който е в сърцата?
 


Как Пророка, мир нему, каза на ухото на слугата на Повелителя
на вярващите (Али), Бог да удостои лика му:"Аз ти казвам, че Али ще
бъде убит от твоята ръка."
Аз съм такъв човек, че медът на моята благост не стана отрова на гняв (дори) срещу моя убиец.
3845. Пророка каза на ухото на моя слуга, че един ден той ще отреже тази моя
глава от врата ми.
Пророка по (Божествено) откровение съобщи на моя приятел, че накрая моята гибел ще бъде от ръката му.
Той (моят приятел) казва: ‘Убий ме първо, за да не дойде от мен това противно престъпление.’
Аз казвам:’Щом моята смърт е от теб, как ще избегна предопределеното ми (от Бога)?’
Той пада пред мен, като казва:’О, щедри, заради Бога, разсечи ме на две,
3850. Та да не ме сполети този лош край и да не гори душата ми (от мъка)
по (теб, който си) нейният живот.’
Аз казвам: ‘Върви: калемът (на Божествената повеля) е сух; чрез този калем много лични мъже са преобърнати.
Нямам никаква омраза в душата си към теб, защото аз не гледам на това (действие) като твое.
Ти си инструмент на Бога, Божията ръка действа: как да се надигна и да се възпротивя на оръдието на Бога?”
Той (слугата) рече: "Поради какво тогава е отплатата?" Али рече: "И тя е от Бога и това е скрита тайна.
3855. Ако Той се възпротиви на собственото Си действие, от собственото Си
възпротивяване Той прави да израстат (добри) градини.
На Него подобава да се възпротиви на собственото Си действие, тъй като в гнева и милостта Той е Един.
В този град на случванията Той е Принцът; във (всички) царства (на битието) Той е Владетелят на разпоредбата.
Ако Той счупи Своя собствен инструмент, пак Той поправя счупеното."
 


Обяснение на това, че желанието на Пророка, мир нему, да завладее Мека и други (места), освен Мека не беше от любов към господство над света, тъй като той е казал: "Този свят е мърша", но, напротив, беше
по заповед (на Бога)
По същия начин борбата на Пророка да завладее Мека – как той може да бъде обвинен в любов към този свят?
Той, който в деня на изпитанието, затвори очите и сърцето си за съкровищницата на седемте небеса,
3950. (Когато) хоризонтите на седемте небеса бяха пълни с хурии и джинове, (дошли) да го видят.
Те се бяха украсили заради него – как наистина той би се интересувал от нещо друго, освен от Любимия?
Той толкова се бе изпълнил с величието на Бога, че дори и най-приближените до Бога нямаха път към него.
"В Нас (Нашето Единство) няма място за изпратен пророк, нито за ангелите, нито за Духа. Затова проумейте!"
Той каза и това: "Очите ни не блуждаят, не сме като гарваните (да търсим мърша); ние сме опиянени от Бояджията, ние не сме опиянени от градината."
3955. Щом за очите на Пратеника съкровищниците на небесните сфери и
 разумите изглеждаха (нищожни) като сламка,
Тогава като какво биха му изглеждали Мека, Сирия и Ирак, та да воюва и копнее за тях?
Онази мисъл и мнение са на лицемера, който отсъжда (за Пророка) по аналогия със своята зла душа.
Когато правиш жълтото стъкло було, виждаш цялата слънчева светлина жълта.
Счупи онези сини и жълти стъкла, за да отличиш пръстта и човека (скрит от нея).
3960. Пръстта е вдигнала глава около конника: ти мислеше, че пръстта е човекът на Бога.
Иблис видя (само) пръстта и каза:"Как може това потомство от глина (Адам) да превъзхожда мен с огнено чело?"
Докато гледаш на святите (пророците и светците) с лошо око, знай, че този поглед е наследство от Иблис.
Ако не си детето на Иблис, о, твърдоглавецо, тогава как е достигнало до теб наследството на онова псе?
(Имам Али рече): "Аз не съм псе, аз съм лъвът на Бога, пълномощник на Бога: лъвът на Бога е онзи, който е избягал от формата (на явеното)
3965. Лъвът на този свят търси улов и прехрана; лъвът на Господа търси свобода и смърт.
  Тъй като в смъртта той вижда сто съществувания, подобно на пеперудата
той изгаря съществуването (си).”
Желанието за смърт стана знакът на искрените, докато тази дума стана изпитание за евреите.
Бог каза в Корана: "О, хора евреи, смъртта е съкровище и печалба за искрените.
Както има желание за печалба, желанието да се спечели смъртта е по-добро от първото.
3970. О, евреи, за да бъдете почетени от достойните хора, нека това желание премине през езиците ви.”
Нито един евреин нямаше толкова кураж (да отговори), когато Мухаммад вдигна това знаме (на предизвикателство).
Той каза: "Ако те бяха произнесли това с езиците си, нито един евреин нямаше да остане на света."
Тогава евреите донесоха имущество и налог, с думите: "Не ни посрамвай, о, светилнико (на света).”
(Али рече на слугата): “Не се вижда краят на тези думи: дай ми ръката си, защото окото ти видя Приятеля."
 

 

ВТОРА ЧАСТ

 


 


Как Мустафа (Мухаммад), мир нему, отиде да посети
болния сподвижник; и разкриване на ползата от
посещението на болния
Един виден сподвижник (на Мухаммад) заболя и от онази болест стана (тънък) като косъм.
Мустафа отиде да го посети, тъй като неговата (на Мустафа) природа
цялата бе благост и щедрост.
Има полза от твоето посещение на болния: тя отново се връща
при теб.
Първата полза е, че онзи болен човек може и да е кутб (полюс) и славен (духовен) цар;
2145. Ако не е кутб, може да е приятел в Пътя; ако не е цар, може да е
 конникът на войската.
Замисли се, налага ти се да се присъединиш към приятелите на Пътя, без значение като какъв – било то пешак, или конник.
А ако е (твой) враг, тази благост е добра, защото чрез благост много
врагове са ставали приятели;
Дори да не стане приятел, неговата враждебност намалява, тъй като благостта става лек за враждебността.
Има много ползи, освен тези, но се боя, добри приятелю, да не стана досаден.
2150. Същността (на въпроса) е тази: бъди приятел на общността (от суфии):
като ваятел на идоли издялай приятел от камъка.
Защото множеството и струпването на кервани ще скъса торбите и
копията на разбойниците.
Тъй като нямаш очи на сърцето, о, твърдоглавецо, не можеш
да различиш дървата за огрев от алое.
Щом съществува съкровище в света, не се опечалявай: не смятай, че в порутен дом няма съкровище.
Помагай на всеки дервиш напосоки, а, когато откриеш знака
(на истинския светец), постоянно го обикаляй.
2155. Докато нямаш онова вътрешно око, мисли, че това съкровище
е у всеки.

 


Завръщане към разказа за болния и за посещението на Пророка – Бог да го благослови и с мир да го дари! –
при него
Посещението при болния е заради (духовна) връзка, а тази връзка е бременна със сто състрадания.
Безподобният Пророк отиде да посети болния мъж; той видя, че онзи сподвижник издъхва.
Когато останеш далеч от присъствието на светците, всъщност си се отдалечил от Бога.
2215. Щом резултатът от раздялата със спътниците е мъка, как раздялата с
лика на царете (светците) е по-лека от нея?
Във всеки момент побързай да потърсиш сянката на царете, та да станеш чрез онази сянка по-добър от слънцето.
Ако имаш пътуване, върви с това намерение; а, ако си в къщи, не пренебрегвай това (напътствие).
 


Как Пророка, Бог да го благослови и с мир да го дари, разбра,
че причината за болестта на онзи човек беше непочтителност
в молитвата
Когато Пророка видя онзи болен човек, той се отнесе добре и нежно с познатия приятел.
(Болният) се съживи, когато видя Пророка: можеш да кажеш, че онзи миг го сътвори.
Той рече: "Болестта ми даде това щастие – този султан дойде при мен сутринта,
2255. Така че здравето и благополучието ме споходиха с идването на този цар
без свита.
О, щастлива мъка, болест и треска! О, благословена болка и безсъние през нощта!
Ето, на старини Бог чрез Неговата милост и щедрост ми даде такава болест и страдание!
Той ми даде и болка в гърба, та всеки път в полунощ неизменно да рипвам от сън.
За да не спя през цялата нощ като бивол, Бог ми даде болки чрез Своята милост.
2260. Чрез тази несрета милостта на царете закипява, Адът с неговите заплахи онемява."
Болката е съкровище, защото в нея има милост: ядката става свежа, когато обелиш кората.
О, братко, тъмно и студено място, търпение в мъката, слабостта и болката
Е изворът на живота и чашата на (духовното) опиянение, защото всички онези висини са в принизяването.
Пролет е скрита в есента, а есен – в пролетта: не бягай от това.
2265. Бъди спътник на мъката, примири се със самотата, търси дълъг живот в собствената си смърт (чрез аскеза).

 


Завършване на съвета, даден на болния мъж от Пратеника, Бог да го благослови
и с мир да го дари!
Пророка каза на болния мъж, когато посети страдащия (си) приятел:
"Може би си направил молитва от някакъв вид и от невежество си изял някаква отровна храна.
Припомни си каква молитва си казал, когато си бил объркан от коварството на телесната душа."
Той отговори: "Не помня; но чрез твоето (духовно) присъствие при мен ще си я спомня тутакси.”
2460. Чрез даряващото светлина присъствие на Мустафа (Мухаммад), онази
молитва му дойде наум;
Чрез вдъхновението на Пророка, който пребивава в светлина, в съзнанието му дойде това, което бе загубено;
През прозореца, който е между сърце и сърце, проблясна светлината, която отделя истината от лъжата.
Той каза: "Ето, спомних си, о, Пратенико, онази молитва, която аз, безочливият глупак, изрекох.
Когато бях хванат от греха, като удавник се улавях за сламка –
2465. От теб идваше заплаха и предупреждение за сурово
наказание на грешниците –
Аз бях неспокоен и нямаше помощ (за мен), защото веригите бяха здрави и катинарът не се отваряше:
Нямаше нито място за търпение, нито път за бягство, нито надежда за покаяние, нито възможност за бунт –
Аз, като Харут и Марут, се вайках от мъка: ‘Уви!’ и казвах:’Създателю мой!’"
Заради опасностите (на Съдния ден) Харут и Марут открито избраха кладенеца на Вавилон,
2470. Та да влачат тук (в този свят) мъките на отвъдния свят; и те хитруват,
умни са и приличат на магьосници.
Те действаха добре и това беше на мястото си: мъката (причинена) от пушека е по-лека от (причинената от) огъня.
Мъката на онзи свят е неописуема; мъката на този свят е лека, в сравнение с онази.
О, щастлив е онзи, който е обявил свещена война (джихад)
(за себеизличаване), който подлага на въздържание на тялото и действа справедливо (срещу него),
И, за да се освободи от мъката на онзи свят, той си възлага мъката на служенето (на Бога).
2475. “Аз казвах: ‘О, Господи, бързо стовари върху мен в този свят онова мъчение,
Та да бъда избавен от него в оня свят.’ С такова искане удрях с халката (по вратата).
(Ето защо) такава болест се появи в мен: от болката душата ми остана без покой.
Останах безсилен да изпълня зикр (споменаването на Бога) и литаниите си: станах несъзнателен за себе си и за доброто и злото.
Ако не бях видял сега твоето лице, о, ти, чийто аромат е прекрасен и благословен,
2480. Аз щях да премина изведнъж от оковите (на този живот). Ти с благост
положи върху мен тази симпатия."
Пророка каза: "Хей, хей! Не прави отново същата молитва: не изкоренявай себе си от корен и основа.
Каква сила имаш ти, о, нещастна мравко, та да постави Той върху теб такава висока планина?”
Той отговори:"О, султане, аз се покаях (и се заклех), че оттук насетне няма да се перча нагло.
Този свят е пустинята (на израелтяните), а ти си Моисей, ние пък поради греха оставаме в пустинята на изпитанието.
2485. Години наред вървим и все още сме пленници в първия
етап (на пътуването).
Ако сърцето на Моисей беше доволно от нас, щеше да (ни) бъде показан път през пустинята и предел.
А, ако той беше напълно недоволен от нас, как изобщо щяха да идват подноси с храна от небето?
Как от камъка щяха да избликнат извори и как щеше да има сигурност за живота ни в пустинята?
Не, наместо подноси, щеше да дойде огън: пламъци щяха да ни лъхат в
тази обител.
2490. Тъй като Моисей се отнася двусмислено към нас, понякога той ни е враг,
а понякога – приятел.
Неговият гняв поразява с огън нашите имущества; неговата търпеливост става щит срещу нещастие.
Как може отново гневът да се превърне в милост? Не е необичайно това (да произтича) от твоята благост, о, достопочтени.
Да възхваляваш някой присъстващ е (причина за) объркване; за това умишлено използвам името на Моисей.
Ако ли не, как Моисей би сметнал за справедливо да спомена някого
пред теб?
2495. Нашият договор беше нарушен стотици и хиляди пъти; Твоят обет, като
планина, стои твърд и непоклатим.
Нашият обет е слама и при всеки вятър става на тръни; Твоят обет е планина, дори повече от сто планини.
Кълна се в истината на онази сила, (която е Твоята), имай малко милост върху нашата изменчивост, о, Повелителю на цветовете!
Ние се видяхме (каквито сме, видя се) и нашият срам. Не ни подлагай повече на изпитание, о, Царю,
Така Ти ще си скрил други срамоти, о, Прещедри, Когото търсят за помощ!
2500. Ти си безграничен в красотата и съвършенството; ние сме безгранични
в греховността и в заблудата.
Насочи Твоята безграничност, о, Прещедри, върху безграничната
грешност на шепа злосторници (като нас).
О, ела, защото от нашето парче плат остава една нишка: ние бяхме
град, остава само една стена.
(Спаси) остатъка, (спаси) остатъка, о, Владетелю, та да не се радва изцяло душата на дявола –
Не заради нас, а заради онази първоначална милост, чрез която Ти търсеше онези, които бяха загубили пътя.
2505. Както Ти показа Твоята сила, (така сега) покажи Твоята милост, о, Ти, Който си положил милостите в плътта и мазнината.
Ако тази молитва увеличава Твоя гняв, научи (ни) да се молим, о, Всесилни,
Както, (когато) Адам падна от Рая, Ти му даде завръщане при Теб (след покаяние), така че той избяга от грозния дявол."
Кой е дяволът, че да изпревари човека и да спечели играта срещу него на такава дъска?
Наистина, всичко стана в полза на Адам: онази хитрост стана проклятие за завистника.
2510. Той (дяволът) видя една игра, (но) не видя двеста игри, (които да загуби):
затова преряза опората на собствения си дом.
Той подпали огън през нощта в нивата на другите; (докато) вятърът носеше огъня към собствената му нива.
(Божественото) проклятие беше сляпо към дявола, така че той сметна лукавството (си) за вреда на врага.
(Божественото) проклятие е, което го прави (човека) да вижда криво, да бъде завистлив, самомнителен и зъл,
Дотам, че да не знае, че който върши зло, то накрая се връща и го поразява.
2515. Той вижда всички действия на учителя обратно: те стават мат за него,
ущърб и поражение.
(Проклятието го заслепява), защото, ако счита себе си за нищо, (ако) гледа на раната (своята морална и духовна слепота) като на смъртоносна и неизлечима,
Отвътре ще се надигне болка от такова виждане и болката ще го извади от булото (самомнението).
Докато майките не са обзети от мъките на раждането, детето не намира никакъв път да се роди.
Това поверено (от Бога) е в сърцето, сърцето е бременно (с него): тези съвети (на пророците и светците) са като акушерка.
2520. Акушерката може да каже, че жената няма да има болка: (но) болката е
необходима, болката е път за детето.
Този, който е без болка, е разбойник, защото, да си без болка е като да се каже: "Аз съм Истината."
Казването на онова "Аз" в неподходящо време е проклятие (за говорещия); казването на онова "Аз" навреме е милост (от Бога).
Онова "Аз" на Мансур (Халладж) със сигурност беше милост; онова "Аз" на фараона беше проклятие. Виж (това)!
Следователно, длъжни сме да обезглавим всяка ненавременна птица, за да дадем знак (предупреждение).
2525. Що е "обезглавяване"? Убиване на телесната душа в свещената
война (джихад) и отказ от говоренето на душата,
Точно както изтръгваш жилото на скорпиона, за да го спасиш от смърт,
(Или) изтръгваш отровния зъб на змията, та да избегне змията мъчителното убиване с камъни.
Нищо няма да убие телесната душа, освен сянката (закрилата) на Пира: залови се здраво за полата на онзи убиец на душата.
Когато се заловиш здраво, това е с Неговата подкрепа: каквато и сила да дойде при теб, тя е Неговото привличане (на теб към Него).
2530. Знай, че е истина (текстът) "Не ти хвърли, когато хвърли": каквото и да
посее душата, това е от Душата на душата.
Той е Хващащия за ръката (за помощ) и Носещия товара: имай надежда,
миг след миг, за Неговия дъх.
Не се натъжавай, ако дълго си останал без Него: ти си чел, че Той бавно улавя (грешниците), но ги хваща здраво.
Неговата милост е бавна в хващането, (но) държи здраво: Неговото Присъствие не отсъства от теб дори един миг.
Ако искаш обяснение за този съюз и приятелство, чети внимателно (сура) Уа ад-духа ("Утрото").
2535. А, ако кажеш, че злините също са от Него, (това е вярно), как това ще
намали Неговата благодат?
И това даване на злото е Неговото съвършенство: аз ще ти разкажа
притча, о, уважаеми.
Един художник направи два вида картини – прекрасни картини и картини, лишени от красота.
Той изрисува Йосиф и изящни хурии, той изрисува грозни ифрити и дяволи.
От двете картини – той и на двете е майсторът – тези (грозните) не свидетелстват за неговата грозота, а за неговото изобилие.
2540. Той прави грозотата безкрайно грозна – тя е обградена само и с всичко грозно –
За да се изяви съвършенството на неговото изкуство и за да бъде посрамен отричащият неговото майсторство.
А ако не умее да твори злото, той е несъвършен; затова Той (Бог) е Създателя и на неверника, и на искрения (вярващ).
От тази гледна точка тогава и неверието, и вярата са свидетели (за Него):
и двете се прекланят пред Неговото Господство.
Но знай, че вярващият се покланя доброволно, защото търси удовлетворението (на Бога) и е целенасочен (в това).
2545. Неверникът също се покланя на Бога, (макар и) с нежелание; но неговата
цел е към друг обект на желание.
(Вярно е, че) той поддържа крепостта на Царя (човешкото тяло); но той претендира, че е повелител.
Той е станал бунтовник, с твърдението, че тя е негово владение; накрая обаче самата крепост става на Царя.
Вярващият поддържа онази крепост в добро състояние заради Царя, а не заради положение (и власт).
Грозният (неверникът) казва: "О, Царю, Създателю на грозното, Ти си способен и на красивото, и на презряното грозно.”
2550. Красивият (вярващият) казва: "О, Царю на красотата и хубостта, Ти
ме създаде свободен от недъзи."
 


Как Пророка, Бог да го благослови и с мир да го дари, даде напътствие на болния мъж и го научи да се моли
Пророка рече на онзи болен мъж: "Кажи така: ‘О, Ти, Който правиш лесно онова, което е трудно,
Дай ни добро в дома на настоящия ни живот и ни дай добро в дома на отвъдния ни живот!
Стори пътя приятен за нас като градина: наистина Ти, о, Достойни, си нашата цел.’"
При Събирането (за съд) вярващите ще кажат: "О, ангел, не е ли Адът общият път,
2555. И вярващият, и неверникът преминават по него? Ние не видяхме в този
път нито дим, нито огън.
Ето, тук е Раят и обителта на сигурността: къде, тогава, беше онова низко място за преминаване?"
Тогава ангелът ще каже: "Онази зелена градина, която видяхте на едно място, когато минавахте –
Онова беше Адът и ужасното място за мъчение, (но) за вас той стана градини, бостани и дървета.
Така, както с тази душа с адска природа огненият неверник иска да ви въведе в изкушение,
2560. Вие положихте усилия и той се изпълни с чистота, а вие угасихте огъня
заради Бога;
(Така, както) огънят на страстта, който гореше, стана зеленината на благочестието и светлината на напътствието (към истинната вяра);
(Така, както) огънят на гнева у вас също се превърна в търпение и мракът на невежеството у вас се превърна в знание;
(Така, както) огънят на алчността у вас се превърна в себеотрицание, а онази завист като тръни се превърна в рози;
Така, както вие потушихте, преди всички други, тези огньове в себе си заради Бога;
2565. И направихте огнената душа като градина и хвърлихте в нея семената на
предаността,
(Докато) в нея славеите на споменаването и възхвалата на Бога пееха сладко в градината до реката;
(Така, както) вие отговорихте на призива на Бога и донесохте вода в разпаления ад на вашата душа –
Нашият Ад за вас се превърна в зеленина, в рози, изобилие и богатства."
Каква е отплатата за добротворството, синко? Благост, добротворство и достойна награда.
2570. "Не казахте ли вие: ‘Ние сме отдадени (на Бога): ние се самоизличаваме
пред качествата на Вечността?
Ние, макар и да сме нищи или луди, сме опиянени от онзи Виночерпец и онази чаша.
Ние полагаме глави (доброволно) върху Неговата разпоредба и заповед: ние даваме сладкия си живот в залог (на Него).
Докато мисълта за Приятеля е в най-вътрешните ни сърца, (цялата) ни работа е да Му служим и да се отказваме от душите си.’”
Там, където свещта на изпитанието е била запалена, сто хиляди влюбени души са изгорели.
2575. Тези влюбени, които са в дома (и близо до Него) са (като) пеперуди пред свещта на Лицето на Приятеля.
О, сърце, иди там, където са чистосърдечни с теб и са щит за теб срещу злините,
И ти дават място в техните души, за да те напълнят с вино, като чаша.
Намери убежище в техните души: о, светла луна, направи си дом в небето!
Като Меркурий, те ще отворят книгата на сърцето, за да ти разкрият тайните.
2580. Стой при своите – защо навън блуждаеш? Придържай се към съвършената
Луна, ако си къс от луната.
Каква е причината за отдалечаването на частта от цялото? Каква е причината за непрестанното смесване с различното?[или: Не е ли видно: примесът е тъй несвойнствен]
Виж как ембрионът добива вид в процеса (на отделяне): виж превръщането на невидимото във видимо чрез проявление.
О, човече без мъдрост, докато купуваш като жена ласкателствата, (ти ще останеш несъвършен): как ще намериш помощ чрез лъжи и ласкателства?
Ти приемаш ласкателство, сладки думи и лъжи и ги слагаш в гърдите си като злато.
2585. За теб упреците и плесниците на (духовните) царе са по-добри от
похвалата на заблудените.
Преглътни плесниците на (духовните) царе, не преглъщай меда на сганта, та под действието на тези мъже да станеш личност;
Защото от тях идват щастието и одеждата на достойнството: в убежището на духа тялото става душа.
Там, където видиш някой гол и окаян, знай, че той е избягал от (духовния) учител,
За да стане такъв, какъвто сърцето му желае – онова сляпо, зло и безполезно сърце.
2590. Ако той беше станал такъв, какъвто учителят му желаеше, той щеше да
украси себе си и близките си.
Всеки, който в света бяга от учител, бяга от щастието. Знай това!
Ти си научил занаят, за да придобиваш за тялото; (сега) сложи ръката си в занаята на религията.
В този свят ти стана облечен и богат: кога ще излезеш оттук, кога ще го сториш?
Научи такъв занаят, че в отвъдното опрощението на Бога да бъде твоята печалба.
2595. Оня свят е град, пълен с търговия и придобиване: не мисли, че печалбата
е само тук (в този свят).
Бог, Всевишен е Той, е казал, че придобиването в този свят, в сравнение с придобиването в оня (свят), е детска игра –
Както едно дете прегръща друго, или като човек, който се самозадоволява;
(Или) като деца, които правят на игра дюкян, (но) от него няма друга печалба, освен забавление.
Нощта настъпва, и то (детето) се връща гладно вкъщи: децата са се разотишли и то е останало само.
2600. Този свят е площадка за игра, а нощта е смърт: ти се връщаш с празна
кесия, изнурен.
Придобивката в религията е любов и вътрешно привличане – способност да се приеме Светлината на Бога, о, твърдоглави!
Тази долна душа желае да придобиеш това, което е преходно: докога ще придобиваш долното? Нека си върви! Достатъчно!
Ако долната душа желае да придобиеш нещо достойно, има някакво лукавство и интрига зад това.
 


Разказът за лицемерите и как те построиха джамията на съпротивата
2825. Подобава да чуеш една друга история за извращение, взета от разказа на
Корана.
Лицемерите играха срещу Пророка (точно), както изкривената игра на четно– нечетно (играна от Иблис срещу Муауия):
"Нека построим джамия заради славата на религията на Ахмад"; и това беше всъщност вероотстъпничество (от тяхна страна).
Те играеха такава нечестна игра: те построиха джамия – друга, освен неговата джамия.
Украсиха нейния под, таван и кубе, но желаеха да разединят общността (на мюсюлманите).
2830. Те дойдоха при Пророка с (коварна) молба: коленичиха пред него като
камили,
Казвайки: "О, Пратенико на Бога, дали поради добротворство ще си направиш труда да отидеш до онази джамия,
Та да бъде благословена от твоите стъпки – нека твоите дни процъфтяват до Възкресението!
Това е джамия за кални и облачни дни, джамия за дни на тежко изпитание във времена на бедност,
Та да намери там (беден) странник добро и подслон, и примерите на това място да се намножат,
2835. Та да се разпространят и изобилстват ритуалите на религията; защото
горчивата работа с приятелите става сладка.
Удостои онова място за час: заяви, че сме искрени и ни представи с добро.
Покажи благоволение към джамията и нейните строители. Ти си луната, ние сме нощта: бъди с нас за миг,
Та да стане нощта чрез твоята красота като ден, о, ти, чиято красота е слънце, озаряващо нощта."
Уви! Де да бяха тези думи от сърце, та желанието на онези хора да бъде изпълнено!
2840. Любезност, която идва от езика, (без искреност) на сърцето и душата, е като насаждение върху торище, о, приятели.
Погледни го отдалеч и отмини: то не е годно за ядене и мирисане, синко.
Не отивай подир любезността на неверните, защото тя е пропукан мост: добре чуй (моето предупреждение).
Ако невежа стъпи върху него, мостът ще се срути и ще счупи онзи крак.
Там, където една войска е разгромена, то е поради двама-трима женствени страхливци.
2845. Той (страхливецът) идва въоръжен на бойната линия, като мъж: те (войниците) полагат сърцата си на него, с думите: "Тук е приятелят от Пещерата."
Той обръща лицето си (в битката), когато вижда раните: неговото отстъпление пречупва гърба ти.
Това (изложение) е дълго и пространно, а онова, което се цели, е скрито (от погледа).
 


Как лицемерите придумваха Пророка, Бог да го благослови
и с мир да го дари, та да го отведат при джамията на съпротивата
Те изрекоха лъжливи слова на Пратеника на Бога: бяха яхнали коня на хитруването и увъртането.
Онзи благ и милосърден Пратеник само се усмихваше и казваше единствено: "Да."
2850. Той изрази благодарност на онази група: зарадва пратениците с отговора си.
Тяхното коварство му беше ясно, от игла до конец, по същия начин, както (ясно се виждат) косми в млякото.
Онзи милосърден човек се направи, че не вижда космите: онзи любезен мъж каза: "Прекрасно!" на млякото.
(Той съзря) сто хиляди косъма измама и хитруване, но тогава си затвори очите
за всичко.
Онзи океан на изобилие заговори истини: "Аз съм по-състрадателен към вас от вас самите.
2855. Аз съм седнал на ръба на огън с дразнещи блясък
и пламък;
Вие бързате към него като пеперуди, докато с две ръце прогонвах пеперудите от огъня.”
Когато Пророка реши да отиде (в джамията), ревността на Бога извика:
"Не слушай гул (изкушението)!
Защото тези зли мъже са използвали хитрост и коварство: всичко, което
са направили, е наопаки (на истината).
Тяхното намерение беше единствено да (те) посрамят: кога (упоритите) християни или евреи са искали доброто на религията (исляма)?
2860. Те (лицемерите) са построили джамия върху моста на Ада: те играха
на нард с Бога.
Тяхната цел е да предизвикат разединение сред сподвижниците на Пратеника: как всеки глупак можа да разбере благодатта на Бога?
(Те са построили джамията), за да докарат един евреин от Сирия, от чиято проповед евреите са опиянени."
Пророка каза (на лицемерите): "Да, но (сега) ние сме с намерение да вървим и сме решени за поход.
Щом се върна от тази експедиция, тогава непременно ще отида в джамията."
2865. (Така) ги отблъсна и побърза към полето на войната: той започна една игра на надхитряне с измамниците.
Когато се върна от похода, те отново дойдоха и поискаха (изпълнението на) онова минало обещание.
Бог му каза: "О, Пророче, обяви открито предателството (им) и, ако трябва да има война, кажи: ‘Нека бъде!’”
Той (Пророка) рече:"О, лукави люде, замълчете! Отдръпнете се, за да не изрека тайните ви (мисли)."
Когато той (им) произнесе някои знаци от техните скрити мисли, работите им тръгнаха на зле.
2870. Тогава пратениците обърнаха гръб от него, викайки: "Убежище при
Бога! Убежище при Бога!"
Всеки лицемер, хитрувайки, донесе един Коран под мишница при Пророка,
За да вземат клетви, тъй като клетвите са щит: а клетвите са обичай, следван от злите люде.
Тъй като злият няма вярност в религията, по всяко време той ще наруши клетвата си.
Праведните нямат нужда от клетва, защото имат две ясно виждащи очи.
2875. Нарушаването на договори и обети е от глупост; спазването на клетвите
и верността (към думата) е дело на богобоязливия.
Пророка каза: "Вашите клетви ли да приема за истина, или – клетвата на Бога?"
Отново онези хора, с Коран в ръце и с печата на постенето на устните, се заклеха с друга клетва,
Казвайки: "Кълнем се в това свято и истинно Слово, че построяването на джамията е заради Бога.
В онова място няма хитроумно коварство: в онова място е (само) споменаване (на Бога), искреност и възглас:"О, Господи мой".
2880. Пророка отговори: "Гласът на Бога идва в ухото ми като ехо.
Бог е сложил печат в ушите ви, та не бързат да чуят гласа на Бога.
Ето, гласът на Бога идва ясно при мен: той е кристално ясен за мен, като чисто от утайки питие” –
Както Моисей чу от храста гласа на Бога: "О, ти с блажено щастие!"
От храста той чу: "Наистина, Аз съм Аллах" и заедно с думите се появиха (Божествените) светлини.
2885. Когато (лицемерите) бяха изоставени от светлината на Откровението, те
отново започнаха да изричат клетви.
Тъй като Бог нарича клетвата щит, как кавгаджията може да изпусне щита от ръката си?
И пак Пророка ясно им каза: “Вие излъгахте.”
 


Как един от сподвижниците, Бог да е доволен от тях, си помисли с неодобрение: “Защо Пратеника, Бог да го благослови и с мир да го дари, не хвърли було (върху тяхното лицемерие)?”
(Тяхното искане беше отхвърлено), така че един от приятелите на Пратеника прие в сърцето си отрицание от онова (негово) отдръпване,
Мислейки: "Такива старци с побелели коси и достойнство – този Пророк ги излага на срам.
2890. Къде е щедростта? Къде е покриването (на греховете)? Къде е смирението
(в зачитане на другите)? Пророците покриват сто хиляди гряха!"
Отново бързо той поиска прошка от Бога в сърцето си, за да не пожълтее лицето му от противопоставянето (на Пророка).
Злокобността на приятелството с лицемерите направи истинския вярващ зъл и непокорен като тях.
Отново той плачеше с умоление:"О, Ти, Който знаеш тайната, не ме изоставяй да упорствам в неверието!
Сърцето ми не е под мой контрол, както и моят взор; ако ли не, в този момент бих изгорил сърцето си в гняв."
2895. Докато си мислеше, обори го дрямка. В съня си тяхната джамия му се
показа пълна с изпражнения:
Порутено място, камъните му в нечистота – от камъните се издигаше черен дим.
Димът отиде в гърлото му и му причини пареща болка: ужасен от горчивия дим, той скочи от сън.
Незабавно падна с лице към земята и заплака: "О, Боже, тези неща са знакът на (тяхното) неверие.
Гняв (срещу тях) е по-добър от такова търпение, о, Боже, което ме отделя от светлината на вярата.”
2900. Ако наблюдаваш делата на хората на видимото, (ще видиш), че те миришат,
люспа след люспа, като лук –
Всяко едно е по-безсмислено от друго, (докато) при искрените всяко усилие е по-добро от другото.
Онези хора (лицемерите) стегнаха сто пояса на плащовете си, за да разрушат джамията на хората на Куба –
Като онези господари на слона в Абисиния те сториха Кааба, (но) Бог я порази с огън;
Те (абисинците) направиха опит върху Кааба в отмъщение: прочети от Словото (на Бога) какво се случи с тях!
2905.Негодниците с почернели лица в религията нямат друго, освен хитрост, коварство и недоволство.
Всеки от сподвижниците видя ясно (в съня си) някакво видение от онази джамия, така че тайната за нея стана сигурно знание за тях.
Ако разкажа виденията, едно по едно, тогава чистотата (на сподвижниците) ще стане сигурна за хората на съмнението;
Но аз се страхувам да разкрия тяхната тайна: те са галените възлюбени (на Бога) и ласката е върху тях.
Те са получили религиозния Закон (шариа) (от Бога) без подражание: без пробен камък те са взели онези златни монети.
2910. Мъдростта на Корана е като загубената камила на вярващия: всеки има сигурно знание за собствената си загубена камила.
 

Показване, че във всяка душа съществува поразията на джамията
на съпротивата
Когато се видя, че това не беше джамия, а беше дом на интриги и капан на евреите,
Тогава Пророка даде заповед: "Изличете я и я направете сметище и пепелище."
Основателят на джамията беше фалшив, като джамията: не е щедрост да пръскаш зърна върху капан.
Месото, което улавя рибата на куката – такова късче нито е изобилие, нито е щедрост.
3020. Джамията на хората на Куба, която беше безжизнена – той (Пророка)
не допусна до нея онази, която не й беше равна.
Дори в случая с безжизнените неща такава грешка не мина: господарят
на справедливостта (Мухаммад) подпали тази неравнопоставена (и несъвместима джамия).
Затова в случая с истините, които са основата на основите, знай, че (също) съществуват различия и разделения.
Нито неговият (на един човек) живот е като неговия (на друг) живот, нито смъртта на единия е като смъртта на другия.
Никога не мисли, че неговият гроб е като гроба на другия. Как мога самият аз да изрека различията (помежду им) в оня свят?
3025. Постави работата си на пробния камък, о, човече на делата, за да не построиш джамията на съпротивата.
Често ти се подиграваше на онези строители на джамията; (но), когато се замислиш, ти самият си бил един от тях.
 


Как раздорът и враждебността между ансарите бяха премахнати чрез благословиите на Пратеника, Бог да го благослови и с мир да го дари!
Двете племена на име аус и хазрадж имаха кръвна вражда помежду си.
Чрез (проповедите на) Мустафа (Мухаммад) техните стари вражди се заличиха в светлината на исляма и чистотата (на сърцето).
3715. Първо, онези врагове станаха братя като зърната на гроздето в
градината;
А от поуката, дадена в думите: "Вярващите са братя", те се смесиха и станаха едно тяло.
Образът на гроздовете е като този на братята: когато ги изстискаш, те стават един сок.
Зеленото и узрялото грозде са противници, но, когато зеленото грозде узрее, става добър приятел.
Неузрялото грозде, често е останало твърдо като камък и сурово – в предвечността Бог го е нарекъл изконен неверник.
3720. Такъв нито е брат, нито е една душа (с мюсюлманите): той е обречен
на нещастия еретик под проклятие.
Ако кажа какво таи той (в сърцето си), в света ще настане смут в умовете (на хората).
По-добре е да не се споменава тайната на слепия неверник: по-добре е димът на Ада да бъде прокуден от Ирам.
Добрите зелени гроздове, които са годни (да узреят), накрая стават едно сърце чрез диханието на хората на сърцето (светците).
Те се устремяват бързо към превръщането в зряло грозде, та да ги напуснат двойнствеността, омразата и враждата.
3725. Тогава, в зрелостта на грозда те променят кожите си, докато станат
едно: Единството е тяхното качество.
Приятел става враг, защото все още сте двама: нима някой се кара със себе си?
Благослов към пълната любов на Учителя, който даде единство на стоте хиляди атома.
Те бяха като прах, разпилян на пътя: ръката на Грънчаря ги направи една делва.
Единството на телата от вода и глина е несъвършено: (единството на) душата не е като това.
3730. Ако сега – като пример – изредя още подобия, страхувам се, че те ще предизвикат безпорядък в разбирането.
Дори тук има един Соломон, но ние сме слепи, поради това, че предпочитаме далекогледството.
Далекогледството прави човека сляп, както един спящ в къща е сляп за къщата.
Ние сме твърде пристрастени към изтънчените слова, ние сме отдадени на решаването на проблеми;
И накрая, за да можем да вързваме възли, та да ги развържем, ние създаваме правила за излагане на трудността, а сетне – и за отговаряне на въпросите, породени от нея,
3735. Като птица, която развързва възела на капан и понякога го завързва, за да стане съвършена в изкуството:
Тя е лишена от просторна земя и ливада, нейният живот е прекаран в занимание с възли;
Дори тогава възелът не й е подчинен, но крилата й винаги са пречупени.
Не се бори толкова с възлите, за да не бъдат отнети крилата и перата ти от някого чрез това напразно твое усилие.
Сто хиляди птици са били с пречупени крила и не са могли да прекратят онази засада на несъществените неща.
3740. Прочети в Корана за тяхното състояние, о, алчни: "Те изследваха в
 краищата на земята"; виж (думите): "Имаше ли някакво убежище?"
Спорът за ангур (грозд) и инаб (грозде) не беше разрешен в препирнята между турчина, гърка и арабина.
Докато духовният Соломон, изкусен в езиците, не се намеси, тази двойственост няма да изчезне.
О, всички вие, препиращи се птици, чуйте, като сокола, този соколарски барабан на Царя.
Хайде, от всички краища се устремете с радост, от своето различие към Единството.
3745. Където и да сте, обърнете лицата си към него: това е нещото, което Той
не ви е забранявал (никога).
Слепи птици сме ние и твърде сурови в това, че поне за миг не познахме онзи Соломон.
Като бухалите, ние станахме враждебни към соколите: и неизбежно останахме в мястото на руините.
Поради крайно невежество и слепота, ние искаме да навредим на удостоените от Бога.
Как ятото птици, които са озарени от Соломон, биха откъснали
крилата и перата на невинните?
3750. Не, те биха донесли зърно не безпомощните: благородни са онези
птици, без агресивност или вражда.
Техният папуняк, за да прослави (Соломон), отваря пътя (към Него) на сто като Балкис (савската царица).
Техният гарван, макар да беше гарван на вид, имаше устрема на сокол и не отвръщаше взор.
Техният щъркел, който щрака „лак-лак“, хвърля върху съмнението огъня на единобожието;
А техният гълъб не се плаши от соколите; соколът полага глава (на почит) пред техния гълъб.
3755. Техният славей, който те хвърля в екстаз, има розова градина в сърцето си.
Техният папагал беше (винаги) свободен от захарта, защото захарта на вечността показваше лицето си пред него отвътре (от духа му).
Краката на техните пауни изглеждат по-прекрасни от другите паунови пера.
Словата на княжеските птици са (безсмислени като) ехо: къде е словото на птиците на Соломон?
Как ще узнаеш крясъка на птиците, когато дори за миг не си видял Соломон?
3760. Крилете на онази птица, чийто крясък развеселява, са отвъд Изтока и
Запада.
Всяка нейна мелодия е от Престола на Бога до земята, и от земята до Трона на Бога тя се носи със слава и великолепие.
Птицата, която се движи без този Соломон, е влюбена в мрака, като прилеп.
Стани близък със Соломон, о, окаян прилеп, за да не останеш завинаги в мрака.

 


ТРЕТА ЧАСТ
 


Разказ за Пратеника, мир нему, който дойде на помощ на керван
с араби, изнемощели от жажда, поради липса на вода, и примирени със
смъртта: камилите и хората от кервана бяха провесили езици
(от изтощение)
3130. В онази долина (уади) имаше група араби: техните мехове бяха
пресъхнали поради липсата на дъжд:
Насред онази пустиня един керван беше останал – те мълвяха собствената си смърт.
Внезапно той, който е крепител на двата свята, Мустафа (Мухаммад), се появи на пътя, за да помогне.
Той видя тъдява един много голям керван върху горещите камъчета, в трудно и ужасно пътуване;
Езиците на техните камили висяха, хората се бяха натръшкали навсякъде върху пясъка.
3135. Обзе го съжаление и рече:"Нека някои от вас да тръгнат, без да се бавят, хайде, тичайте към онези пясъчни хълмове,
Защото един негър върху гърба на камила ще докара мях с вода, който той носи с пределна бързина за своя господар.
Доведете ми онзи негър-камилар заедно с камилата, с безотказна заповед."
Онези търсачи се приближиха към пясъчните хълмове; след час видяха, както им бе казано:
Един негър-роб пътуваше с камила, огромният мях беше пълен с вода – подобно на човек, носещ подарък.
3140. Тогава те му казаха: "Гордостта на човечеството, най-добрият от
творенията те приканва (да дойдеш) в тази посока."
Той рече: “Аз не го познавам: кой е той?" Той (говорещият) рече: “Той е онзи с лице на луна и с благ нрав."
Те му описаха различните качества, които бяха (у Пророка); той рече: "Сякаш той е онзи поет,
Който подчини едно множество с магия: аз няма да се доближа до него и с половин педя."
Влачейки го, те го доведоха в онази посока: той нададе гневни викове, ругаейки.
3145. Когато го доведоха пред онзи достолепен мъж, той (Пророка) рече:
"Пийте от водата, а също и напълнете меховете си с нея."
Той утоли жаждата на всички тях от меха с вода: камилите и всички хора пиха от онази вода.
От неговия мях (на негъра) той напълни и големите, и малките мехове: от ревност към меха облаците в небето бяха изумени.
Виждал ли е някой това – от един-единствен мях парещата жега на толкова много адове (на жажда) да бъде охладена?
Виждал ли е някой това – всички тези мехове се напълниха от един мях без трудности?
3150. Самият мях беше було, по негова заповед (на Пророка) вълните на (Божията) благодат пристигаха (при тях) от Морето на изконността.
"Водата чрез кипене се превръща във въздух, а онзи въздух чрез охлаждане се превръща във вода.”
Не, без причина и отвъд тези максими, Божественият акт за довеждане към съществуване създаде водата от небитието.
Тъй като от детството си видял (вторични) причини, от невежество си се прилепил към тях.
(Зает с) тези причини, ти нехаеш за Причинителя: и така ти клониш към тези була.
3155. Когато (вторичните) причини си отидат, ти ще удариш главата си и ще се провикнеш много пъти: "О, Господи наш! О, Господи наш!"
Господ ще каже: "Върви към (вторичната) причина! Как си спомни за Моето дело? О, чудо!"
Човекът ще рече:"Отсега нататък аз ще Те виждам изцяло: аз няма да гледам към причината и към онази измама."
Бог ще му отговори: “Твоят случай (е описан в текста):’Ако бъдат върнати обратно (в света), те непременно ще се завърнат (към възбраненото им).’
О, ти, който си слаб в твоето покаяние и в твоя обет;
Но Аз няма да погледна това, ще проявя милост: Моята милост е изобилна,
Аз действам чрез милост.
3160. Аз не ще обърна внимание на твоето лъжливо обещание, от щедрост ще ти дам
дар още в този миг, защото Ме призоваваш."
Хората от кервана бяха изумени при това действие (на Пророка). (Те извикаха): "О, Мухаммад, о, ти, с природа на Морето, какво е това?
Ти направи един малък мях було: ти изобилно утоли жаждата и на араби, и на кюрди.”
 


Как той (Пророка) чудодейно напълни меха на онзи роб с вода
 от отвъдния свят и направи бяло лицето на негъра-роб
с позволението на Бога, Всевишен е Той
"О, робе, сега погледни твоя пълен мях, за да не кажеш нещо – добро или лошо, роптаейки."
Негърът беше изумен от това очевидно чудо: неговата вяра изгряваше от (света на) непространственото.
3165. Той видя извор, който започна да блика от въздуха (на отвъдния
свят), видя и че неговият мях бе станал було за прилива на онзи (извор).
Булата също бяха разкъсани от онзи (озарен) поглед, така че той ясно видя извора на неведомото.
В този миг очите на роба се напълниха със сълзи: той забрави своя господар и своето място на пребиваване.
Неговите ръка и крак станаха безсилни, невъзможно бе да продължи пътя си: Бог стовари сътресение върху душата му.
Тогава той (Пророка) отново го дръпна обратно за (негово) добро с думите: "Ела при себе си; завърни се, о, ти, който търсиш сполука.
3170. Не е време за изумление: изумлението е пред теб; точно сега бързо и незабавно поеми по пътя си."
Той (робът) сложи ръцете на Мустафа (Мухаммад) на лицето си и ги целуна многократно от обич.
Тогава Мустафа поглади с благословената си ръка лицето му и го стори честито.
Онзи абисински негър стана бял като пълната луна, а неговата нощ се превърна в ясен ден.
Той стана Йосиф по красота и изящество: той (Пророка) му каза: "Сега иди в селото (у дома) и разкажи какво ти се случи."
3175. Той вървеше напред, сякаш без глава и без крака, опиянен (от екстаз): изгубил и ума, и дума.
Най-сетне, недалеч от кервана, той стигна забързан, с два пълни меха при своя господар.
 


Как господарят видя своя роб бял и не го позна, и каза: "Ти си убил
моя роб: убийството те е намерило и Бог те е хвърлил в ръцете ми."
Господарят го видя отдалеч и остана изумен: от изненада той повика (при себе си) хората на селото.
“Това – каза той – са нашият мях и нашата камила: къде тогава е (нашият) роб с черно чело?
Този мъж, който идва отдалеч, е като (пълна) луна: светлината на лицето му поразява светлината на деня.
3180. Къде е нашият роб? Нима е загубил пътя, или вълк го е застигнал
и го е убил?”
Когато той дойде пред него, (господарят) рече: "Кой си ти? Ти в Йемен ли си роден или си турчин?
Кажи (ми) какво си направил с моя роб? Говори истината! Ако си го убил, признай! Не се опитвай да хитруваш."
Той отговори: "Ако съм го убил, как щях да дойда при теб? Как щях да дойда със собствените си крака, опръскан с неговата кръв, (за да бъда убит)?"
"Къде е моят роб", Той (робът) рече: "Ето ме, аз съм: Божията благодат ме стори сияен."
3185. "Ах, какво говориш? Къде е моят роб? Хайде, ти няма да се отървеш
от мен, докато не признаеш истината."
(Робът) рече: "Аз ще ти разкажа всички тайни между теб и оня роб, една по една;
Ще разкажа какво се случи (между нас), откакто ме купи, досега,
За да разбереш, че аз съм същият в действителност, макар че (сияйна) зора изгря от моето черно като нощта (тяло).
Цветът стана друг; но чистият дух е свободен от цвят, от четирите елемента и от прахта."
3190. Тези, които познават (само) тялото, скоро ни загубват; (но) тези, които пият (духовната) вода, изоставят (телесния) мях и делва.
Тези, които познават духа, са освободени от числата (множествеността):
те са потопени в Морето, което е без „как“ и „колко“.
Стани дух и познай духа чрез духа: стани приятел на прозрението, а не дете на подобието.
Тъй като ангелът и разумът имат едно начало и поради (Божествената) мъдрост са станали две (различни) форми –
Онзи ангел е приел крила и пера като птица, докато този разум е изоставил крилата и е придобил (нематериално) сияние –
3195. По необходимост и двамата са си поддръжници: и двамата с прекрасни лица са крепители един другиму.
И ангелът, и разумът са открили Бога: и двамата помагат на Адам и му се покланят.
Плътта (нафс) и дяволът (също) отначало са били едно и са били враг и завистник на Адам.
Този, който е гледал на Адам като на тяло, е избягал (от него с презрение), а този, който е съзрял поверената светлина (в Адам), му се е поклонил.
Тези двамата (ангелът и разумът) бяха просветлени чрез него (Адам), докато окото на другите двама (плътта и дявола) не видя друго, освен глина.
3200. Това известие сега остана като магаре на лед, както не подобава да
се цитира Евангелието на евреите.
 


Как невярващата жена дойде при Мустафа (Мухаммад), мир нему, с бебе кърмаче и как то проговори като Исус за чудесата на Пратеника,
Бог да го благослови и с мир да го дари!
3220. Една жена от същото онова село, една от неверниците, изтича при
Пророка, за да го изпита.
Тя дойде при Пророка, покрита с було: жената носеше в ръцете си двумесечно бебе.
Детето рече: "Бог да ти даде мир, о, Пратенико на Бога! Ние дойдохме при теб."
Майка му каза гневно: "Хей, млъкни! Кой ти сложи това свидетелство в устата?
Кой те научи на това, о, малко дете, та езикът ти стана гладък, а си невръстно бебе?"
3225.То отговори: “ Бог (ме) научи, после Гавраил (Джибрил): аз съм спътник на Гавраил в това известяване.
Тя рече: “Къде е Гавраил?” То отговори: "Над главата ти: не виждаш ли? Обърни погледа си нагоре.
Гавраил е застанал над теб: той ми стана водач в сто различни пътища."
Тя каза: "Виждаш ли (го)?" "Да – отговори то – сияе над теб като пълна луна.
Той ме учи на качествата на Пророка и чрез тези знания ме избавя от упадък."
3230. Тогава Пророка му каза: "О, дете, кърмаче, какво е твоето име? Кажи
го открито и се подчини (на моето искане)!"
Детето рече: "Абд ал-Азиз е моето име при Бога; (но) Абд ал-Узза при тази шепа окаяници.
Аз съм чист, свободен и непричастен с Узза, кълна се в истината на Онзи, Който ти е дал това пророчество."
Двумесечното бебе, (озарено) като пълната луна, произнесе реч като възрастен, като онези, които заемат почетното място.
Тогава в този миг пристигна благоухание от Рая, така че обонянието на детето и майката пое аромата.
3235. И двамата казваха: "От страх от падане (от това високо положение) по-добре е човек да повери душата си на този аромат.”
Колкото до онзи, когото Бог озарява със знание, нещата – безжизнени и растящи, произнасят сто израза на вяра в него.
Колкото до онзи, когото Бог закриля, птици и риби са негови пазители.
 


Тълкуване на преданието на Мустафа (Мухаммад), мир нему, че Коранът има външен (смисъл) и вътрешен (смисъл) и че този вътрешен (смисъл) има вътрешен (смисъл) и така до седем вътрешни (смисъла)
Знай, че думите на Корана имат външен (смисъл) и под външния (смисъл) има вътрешен (смисъл) – изключително съкрушителен;
4245. А под онзи вътрешен (смисъл) има трети (смисъл), където всеки ум се загубва.
Четвъртият вътрешен (смисъл) на Корана никой не е видял, освен Бога, Който е безподобен и несравним.
В Корана, о, синко, не гледай (само) на външното: дяволът гледа на Адам само като на кал.
Външният (смисъл) на Корана е като човек, чиито черти са видими, докато духът му е скрит.
Чичовците и вуйчовците на един човек (може да го гледат) сто години, но да не виждат (дори) една прашинка от вътрешното му състояние.
 


Как Пророка, мир нему, погледна пленниците, усмихна се и каза: "Чудя се на хора, които са влачени към Рая във вериги и окови."

Пророка видя група пленници, които бяха водени и издаваха силни стенания.
Онзи бдителен лъв ги видя в окови: те го гледаха, като искаха да го попитат,
4475. Така всеки (от тях) стискаше зъби и хапеше устни от гняв срещу правдивия
Пратеник;
(Но) въпреки гнева, те не смееха да изрекат и дума, защото бяха във веригите на принудата, тежки десет мана.
Техният надзорник ги караше към града: той ги водеше насила от земята на неверниците.
..................................................................................................................................
4480. С хиляди отрицания те крачеха по пътя, като си шепнеха негласно и хулеха деянията на (духовния) цар.
..................................................................................................................................
  “Ние, хиляди мъже, смели като лъвове, (воюващи) с двама или трима слаби и полуживи голи другари,
 Сме оставени безпомощни в това състояние: дали това е от (нашето) злосторство или е от звездите, или е магьосничество?
 Неговото щастие прекъсна нашето щастие; нашият трон беше прекатурен от неговия трон.
4485. Ако делото му е станало могъщо чрез магия, ние също правехме магии: как те не успяха?
 


Коментар на кораничния стих:”Ако молехте за победа, о, неверници, ето, дойде ви победата. О, недоволници, вие казвахте:’Дай път и победа на нас или на Мухаммад, на онова, което е право’; и казвахте това, за да се предположи, че търсите правдата безкористно. Сега Ние дадохме победата на Мухаммад, за да видите притежателя на истината."
Ние молехме идолите и Бога, казвайки: ‘Разруши ни, ако не сме истинни.
Който от нас е прав и истинен, нему дай победата и възжелай да победи.’
Много време ние отправяхме това моление и молитви (с поклони) пред Лат, Узза и Манат,
Казвайки: ‘Ако той е прав, изяви го; ако не е прав, подчини го на нас.’
4490. Когато видяхме, че нему бе дадена победата: ние всички бяхме в мрак, а
той стана светлината
Това е нашият отговор (от Бога): ‘Онова, което искахте (да знаете), стана явно – вие не сте истинни.’"
Тогава те отново приеха сляпо тази мисъл с ума си и я прогонваха от паметта си,
Казвайки: "Мисълта, че той е прав, е следствие от лошия ни късмет, тя трябва да се потвърди в сърцата ни.
Какво значение има, ако той е победил няколко пъти? Съдбата понякога случайно дава незаслужена победа.
4495. Ние също бяхме надарени с успех от Дните (съдбата) и няколко пъти го
победихме."
(Но) отново си казаха: "Въпреки че той претърпя поражение, то не беше позорно и лошо като нашето",
Защото добрата съдба в (часа на) поражението му даде на разположение сто скрити радости;
Той изобщо не изглеждаше съкрушен, у него нямаше нито печал, нито вълнения,
Тъй като да бъдеш победен е знакът на истинските вярващи; все пак в поражението на вярващия има добро.
4500. Ако счупиш малко мускус или амбра, ще изпълниш света с аромата на
благоуханни треви;
Ако неочаквано пръснеш тора на магаре, къщите ще се изпълнят със смрад.
При позорното завръщане от Худайбия, държавата на: "Ние (ти) отворихме победата" удари барабана.
 


Скритата причина защо Бог, всевишен е Той, нарече "победа" завръщането на Пророка, мир нему, от Худайбия, без да е постигнал целта си, както (Бог е казал): “Ето, Ние ти отворихме (път към) победата”; защото това беше (само) привидно затваряне, а всъщност беше отваряне, както счупването на мускуса привидно е счупване, но всъщност е потвърждение на неговата същност и показване на неговите достойнства в тяхното съвършенство
От (Божествената) държава при него дойде известието: "Върви, не се натъжавай, че беше възпрян за тази победа,
Защото в това ти унижение има победи: ето, тази и тази крепост, еди кой си град са твои."
4505. Замисли се, накрая, когато той бързо се оттегли, какво дойде от него срещу
курайза и надир.
Крепостите, също, около онези две поселения му се подчиниха и (много) ценна плячка той придоби.
Ако не беше така (да има победа в поражението), виж тази група, която е тъжна и печална, смутена и влюбена (в Бога).
Те ядат отровата на унижението като захар; те ядат като камилите тръните на скърбите.
(Те правят това) заради самата скръб, а не за да се избавят (от нея): в техните очи това унижение е като стълба.
4510. Те са толкова радостни на дъното на кладенеца, че се страхуват от трона
и короната.
Всяко място, където Самият Любим е (техен) другар, е отвъд небето, а не под земята.
 


Коментар на преданието, което Мустафа (Мухаммад), мир нему, каза: "Не ме предпочитайте пред Юнус ибн Матта."
Пророка каза: "Моето възнесение не е по-висше от възнесението на Юнус (Йон).
Моето беше над небето, а неговото беше долу (в корема на рибата); близостта до Бога е отвъд пресмятане."
Близостта (до Бога) не отива нагоре или надолу: близостта до Бога е бягство от затвора на съществуването.
4515. Има ли за небитието място за "горе" и "долу”? Небитието няма "скоро",
"далеч" или "късно".
Работилницата и съкровището на Бога са в небитието. Ти си подмамен от битието: как да узнаеш що е небитие?
Резултатът от това тяхно поражение (на вярващите), о, господарю, изобщо не прилича на нашето поражение.
Те се радват в унижението и разрушението, точно както ние (се радваме) в часа на успеха и почитанието.
Скъсването с всички обвързаности беше дадено (на Пророка): бедността и унизеността са неговата гордост и слава.
4520. Един (от пленниците) рече: "Ако този (наш) съперник е такъв (какъвто
го описваш), как може да се смее като ни вижда оковани?
Щом (както твърдиш) той е бил променен и (щом) радостта му не е причинена от този затвор (на света) и тази негова свобода (от светски обвързаности),
Как тогава се радва на подчинението на враговете (си)? Как беше изпълнен с тази победа и триумф?
Неговата душа се възрадва, защото лесно намери (Божията) помощ, висша ръка и победа над свирепи лъвове (като нас).
После, ние знаем, че той не е свободен (от оковите на плътта), и че само за сметка на този свят той е щастлив и с радостно сърце.
4525. Иначе, как може да се смее (на нас)? Тъй като хората от отвъдното са
състрадателни и милостиви към злото и доброто (едновременно).”
Така си мърмореха пленниците помежду си шепнешком, обсъждайки този въпрос,
Казвайки: "Да не ни чуе пълномощникът и да скочи върху нас и лично да занесе нашите думи до ушите на онзи (духовен) султан."
 


Как Пророка, мир нему, осъзна тяхното роптание
за неговото ликуване
Въпреки че пълномощникът не чу онези думи, те влязоха в ухото, което слушаше, от присъствието (на Бога).
Ароматът на ризата (духа) на Йосиф не беше приет от пазителя, но Яков го пое.
4530. Дяволите върху видимата част на небето не чуват тайната на
пазещия тайните Скрижал (лаух махфуз).
(Но, когато) Мухаммад заспа и се подпря (на леглото), тайната дойде и закръжи около него.
Вкусно месо яде този, комуто е отреден дял, а не онзи, чиито ръце са дълги.
Сияйната звезда стана страж и отвлече дяволите встрани, казвайки: "Изоставете кражбата и приемете тайната на Ахмад (Мухаммад)."
О, ти, чиито очи отрано са обърнати към (твоя) дюкян, ето, иди до джамията и потърси препитанието, отредено от Бога.
4535. Тогава Пророка разбра техните думи и рече: "Онзи мой смях не беше от
враждебност.
Те (пленниците) са мъртви и изгнили от изтление: ние не убиваме
мъртвите.
Кои са те наистина? Защото луната се скрива, когато сложа крак на бойното поле.
По времето, когато бяхте свободни и силни, аз ви виждах оковани (във вериги), като тези.
О, ти, който се гордееш със своя имот и с произход, в очите на разумния ти си (като) камила на водосточна тръба.
4540. Откакто паницата – телесната форма, падна от покрива, пред вътрешния
им взор се откриха думите: ‘Всичко, което е предопределено да предстои,
ще дойде.’
Аз гледам към зеленото грозде и ясно виждам виното; аз гледам към нищото и виждам ясно нещото.
Аз гледам към тайната на съзнанието и виждам един скрит свят, с Адам и Ева, които (все още) не бяха дошли в света.
Видях ви, оковани, отхвърлени и унизени в Деня на ‘Не съм ли Аз вашият Господ?’, когато хората бяха атоми.
Онова, което (вече) знаех, не се умножи с появата на небето без опори.
4545. Аз ви виждах паднали ничком, преди да бъда сътворен от вода и глина.
Не видях нищо ново, та да се зарадвам на него: аз виждах (същото нещо) при предишното ви благополучие.
Оковани в невидимия гняв – а после какъв гняв! – вие ядяхте захар, омесена с отрова.
Ако твоят враг се наслаждава да яде такава отровна захар, каква завист можеш да изпитваш към него?
Вие ядяхте онази отрова с радост, (докато) смъртта скришом ви хвана за ушите.
4550. Аз не поведох война, за да спечеля победа и да завладея света.
Защото този свят е мърша, леш и скверност: как бих могъл да ламтя за такава леш?
Аз не съм куче, та да разкъсвам перчема на мъртвия; аз съм (като) Исус: дойдох, за да го съживя.
Аз разкъсвах бойните редици, за да ви освободя от погибел.
..................................................................................................................................
Защото вие във вашето невежество имате навик да налитате като пеперуди към огъня.
(Докато) аз като пиян мъж с две ръце ви дърпам да не паднете в него.
Онова, което мислехте за ваши победи – (с него) вие посявахте семената на собственото си проклятие.
Вие се приканвахте един друг упорито (за война срещу мен), (и така) яздехте конете си срещу драконите.
4560. Вие (ме) побеждавахте, докато в часа на победата вие самите бяхте
победени от лъва – Времето.
..................................................................................................................................
"Не защото аз внезапно тръгнах срещу вас (и ви взех в плен), не затова се присмивам на вашите вериги;
Присмивам се, защото ви влача във вериги и в окови към градината с кипариси и рози – Рая.
О, чудо!: ние ви отвеждаме във вериги от безмилостния огън към мястото на изобилната зеленина;
4580. "С тежки окови аз ви влача от Ада към вечния Рай.”

 

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ


 


Историята за това как Халима, (дойката на Мухаммад), поиска помощ от идолите, когато загуби Мустафа (Мухаммад), мир нему, след отбиването му от кърмене и как идолите затрепериха, паднаха ничком доземи и дадоха свидетелство за величието на делото на Мухаммад, Бог да го благослови и с мир да го дари!
915. Аз ще ти разкажа тайнствената история на Халима, та нейният разказ да
заличи твоята мъка.
Когато отби Мустафа от млякото (си), тя го взе на ръце като босилек и рози,
Като го пазеше от всяко зло, докато повери онзи цар на царете (шахиншах) на неговия дядо.
Носейки повереното (кърмаче) със страх, тя отиде в Кааба и влезе в Хатим (полукръгла стена при северозападния ъгъл на Кааба).
От въздуха се чу вик: "О, Хатим, над теб изгря много мощно слънце.
920. О, Хатим, днес при теб ще дойдат сто хиляди лъчи от Слънцето
на щедростта и не ще се бавят.
О, Хатим, днес при теб ще дойде с великолепие славен цар, чийто вестител е съдбата.
О, Хатим, днес несъмнено ще станеш отново убежище на възвишени духове.
Чистите духове ще дойдат при теб от всички краища на групи и множества, опиянени от копнеж."
Халима беше объркана от онзи глас: нямаше никой нито отпред, нито отзад.
925. И шестте посоки бяха пусти, а този вик бе непрекъснат – нека душата
е откуп за онзи вик!
Тя сложи Мустафа на земята, за да потърси онзи сладък звук.
В онзи миг тя хвърли поглед тук и там, казвайки: "Къде е онзи цар, който изрича тайните?
Защото такъв силен звук идва от ляво и от дясно. О, Господи, къде е неговият причинител?”
Когато не видя (никого), тя остана объркана и без надежда: тялото й започна да трепери като върбов клон.
930. Върна се при онова праведно дете: тя не видя Мустафа на мястото му.
Объркване върху объркване дойде в сърцето й: от мъка мястото й се стори много тъмно.
Затича се към къщите и нададе вик: “Кой е грабнал единствената ми перла?"
Меканците казаха: "Ние не знаем: ние не знаехме, че там има дете."
Тя проля толкова много сълзи и нададе (толкова) силни вопли, че и другите се разплакаха заради нея.
935. Като удряше гърди, тя заплака толкова (неутешимо), че звездите се разплакаха от плача й.
 


Историята за стария арабин, който насочи Халима да потърси
помощ от идолите
Един старец с тояга се приближи към нея, казвайки: “Какво те е сполетяло, о, Халима,
Та от сърцето ти се разпали такъв огън и изгори гърдите (на останалите) с покруса?”
Тя отговори: "Аз съм дойката на Ахмад (Мухаммад), който ми е поверен. Сега го водех (обратно), за да го предам на дядо му.
Когато пристигнах в Хатим, гласове ме достигнаха и аз (ги) чувах от въздуха.
940. Когато чух от въздуха онези мелодии, заради онези звуци, сложих
детето там,
За да узная чий глас ме призова, защото ме омая с красота.
Не видях и знак от никого около мен: а призивът не преставаше и за миг.
Когато се завърнах от изумленията на сърцето, не видях детето там, (където го оставих): горко на сърцето ми!"
Той (старецът) рече: "О, дъще, не се опечалявай, защото аз ше ти покажа
една царица,
945. Която, ако пожелае, ще каже какво се е случило на детето: тя знае мястото
му и къде е отишло."
Тогава Халима рече: О, нека душата ми е откуп за теб, о, добри и правдиви шейх!
Ела, покажи ми онази царица на ясновидството, която има знание за случилото се с моето дете."
Той я заведе при Узза, като каза: "Този идол умее изкусно да съобщава неведомото.
Чрез нея ние открихме хиляди, които бяха загубени, когато изтичахме при нея с упование."
950. Старецът се просна пред нея (Узза) и бързо каза: "О, богиньо на арабите,
о, море на щедростта!"
Той рече: "О, Узза, ти си (ни) сторила много услуги, така че сме се избавяли от капани.
Заради твоята благосклонност за арабите стана задължително (да ти се покланят), така те ти се подчиниха.
С упование в теб тази Халима от племето саад дойде в сянката на клона на твоята върба,
Защото едно невръстно момче се загуби от нея: името на онова дете е Мухаммад."
955. Когато той каза “Мухаммад”, всички онези идоли тутакси се проснаха ничком и му се поклониха,
Казвайки:"Върви, старче! Какво е това търсене на Мухаммад, заради когото ще бъдем премахнати?
Заради него ние ще бъдем прекатурени и ще станем купчина камъни; заради него ще останем без стойност.
Онeзи илюзии, които хората на страстите виждаха понякога от нас през фатра (времето между Исус и Мухаммад),
Ще изчезнат сега, когато неговото царство е настъпило: водата е дошла и е премахнала ритуалното измиване с пясък.
960. Отдалечи се, о, старецо! Не донасяй беда! Хайде, не ни изгаряй с (огъня на) ревността на Ахмад!
Отдалечи се, заради Бога, о, старецо, за да не бъдеш изгорен и ти от огъня на предопределението.
Какво е това свиване на опашката на драконите? Знаеш ли какво известие е донесъл (Мухаммад)?
При това известие сърцето на морето и мината ще закипи, при това известие седемте небеса ще затреперят.”
Когато старецът чу тези думи от камъните (идолите) – онзи престарял старец хвърли тоягата си.
965. Тогава от треперене, страх и ужас от онзи призив (на идолите), зъбите на
стареца затракаха.
Така както гол мъж през зимата, той трепереше и казваше: "О, погибел!"
Когато тя (Халима) видя стареца в онова състояние, жената загуби ума и дума от изумление.
Тя рече: "О, старецо, макар че съм потисната (от загубата на Мухаммад), аз съм трижди изумена (дали да скърбя или да се радвам).
В един момент вятърът ми говори, а в друг – камъните ме поучават.
970. Вятърът ми изрича думи, камъните и планините ми дават разбиране за
нещата.
Веднъж (преди) тези от неведомото грабнаха детето ми – онези от неведомото, зеленокрилите от небето.
От кого да се оплача? На кого да кажа тази жалба? Аз загубих разсъдъка си и съм със сто мисли.
Неговата (Божията) ревност затвори устните ми, за да разкрия тайната на неведомото: аз казвам (само) това, че детето ми се загуби.
Ако кажа нещо друго сега, хората ще ме оковат във веригите на лудостта."
975. Старецът й каза: "О, Халима, радвай се; поклони се доземи с благодарност и не драскай лицето си.
Не се оплаквай: той няма да се изгуби от теб; не, а целият свят ще се загуби в него.
Всеки миг, поради ревност, пред него и зад него има сто хиляди пазачи и пазители.
Не видя ли как онези идоли с всичките техни изкуства паднаха ничком при името на твоето дете?
Това е необикновен век върху лицето на земята: аз остарях и не съм виждал такова нещо."
980. Щом камъните простенаха от това (пророческо) послание, то какво ли ще
бъде за грешниците!
Камъкът не е виновен, че е обожаван, (но) ти не се си принуден да го почиташ.
Щом този (идол), толкова се уплаши, помисли какво ще се случи с виновния!
 
Как Абд ал-Мутталиб, дядото на Мустафа (Мухаммад) научи, че Халима е загубила Мухаммад, мир нему, и го потърси из града и как започна да се оплаква на вратата на Кааба, помоли Бога и го
намери, мир нему!
Когато дядото на Мустафа получи известията за Халима и научи как е заридала пред хората,
И колко силни били нейните писъци и ридания, та ехото от тях се чувало на една миля,
985. Абд ал-Мутталиб скоро разбра каква е работата: той удари с ръце
гърдите си и заплака.
Горящ от мъка, той дойде при вратата на Кааба, с думите:"О, Ти, Който знаеш тайната на нощта и мистерията на деня,
Аз не виждам в себе си никакво съвършенство, та да може някой като мен да бъде Твой довереник.
Не виждам в себе си никакво достойнство, та да бъда приет на тази щастлива врата,
Нито моята (сведена) глава и моето преклонение (в молитва) имат някаква стойност, нито поради моите сълзи заслужавам да ми си усмихне някакво щастие;
990. Но в лицето на онази единствена перла (Мухаммад) аз видях знаците на
Твоята благодат, о, Прещедри;
Защото той не прилича на нас, макар че е от нас: ние всички сме от мед, докато Ахмад е Елексирът.
Онези чудни неща, които видях в него, не видях у никой приятел или враг.
Никой, (дори) след сто години усилия не може да посочи Твоята благодат, която си му дал в детството.
Откакто видях Твоите грижи към него, със сигурност (знам, че) той е перла от Твоето море,
995. Него аз правя застъпник за мен пред Теб: кажи ми как е, о, Ти, Който знаеш всяко състояние!"
Внезапно от вътрешността на Кааба дойде вик: "Ей сега той ще ти покаже лицето си.
Той е благословен от Нас с двеста блаженства, той е пазен от Нас с двеста кохорти от ангели.
Ние правим неговия външен вид прочут в света; Ние правим вътрешността му скрита от всички.
Водата и глината бяха златото на мината: Ние сме златарят; понякога го ваем в гривна за глезен, понякога – в печат.
1000. Понякога Ние правим от него пояс за меч, понякога – верига за врата
на лъв.
Понякога Ние изработваме от него топката на (върха на) трона, понякога – диадемата върху главата на търсещите империята.
Ние имаме много любов към тази земя (земния човек), защото е паднала в състоянието на удовлетворение (с Божието предопределение).
Понякога Ние правим от него (духовен) цар като този (Мухаммад); понякога Ние го правим вцепенен (от любов ) в присъствието на Царя:
Поради него сто хиляди любовници и любими са в оплакване, писъци и търсене.
1005. Това е Нашето дело, за слепотата на онзи, който няма духовна склонност
към Нашето дело.
Ние даваме това достойнство на земята по същата причина, заради която слагаме порция храна пред бедстващите.
Макар земята да е външно с цвят на пръст, вътрешно сияе в светлина.
Нейната външност е влязла във война с нейната вътрешност: вътрешността й е като скъпоценен камък, а външността й – като (обикновен) камък.
Нейната външност казва: ‘Ние сме това и толкоз’; нейната вътрешност казва:’Виж добре отпред и отзад!’
1010. Нейната вътрешност отрича (и казва), че вътрешността е нищо;
нейната вътрешност казва: ‘Ние ще покажем (истината); почакай (и виж)!’
Външността и вътрешността й са в битка: те неизбежно получават (Божествена) подкрепа от това търпение.
Ние правим формите (на съществуване) от тази земя с кисел вид, Ние изявяваме нейния скрит смях.
Макар че външно земята е мъка и сълзи, в нея има сто хиляди усмивки.
Ние сме откриващите тайната и Нашата работа е точно това – да изведем наяве тези скрити неща от хранилището.
1015. Макар че крадецът мълчи, отричайки (кражбата си), стражарите я разкриват
чрез мъчение.
Тези (различни) земи са откраднали (Нашите) блага, така че чрез изпитание Ние ги караме да признаят.
Много чудни деца е имала (земята), но Ахмад (Мухаммад) ги е надминал всичките.
Земята и небето се засмяха и зарадваха, казвайки: ‘От нашето единение се роди такъв цар!’
Небето се разпуква от радост заради него; земята е станала като лилия от неговата чистота.
1020. Щом твоята външност и твоята вътрешност, о, прекрасна земя, са във
война и противоборство –
Този, който е във война със себе си заради Бога, та накрая неговата (вътрешна) реалност да стане противник на мириса и цвета (външното),
(Ако) неговата тъмнина е в битка с Неговата светлина, слънцето на неговия дух никога няма да залезе.
Този, който полага усилие заради Нас в изпитание, небето ще сложи гърба си (в подкрепа) под крака му."
Твоята външна форма крещи поради мрака; твоята вътрешност е (като) роза в рози.
1025. Твоята външна форма е преднамерено с кисело лице като на суфиите,
та да не смесват с всеки, който убива светлината.
Като таралеж, познаващите (Бога) с мрачни лица са скрили своите (духовни) наслади в големи тръни (на аскетизъм).
Градината е скрита, (докато) около градината онези тръни са наяве, казвайки: "О, неприятелю крадец, стой далеч от тази врата!"
О, таралежо, ти си направил бодлите свой пазач и като суфи си заровил глава в яката на гърдите си,
Та никой от тези с розови бузи и бодлива природа да не узнае и най-малка част от твоята наслада.
1030. “Макар твоето дете (Мухаммад) да е с детска природа, наистина двата свята
са обвързани с него.
Ние правим всички светове живи чрез него; Ние правим небето раб в негова служба."
Абд ал-Мутталиб каза: "Къде е той сега? О, Ти, Който знаеш най-добре тайната (на всички неща), посочи правилния път!”
 


Как Абд ал-Мутталиб поиска знак за мястото на Мухаммад, мир нему, казвайки: "Къде да го намеря?" и как му беше отговорено
от вътрешността на Кааба и той намери знака
Един глас дойде при него от вътрешността на Кааба. Той рече:"О, търсачо, онова праведно дете
Е в еди-коя си долина под онова дърво." Тогава щастливият старец веднага потегли.
1035. На стремената бяха и водачите на курайш, защото дядо му (на Мухаммад) беше един от първенците на курайш.
Всички негови (на Мухаммад) предци, достигащи до слабините на Адам, бяха господари в честването, битката и епопеята.
Това потекло е само за неговата обвивка (тяло), което е извлечено чисто (по произход) от могъщи царе.
Неговата същност сама по себе си е далеч от произход и е чиста: никой не е сроден с него – от Рибата до Небето.
Никой не търси (да узнае) раждането и съществуването на Светлината на Бога (Мухаммадовия дух): каква нужда от вътък и основа има Божията дреха на удостояването?
1040. И най-малката одежда на удостояване, която Той дава като награда
(за добрите дела), надвишава многоцветната одежда на слънцето.
 


Тълкуване на кораничния стих:"О, ти, който се загръщаш."
Поради тази причина Бог нарече Пророка музаммил (човек, който се загръща), казвайки: "Ела навън от покривалото, о, ти, който си склонен да бягаш.
Не пъхай главата си в покривалото и не покривай лицето си, защото светът е въртящо се тяло: ти си разумът.
1455. Чуй, не се крий от хулите на противника, тъй като ти имаш блестящата
свещ на Откровението.
Чуй, стани (за молитва) през нощта, защото ти си свещта, о, принце: нощта е времето на свещта, със светлината си тя прогонва тъмнината (и изгаря).
Без твоето сияние, дори яркият ден е (тъмен като) нощ: без твоята закрила, лъвът е пленник на заека.
Бъди капитан на кораба в това море на чистотата, защото ти си вторият Ной, о, Мустафа (избрани)!
Изкусният водач, (одарен) с разбиране, е необходим за всеки път, особено в пътя по водата.
1460. Стани! Погледни кервана в засада: навсякъде един гул (чудовище) е
станал капитан на кораба.
Ти си Хизр на времето и спасителят на всеки кораб (в беда): недей като Духа на Бога (Исус) да бъдеш в самота.
При това множество ти си свещта на небето: изостави откъсването си (от тях) и практикуването на усамотение.
"Не е време за усамотение: ела в множеството, о, ти, който си (като) птицата симург, а напътствието (за душите) е като планината Каф.
Пълната луна се движи през нощта по горната част на небето: тя не престава своя ход поради лая на кучетата.
1465. Присмехулниците крещят, както кучетата вият към пълната луна, по посока
на твоята висота.
Тези кучета са глухи за (Божествената) заповед: ‘Замълчете’: от глупост, те немощно лаят към твоята пълна луна.
Чуй, о, ти, който си лек за болните, недей от гняв срещу глухите да стоварваш тоягата върху слепите.
Нима ти не каза? – ‘Този, който води слепец по (правия) път, намира сто награди и въздаяния от Бога.
Този, който води слепец четирийсет крачки, е опростен и ще намери спасение.’
1470. Затова, поведи от този нетраен свят множеството от слепи, редица след
редица.
Това е работата на един водач: ти си Водача, ти си радостта против скръбта на последното време.
Чуй, о, Имам на богобоязливите, направи тези фантазьори да достигнат до сигурността.
Всеки, който има в сърцето си помисъл да те измами, Аз ще поразя: ти върви с радост.
Аз ще прибавя още слепота към неговата слепота: той ще я мисли за захар, а Аз ще му дам отрова.
1475. (Всички) умове бяха запалени от Моята светлина; (всички) интриги бяха
научени от Моята интрига.
Какво наистина е палатката на оня туркмен от черен плъстен плат пред краката на (освирепелите) мъжки слонове на този свят?
Пред Моя (студен) вятър сарсар какво е тази лампа (на кроежи), о, Мой най-велик Пророк?
Стани и надуй страховития рог, та хиляди мъртви да станат от земята.
Тъй като ти си възкресяващият (ангел) Исрафил на времето, стори
възкресение преди Възкресението.
1480. О, възлюбени, ако някой каже: ‘Къде е Възкресението?’, покажи се,
казвайки: ‘Виж, аз съм Възкресението.
Погледни, ти, питащи, поразен от нещастие, (и виж) как от това възкресение са се породили нови сто свята!’
Ако той (присмехулникът) не е годен да (Ме) спомене и помоли смирено, тогава, о, (духовни) султане, отговорът към глупака е мълчание.
От небето на Истината идва мълчание в отговор, когато, скъпи, молитвата е оставена без отговор.”
О, уви! Време е за жътва, но денят поради (лошата) ни участ закъсня.
1485. Времето е малко, а обсегът на това обсъждане е тесен, дори да продължи
цял един живот.
Хвърлянето на копие в тези тесни пространства, води до посрамване онези, които хвърлят копие.
Времето е ограничено, а мисълта и разбирането на простолюдието са сто пъти по-ограничени от времето, о, младежо.
Щом мълчание е (подобаващ) отговор към глупавия, как ти се впускаш в такива дълги дискусии?
(Защото) Той, поради съвършенството на Своята милост и вълните на Своята щедрост, дарява дъжд и влага на всяка суха земя.
 


Възхвалата на Пророка, мир нему, за разумните и лошото му
мнение за глупавите
Пророка рече: ‘Който е глупав, той е наш враг и гул (чудовище), което е грабител (за пътника).
Който е умен, той е (скъп на) нашата душа: неговият дух и вятър са нашият босилек.’
(Ако) разумът ме упреква, аз съм доволен, защото той има нещо, което е прилив от моя (Божествен) прилив.
1950. Неговото хокане не е без полза, неговото гостоприемство не е без трапеза;
(Но) ако глупавият сложи сладкиш на устните ми, аз съм в треска от (вкусването на) неговия сладкиш.
Ако си добър и озарен, знай със сигурност, (че) целуването на задница на магаре не е (вкусно) мезе.
Той (глупавият) безполезно прави твоя мустак смрадлив; твоята дреха е почернена от неговия котел без трапеза.
Разумът е трапезата, а не хлябът и печеното месо: светлината на разума, о, синко, е храната за душата.
1955. Човекът няма друга храна, освен светлината: освен от нея, душата не
получава възпитание от друго.
Малко по малко откъсни (себе си) от тези (материални) храни – защото те са храната на магаре, а не на свободен човек –
За да станеш способен да поемеш изначалната храна и да ядеш късчетата светлина.
От отражението на онази светлина този хляб е станал хляб;
от прилива на онази (разумна) душа тази (животинска) душа е станала душа.
Когато ядеш веднъж от светлината-храна, ти ще посипеш пръст върху хляба и печеното.
1960. Има ум и разум: първият е придобитият, който научаваш като момче в
училище,
От книга, учител, мисъл и преговаряне на значенията, и от добри и девствени науки.
Така твоят ум става превъзхождащ (този на) другите; но съхранявайки това (познание), ти понасяш тежък товар.
Ти, обикаляйки насам-натам, се превръщаш в табличка за запаметяване; съхранената табличка (лаух махфуз) е този (човек), който е преминал отвъд това.
Другото – разумът – е дар от Бога: неговият извор е в средата на душата.
1965. Когато водата на (даденото от Бога) познание избликва от гърдите, тя
не се вмирисва, не остарява, не пожълтява;
Ако нейният път бъде преграден (навън), каква мъка? (Никаква) – защото тя избликва непрестанно от дома (на сърцето).
Придобитият ум е като водопроводите, които отиват в една къща от улиците:
(Ако) пътят за водата (й) бъде преграден, тя става безпомощна: потърси извора в самия себе си!
 


Как Пратеника, мир нему, определи един младеж от хузайл
за командир на военен отряд, в който имаше старци и
ветерани от войната
Пратеника изпращаше един отряд да се бие срещу неверниците и да премахне наглостта.
Той избра един младеж от хузайл и го определи за командир на армията и за водач на конницата.
Несъмнено основата на армията е водачът, който заповядва: хора без водач
са тяло без глава.
1995. Това, че си (духовно) мъртъв и немощен, е, защото си напуснал водача.
Поради мързел, скъперничество и егоизъм ти си дърпаш главата и правиш себе си глава.
Ти си като добиче, което бяга от товара: то държи главата си в планината.
Неговият собственик тича подир него, викайки: "Хей, безсрамнико, на всяка крачка има вълк, който дебне магаре.
Ако изчезнеш сега от очите ми, силни вълци ще се приближат към теб от всички страни.
2000. Те ще сдъвчат костите ти като захар, така няма да видиш живота отново.
(Или) да не приемем (незабавно унищожение); накрая ще бъдеш оставен без сено: огънят угасва поради липса на гориво.
Чуй, не бягай от моя контрол и от тежестта на товара, защото аз съм твоята (разумна) душа.”
Ти също си (товарно) добиче, защото твоята (телесна) душа преобладава: отсъждането принадлежи на преобладаващото (качество), о, поклоннико на себе си.
Всемогъщия не те нарeче магаре, Той те нарече кон: арабите казват на арабския кон "таал" ("ела").
2005. Мустафа (Мухаммад) беше надзирателят на конюшнята на Бога за
добичетата, (които са) греховните телесни души.
Движен от състрадание, Той рече: "Кажи: “таалю” ("елате"), та да ви обуча: Аз съм обучаващият.’"
(Пророка рече): "Тъй като аз обучих телесните души, аз понесох много ритници от тези добичета.
Навсякъде, където има някой привързан към обучението, несъмнено той не ще избегне ритниците.
По необходимост най-голямата злочестина е върху пророците, защото злочестина е да се дава обучение на суровите (невежите).
2010. Вие се олюлявате: при моите думи вървете на бавен ход, та да
станете послушни коне, годни да бъдете яздени от султана.
Господ е казал: "Кажи: елате; кажи: елате", о, добичета, избягали от възпитанието.
Ако те не дойдат, о, Пророче, не се опечалявай: не се изпълвай с омраза заради онези двамата без стабилност.’”
Ушите на някои са глухи за тези (викове) таалю: всяко добиче има различен обор.
Някои побягват от този вик: конюшнята на всеки кон е отделна.
2015. Някои са угрижени от тази история, защото всяка птица има отделна
клетка.
Дори ангелите също не бяха равни: поради тази причина те образуваха различни чинове в Небето.
Децата, макар да са в едно училище, се изпреварват едно друго в уроците.
Хората и на Изток, и на Запад имат възприятия, (но) виждането принадлежи (само) на сетивното зрение;
И сто хиляди уши да бъдат наредени в редица, всички те се нуждаят от ясното око.
2020. Отново, редиците уши имат (особено) място да чуят (думите на) Духа и известията на (Пророка) и Откровението.
Сто хиляди очи нямат способност, защото никое око не е запознато с чуването.
Подобно, изброй всяко сетиво, едно по едно: всяко едно е отделено от работата на другото.
Петте външни и петте вътрешни сетива са подредени в изправено положение на подредените (ангели за служене на Бога).
Всеки, който (с непокорство) се отдръпне от редицата на (истинската) религия, ще отиде в редицата, която е отзад.
2025. Не казвай малко (Божественото) Слово "таалю" ("елате"): тази дума
е неописуем елексир.
Ако мед (низък човек) се отвърне с отвращение от твоето изричане (на това Слово), по никакъв начин не отнемай елексира от него.
Ако неговата магьосническа душа го е привързала сега, (все пак) твоето изричане ще му е от полза накрая.
О, рабе (на Бога) кажи: "Елате", кажи:"Елате": чуй, наистина Бог призовава към Мира.
Тогава, върни се обратно, господарю, от егоизма и предводителството: потърси водач и не търси предводителство.
 


Как един противник се противопостави на Пратеника, мир нему,
за определянето на онзи мъж от хузайл за командир
2030. Когато Пророка посочи водач от (племето) хузайл за армията победоносна,
Един наглец, от завист, не можа да понесе: повдигна бунт с викове: "ние не приемаме."
Виж хората, колко са тъмни и как погиват в (желание за) тленни блага.
Поради гордост, всички те са в отделеност (от Бога), мъртви в духа, живи в лъжата.
Чудно е, че духът е в затвор, а после (през цялото това време) ключът на затвора е в ръката му!
2035. Онзи младеж (духът) е затънал в тор от краката до главата, (докато)
течащата река докосва полата му!
Той все се движи неспокойно от място на място за отдих и опора!
(Божествената) светлина е скрита, а търсенето е свидетелството (за съществуването й), тъй като сърцето (духът) не търси напразно подслон.
Ако от този затвор на света нямаше спасение, нито щеше да има чувство на страх, нито сърцето щеше да търси избавление.
Твоят страх те влачи като пълномощник, казвайки: "О, заблудени, потърси пътя на праведността."
2040. Има път, но той е скрит на тайно място: неговото намиране зависи от дълго
търсене напразно.
Отделеността е в тайно търсене на единението: в този търсач ти различи лицето на търсеното.
Мъртвите (дървета и растения) в градината израстват от корена, казвайки:"Проумей Даряващия живота!"
Как очите на тези затворници миг след миг щяха да са в отвъдното, ако нямаше носител на добрите новини?
Как може да има сто хиляди омърсени, които търсят вода, ако нямаше вода в реката?
2045. (Ако) няма почивка за твоята страна на земята, (все пак) знай, че у дома
има одеало и легло.
Без място за отдих не би имало неспокоен (търсач); ако нямаше нещо, което да премахва главоболието от опиянението, нямаше да има това главоболие.
Той (протестиращият) рече: "Не, не, о, Пратенико на Бога, не определяй друг, освен един стар шейх, за предводител на армията!
О, Пратенико на Бога, (дори) младежът да е роден като лъв, нека никой, освен стар мъж, да не бъде начело на армията!
Ти също си казал, а думата ти е (истинско) свидетелство, че водачът трябва да е стар, трябва да е стар.
2050. О, Пратенико на Бога, погледни тази армия – има толкова много възрастни
и по-достойни от него мъже.
Не гледай жълтите листа на това дърво, а обери зрелите му ябълки.
Как може жълтите му листа да бъдат неплодни? Това е знакът на зрялост и съвършенство.
Жълтите листа на брадата (на възрастния) и белите му коси носят радостни известия за зрелия му ум.
Новопорастналите зелени листа са знак, че този плод е неузрял.
2555. Това, че няма листа, е знак за състоянието на знаещия (ариф); жълтият цвят
на златото е (причина за) червенината на лицето на менителя на пари.
Ако той (младежът) е (все още) с розови бузи и едва набола брада, той тъкмо е започнал да се учи да пише в школата на опита.
Буквите на неговото писмо са твърде разкривени: той е сакат по отношение на разума, макар тялото му да се движи бързо.
Макар краката на стария мъж да са лишени от бързина, неговият разум е намерил две крила и е полетял към зенита.
Ако искаш пример (за това), погледни Джафар: Бог му даде крила вместо ръцете и краката (загубени в битка).
2060. Престани (да слушаш) това (слово от) злато, защото тази тема е скрита:
сърцето ми се развълнува като живак.
Вътре в мен сто мълчаливи със сладко дихание сложиха ръце на устните си, значи: "Стига."
Мълчанието е морето, а говоренето е като реката. Морето те търси: ти не търси реката.
Не извръщай глава от знаците на морето: прекрати (тези думи) –
Бог знае най-добре кое е правилно.
Онзи невъзпитан (натрапник) продължи да говори пред Пророка със студени устни.
2065. Думите го съпътстваха, (но) той беше невежа, че думите (традиционното
знание) са просто безсмислени при наличието на взор (непосредственото виждане).
Тези известия са (само) заместител (на виждането): те не са за този, който присъства, а за този, който отсъства (невежия).
За всеки, който е достигнал до виждането, тези известия са излишни.
Щом вече си седнал заедно с твоя любим, прогони даллалите (старите жени-посреднички).
Когато някой е преминал отвъд детството и е станал мъж, писмото и даллала му стават безразлични.
2070. Той чете писмата, (но само), за да обучава (другите); той произнася думите,
(но само), за да направи (другите) да разберат.
Погрешно е да се съобщават известия в присъствието на виждащите, защото това е доказателство за нашето невнимание и недостиг.
В присъствието на виждащия мълчанието ти е от полза: затова дойде от Бога призивът:"Замълчете."
Ако той (виждащият) ти позволи да говориш, говори радостно, но говори малко и не се простирай;
А ако ти позволи, простри се надълго, говори със същата скромност (както преди) и се подчини на неговата заповед.
2075. Дори аз сега, в това приятно рецитиране (на Маснави), съм (с повелята на)
Зиа ал-Хакк Хусамуддин.
Когато говоря накратко относно праведността, той ме дърпа да говоря със сто вида (хитрини).
О, Хусамуддин, Светлина на Всемогъщия, щом като виждаш, защо търсиш (от мен) слова?
Може би това е от (твоята) любов към Възжелания, (както поетът казва): "Дай ми да пия вино и ми кажи с думи, че е вино."
В този миг Неговата чаша е върху устните ти, (но твоето) ухо казва: "Къде е делът на ухото?"
2080. (О, ухо), твоят дял е топлината (на Любовта): ето, ти си стоплено и
опиянено. То отговори "Моето желание е по-велико от това."
 


Как Мустафа, мир нему, отговори на възразяващия
Когато онзи арабин премина границата с оспорването в присъствието на милосърдния Мустафа,
Онзи цар на Уа ан-наджм (сура “Звездата”) и султан на Абас (сура “Той се намръщи”) прехапа устни (от гняв) и каза на глупавия бърборко: "Достатъчно!"
Той слагаше ръка на устата (на възразяващия), за да го възпре (сякаш да му каже): "Колко дълго ще говориш в присъствието на човек, който знае скритото?"
Ти донесе сухата смрад на човек, одарен с ясновидство, казвайки:"Купи това, вместо торбичка с мускус."
2085. О, ти, със смърдящ мозък и смърдящи вътрешности, ти слагаш
камилски изпражнения пред носа си и казваш: "Ах, прекрасно!"
О, кривогледи, безумни глупако, ти възкликваш с наслада: "Ах, ах", та твоите лоши стоки да намерят купувач,
И да можеш да измамиш чистото (духовно) обоняние, което пасе в небесната розова градина.
Макар неговата (на светеца) поносимост да се преструва на глупава, а човек трябва да познава поне малко себе си.
Ако през нощта тенджерата остане отхлупена, все пак котката трябва да има срам.
2090. Ако онзи достолепен мъж (светецът) се преструва, че спи, той (всъщност) е
твърде буден: не му отмъквай тюрбана.
Колко дълго, ти, празноглави човече, без (духовна) чистота, ще произнасяш тези дяволски брътвежи в присъствието на избрания от Бога?
Тази група (на избраните) има търпението на стотици и хиляди, всяко от тях е (непоклатимо) като сто планини.
Тяхното търпение прави глупави дори будните и кара хитроумния със сто очи да загуби пътя си.
Тяхното търпение, като фино избрано вино, се изкачва полека-лека до мозъка.
2095. Виж мъжа, опиянен с онова прекрасно (земно) вино: пияният мъж започна
да се движи разкривено като царицата (в шаха).
От онова бързо хващащо вино младежът пада в средата на пътя, като възрастен мъж.
Особено това (Божествено) вино, което е от делвата на Бала (отговорът "Да" на човешките души към Господа на световете в предземното съществуване), (как въздейства) – не виното, чието опиянение трае (само) една нощ;
А онова (вино), от което, (отпивайки) за десерт и на път, хората на Пещерата (седемте спящи) загубиха ум за триста и девет години.
Жените от Египет изпиха една чаша от онова (вино) и разрязаха ръцете си на парчета.
2100. Магьосниците (на фараона) също получиха от опиянението на Моисей:
те помислиха,че бесилката е техният любим.
Джафар-и Тайар беше опиянен с онова вино: затова, пренебрегвайки себе си, той пожертва краката и ръцете си (заради Бога)
 


Обяснение на причината за красноречието и многословието
на онзи нагъл мъж в присъствието на Пратеника, мир нему!
Когато лъчът на безграничното опиянение на Пророка порази (възразяващия), онзи глупак също стана пиян и весел.
2155. Разбира се, той стана словоохотлив от прилива на веселост: пияният мъж
изостави възпитанието и започна да буйства.
Не при всеки случай човек, загубил разсъдък, върши зло, (но) виното кара невъзпитания човек да прави повече от това.
Ако (пиещият вино) е разумен, той става благоприличен, а ако е с лош нрав, той става по-лош.
Но тъй като повечето са лоши и порицаеми, виното стана забранено за всички.
 


Как Пратеника, мир нему, обясни причината за предпочитанието и избора си на онзи (младеж) от хузайл за командир и предводител на армията, начело на възрастни мъже и ветерани
Случаите се решават от общото правило, (не от изключенията): тъй като повечето са лоши, острият меч беше отнет от ръката на пладнешките разбойници.
2160. Пророка каза: "О, ти, който гледаш на външните неща, не го смятай за млад
и неизкусен.
О, има много с черна брада, (с мъдрост като) стари мъже; о, има много с бяла брада, но със сърце (черно) като кир.
Много пъти аз изпитвах неговия разум: онзи младеж действаше като възрастен в делата.
О, синко, стар е старият в разума: не с белотата на космите в брадата и на главата.
Как той (един стар мъж) може да е по-стар от Иблис? Когато той няма разум, той не става за нищо.
2165. Предположи, че той е дете: (какво значение), когато той има диханието
на Исус и е очистен от тщеславие и празни желания?
Онази белота на косата е доказателство за зрялост в завързаните очи, които имат слаба проницателност.
Тъй като онзи сляп подражател не познава друго, освен (външно) доказателство, той непрестанно търси пътя (към истината) чрез (външни) знаци.
Заради това ние казахме: ‘Когато искаш да обмислиш (нещо), избери един възрастен (да те посъветва).’
Този, който е се е освободил от пердето на (сляпото) подражание, вижда със светлината на Бога каква е (реалността).
2170. Без доказателство и без изложение чистата му Светлина разцепва кожата
и влиза в средата.
За онзи, който вижда (само) външното, каква разлика има между фалшива и истинска монета? Как може да знае какво има в кошницата за фурми?
О, има много злато, направено черно с пушек, за да бъде опазено от ръцете на всеки завистлив крадец.
О, има много мед, покрита със злато, та да може той (продавачът) да я продаде на (хората със) слабо разбиране.
Ние, които виждаме вътрешността на целия свят, виждаме сърцето и не гледаме на външната форма.”
2175. Кадиите, когато се занимават с външната форма (буквата на Закона),
отсъждат според външните проявления.
Когато той (заподозреният) произнесе свидетелството на вярата и покаже известна вяра, изведнъж тези хора (кадиите) го обявяват за истински вярващ.
Има много лицемери, които са намерили убежище в тази външна форма и тайно са пролели кръвта на сто вярващи.
Положи усилие да станеш стар в разума и в религията, за да станеш като цялостния Разум, виждащ вътрешното.
Когато красивият Разум покаже лицето си от небитието, Той (Всевишния) му дава почетна одежда и хиляда имена.
2180. От тези имена със сладък дъх най-малкото е това, че той (разумът) не се
нуждае от никого.
Ако разумът покаже лицето си във видима форма, денят ще бъде тъмен, редом с неговата светлина;
А ако формата на глупостта стане видима, редом с нея тъмнината на нощта ще бъде светла,
Защото тя е по-тъмна и по-сумрачна от нощ; но жалкият прилеп е купувач на мрака.
Малко по малко привикни себе си към светлината на деня, ако ли не, ще останеш прилеп, лишен от блясък.
2185. Той (човекът-прилеп) обича всяко място, където има трудност и
обърканост, и мрази всяко място, където свети лампата на (духовното) щастие.
Сърцето му търси мрака на объркаността, та неговите придобивки да изглеждат по-велики (отколкото са),
Та да те ангажира с онзи труден въпрос и да те отвлече от своята лоша природа.
 


Как емирите на арабите се препираха с Мустафа (Мухаммад), мир нему, като казваха: "Сподели с нас владението, та да няма недоволство"; и как Мустафа, мир нему, отговори: "На мен ми е отредено (от Бога) в този емират"; и доводите на двете страни
Емирите на арабите се събраха и започнаха да се препират пред Пророка,
2780. Казвайки: "Ти си емир, всеки един от нас също е емир: раздели това царство и вземи твоя дял.
Всеки (от нас) търси равенство в своя дял. Измий ръцете си от нашия дял."
Той отговори: "Бог ми даде емирството: Той ми даде водачеството и абсолютната заповед,
Казвайки: ‘Това е епохата на Ахмад (Мухаммад) и неговият цикъл: вижте, приемете неговата заповед! Бъдете богобоязливи!’"
Групата (емири) му каза: "Ние също сме управители по онова (Божие) предопределение. Бог ни е дал емирството!"
2785. Той рече: "Да, но Бог ми го даде като владение, а на вас ви го даде (само) назаем, за да набавите провизии (за път).
Моят емират ще пребъде до Възкресението; емиратът, който е назаем, ще се разпадне."
Групата рече: "О, емире, не говори твърде много: какъв е твоят довод да претендираш за повече (от твоя дял)?"
В това време, по горчива повеля (на Бога), се надигна облак; (после) дойде порой: ония краища се напълниха (от наводнението).
Страховитият порой насочи лицето си към града: жителите на града издаваха високи стенания, всички бяха ужасени.
2790. Пророка рече: "Сега е времето за изпит, та моето мнение да стане очевидно."
Всеки емир хвърли своето копие (в течението), та да стане то при изпита бариера срещу пороя.
Тогава Мустафа (Мухаммад) хвърли своята пръчка в него – онази господарска пръчка, която обезсили (враговете му).
Бързата вода на бушуващия непокорен порой отнесе копията като сламка.
Всички копия изчезнаха, докато онази пръчка стоеше на повърхността на водата като стража.
2795. С помощта на онази клонка могъщият порой обърна лицето си встрани,
онази течаща вода отмина.
Когато видяха това велико дело, сторено от него, онези емири, (обзети) от ужас, признаха (правото му) –
Освен трима души, обзети от омраза: от неверие те го нарекоха магьосник и прорицател.
Неизконното владение е толкова слабо; изконното владение е толкова достойно.
Ако не си видял копията заедно с пръчката, (все пак) виж имената им (емирите) и виж неговото име (Мухаммад), о, благородни!
2800. Техните имена отнесе бързият порой на смъртта; неговото име и
силната му държава са живи.
За него бият барабана по пет пъти непрестанно: така всеки ден до Деня на възкресението.
(Моисей рече): “Ако имаш разум, (о, фараоне), (ще видиш, че) сторих милости; а ако си магаре, аз донесох тоягата за магаре.
Аз ще те извадя от този твой обор (света), и ще направя от твоите уши и глава да потече кръв.
В този обор магарета и мъже не намират закрила от твоето потисничество.
2805. Виж, аз съм донесъл тоягата за възпитание за всяко магаре, което не е
одобрено.
Тя ще стане дракон в подчиняването ти, защото ти стана дракон в (твоите) дела и нрав.
Ти си планински дракон без пощада; но погледни дракона на Небето!
Тази тояга идва като вкусване от Ада, казвайки: ‘Ето, побегни към Светлината;
Ако ли не, ти ще бъдеш оставен безпомощен в моите зъби: няма да има спасение за теб от моето обкръжение.’
Това беше тояга; сега е дракон, докато не кажеш: "Къде е Божият Ад?"
 
 


Как Гавраил (Джибрил), мир нему, се показа на Мустафа (Мухаммад), Бог да го благослови и с мир да го дари, в собствената си форма; и как, когато едно от неговите седемстотин крила стана видимо, то покри хоризонта (във всички посоки) и слънцето, въпреки лъчението си, беше забулено
3755. Мустафа рече в присъствието на Гавраил: "Каквато и да е твоята форма,
о, приятелю,
Покажи ми я сетивно и явно, та да мога да я видя с очите си!"
Той отговори: "Ти не можеш и нямаш сила да я понесеш; сетивото (за виждане) е слабо и крехко: ще ти бъде трудно (да ме видиш)."
Той рече: "Покажи се, та това тяло да възприеме доколкото може, сетивата са фини и безмощни."
Телесните сетива на човека са болни, но той има в себе си една велика природа.
3760. Това тяло прилича на кремък и желязо, но в същността си то е огниво
за огън.
От кремъкът и желязото се ражда огън, но огънят, роден (от тях) господства над двамата си родители.
Огънят на свой ред въздейства върху телесната природа: той господства
над тялото и е изгарящ;
И пак отново – в тялото на Авраам (Ибрахим) има нещо като пламък,
който господства над огнената кула.
В резултат (на това) изкусният Пратеник, като говореше иносказателно, рече: "Ние сме последните и първите."
3765. Материалната форма на тези близнаци (кремък и желязо) е победена от наковалнята, (но) в качеството (вътрешно) те превъзхождат мината с желязо.
Затова човек на вид е част от света, но вътрешно той е основата на света. Знай това!
Един комар обикаля около неговата външна форма; неговата вътрешна природа обхваща седемте небеса.
Когато той (Пророка) настоя, той (Гавраил), показа мъничко от великолепието си, от което планина би станала на прах.
Едно царско крило от (неговите) покри Изтока и Запада: Мустафа (Мухаммад) загуби съзнание от страхопочитание.
3770. Когато Гавраил го видя, изгубил съзнание от страх и ужас, той
дойде и го взе в прегръдките си.
Това страхопочитание е делът за чуждите (за Истината), докато тази проява на милост се дава даром на приятелите.
Когато царете седнат на трона, те имат страховити пазачи с мечове в ръцете,
Двуостри пики, копия и ятагани, та да потреперват (дори) лъвовете в страхопочитание;
Виковете на водачите на кервана и онези боздугани са толкова стряскащи, че душите се свиват ужасени.
3775. Това е за избраните и за обикновените минувачи, за да им се извести (присъствието) на шах.
Това (достолепие) е за простолюдието, та онези хора да не си сложат шапката на възгордяването;
Та да разбие тяхното "аз" и "ние" и тяхната телесна душа да не сее смут и зло.
Страната е в безопасност от това, че царят има сила и власт да наложи наказание. Затова онези празни желания се изличават в душите: страхопочитанието към царя предотвратява много нещастия.
3780. И още – когато той (царят) дòйде на пира за избрани, как би имало
страхопочитание или отплата там?
Там има милост върху милост и изобилни милосърдия; ти няма да чуеш друг звук, освен този на арфа и флейта (ней).
Във време на война се чуват огромният барабан и меденият тъпан; в час на празнуване с приближените звучи (само) арфата.
Диванът на счетоводителя е за простолюдието, докато красавиците, подобни на пери, са за другаря по чаша.
Онази ризница и онзи шлем са за битката, докато тази копринена одежда и музика са за царския пир.
3785. Тази тема няма край, о, щедри: приключи я и Бог знае най-добре
напътствието.
(Телесните) сетива в Ахмад (Мухаммад), които са смъртни, сега са заспали под земята на Ясриб (Медина),
Но онази могъща природа у него, която е непоколебима, пребивава, без да претърпи промяна, на мястото на истинността (в Рая).
Телесните качества са изложени на промени; вечният Дух е сияйно слънце,
То е нетленно, защото не е източно; то е непроменимо, защото не е западно.
3790. Как слънцето (някога) се е изумявало от прашинката? Как свещта (някога) е губела съзнание от пеперудата?
Тялото на Ахмад беше податливо на онази (промяна): знай, че тази промяна принадлежи (единствено) на тялото,
Като болест, сън и болка; духът е чист от тези описания и е изцяло независим (от тях).
Аз не мога да опиша духа, (ако го опиша), земетресение ще се стовари върху този (свят на) битийност и пространственост.
Ако неговата лисица (тялото) е била объркана за миг, това е може би защото лъвът-дух е бил заспал.
3795. Онзи лъв, който е недосегаем за съня, беше задрямал: чудно – мил, ужасен лъв!
Лъвът се преструва на заспал, та тези кучета да мислят, че е напълно мъртъв;
Ако ли не, кой в света би се осмелил да отнеме от беден (дори) прашинка слабително?
Пяната (тялото) на Ахмад беше разкъсана от онази гледка (на Гавраил), (но)
неговото море (дух) закипя от любов към пяната.
Луната (духът на Ахмад) е изцяло даряваща и излъчваща светлина ръка: ако луната няма ръка, кажи й да няма!
3800. Ако Ахмад разтвори онова величествено крило (духовната си природа),
Гавраил завинаги ще остане без свяст.
Когато Ахмад премина отвъд лотосовото дърво (на границата на Рая) и отвъд неговото (на Гавраил) място за наблюдение, според степента му, в най-далечен предел,
Той му каза (на Гавраил): "Внимавай, полети след мен." Той (Гавраил) каза: "Върви, върви; аз не съм твой спътник (по-нататък)."
Той отново му рече: "Ела, о, ти, който разкъсваш булата: аз все още не съм стигнал до моя зенит."
Той отговори: "О, мой сияйни приятелю, ако аз полетя отвъд този предел, моите криле ще изгорят."
3805. Този разказ за безсъзнанието на най-избраните е объркване в объркването.
Тук всички (други) безсъзнания са (просто) игра. Нима тук имаш и душа? Защото това е изоставяне на душата.
О, Гавраил, макар ти да си благороден и достоен, ти не си нито пеперудата, нито свещта.
Когато свещта призовава в момента на запалването, душата на пеперудата не се предпазва от изгаряне.
Погреби тези преобърнати приказки: направи обратното – превърни лъва в плячка на онаграта.
3810. Прекрати твоите приказки, подобни на вмирисан мях, не отваряй чантата
на твоите безразсъдни думи.
Онзи, чиито (разумна и духовна) части не са преминали отвъд земята – това според него са абсурдни и безсмислени думи.
Не им се противи, о, любими; отнасяй се добре с тях, о, страннико, отседнал в техния дом.
Дай (им), каквото те желаят и искат, удовлетвори ги, о, страннико, живеещ в тяхната земя.
До (часа на) идването на царя и на потапянето в сладка наслада, о, човече от Рая, бъди в добри отношения с човека от Мерв.
3815. О, Моисей, в присъствието на фараона на времето трябва да говориш благо, с меки думи.
Ако сипеш вода в кипящо олио, ти ще съсипеш и огнището, и котела.
Говори меко, но не казвай друго, освен истината: не предлагай изкушение в мекотата на речта си.
Времето на следобеда дойде: съкрати приказките, о, ти, чийто израз (на скритата истина) прави (хората от) епохата запознати (с реалността).
Кажи на ядящия кал, че захарта е по-добра: не проявявай разваляща мекота, не му давай глина.
3820. Словото би било духовна градина за душата, ако беше независимо от буквите и звуците.
О, има много хора, у които тази магарешка глава сред захарната плантация е поставила трън!
Такъв, отдалеч, е предположил, че (захарната тръстика) е точно това (магарешка глава) и нищо повече; (така) той се оттегли като победен в битка овен.
Знай със сигурност, че формата на буквата е (като) онази магарешка глава в лозето и висшия рай на духовната реалност.
О, Зиа ал-Хакк Хусамуддин, занеси тази магарешка глава в онзи бостан,
3825. Така че, когато магарешката глава е умряла в мястото за одиране,
онази кухня може да й дари друго раждане (духовно обновление).
Чуй, формата (на поемата) е от нас, а духът й е от теб; не, грешка: и едното, и другото са от теб.
Ти си прославен в небето, о, забележително слънце: бъди прославен и на земята завинаги.
Така че земните и възвишените Небесни да станат с едно сърце, една цел и един нрав.
(Тогава) отделеност, многобожие и дуализъм ще изчезнат: в духовното битие има (само) Единство.
3830. Когато моят дух (напълно) познае твоя дух, те (двамата) си спомнят, че са били едно в миналото,
И стават на земята, (като) Моисей и Арон, сладка смес като мляко с мед.
Когато той (моят дух) познае (твоя дух) повърхностно и (го) отрече, неговото отрицание става було, покриващо (истината).
Мнозина, които са разпознали (част от истината), извръщат лице: онази луна беше гневна от тяхната неблагодарност.
Поради това злият дух стана неспособен да разпознае духа на Пророка и му обърна гръб.
3835. Ти си чел всичко това: прочети (сурата започваща с думите) лям якун,
за да узнаеш упорството на този стар неверник.
Преди (телесната) форма на Ахмад (Мухаммад) да изяви славата си, неговото описание (в Петокнижието и Евангелието) беше амулет за всеки неверник.
(Те казваха): "Има един такъв, (нека почакаме), докато се появи”; а техните сърца биеха при представата за неговото лице.
Те се просваха доземи (в молитва) като викаха: "О, Господи на човечеството, ще го доведеш ли по-скоро пред очите ни?"
(Те правеха това), та, молейки Бога да им даде победа в името на Ахмад, техните врагове да бъдат надвити.
3840. Навсякъде, където се надигна ужасна война, непрестанната подкрепа
на Ахмад беше винаги с тях;
Навсякъде, където имаше хронична болест, споменаването му (на Ахмад) беше тяхното изцеряващо лекарство.
В техния път неговата форма идваше в сърцата им, в ушите им и на техните уста.
Как би могъл всеки чакал да открие неговата (на Мухаммад) форма? Не, (те откриваха само) производната на неговата форма, значи, въображаемата идея (за нея).
Ако неговата (истинска) форма попаднеше върху лицето на стената, от сърцето на стената щеше да закапе кръвта на сърцето;
3845. И неговата форма щеше бъде толкова благословена за нея, че стената
изведнъж щеше да бъде спасена от двуличието.
Наред с едноличието (искреността) на хората на чистотата, онова двуличие стана грях (дори) за стената.
Цялото това възвеличаване, превъзнасяне и отдаденост (която показваха към Пророка) бяха пометени, щом го видяха в (телесна) форма.
Фалшивата монета видя огъня и веднага стана черна: кога за фалшивата монета (на лицемерието) е имало път да влезе в (чистото) сърце?
Фалшивата монета говореше високопарно за желанието си за пробния камък, та да хвърли (искрените) ученици в съмнение.
3850. Един негодник пада в капана на собствената си хитрина; (защото) от всеки
негодяй тази мисъл показва глава,
Така че, ако не беше истинска монета, как щеше да желае пробния камък?
Тя желае пробния камък, но такъв, който да не показва наяве нейната фалшивост.
Пробният камък, който скрива качеството, не е (истински) пробен камък, нито е светлината на познанието.
Огледалото, което скрива дефектите на лицето, за да угоди на всеки рогоносец,
3855. Не е (истинско) огледало; то е лицемерно. Не търси такова огледало,
доколкото ти е възможно.
 

 

ШЕСТА ЧАСТ

 


 


Историята за Билял, който викаше "Един, Един!" в жегата на Хиджаз от любов към Мустафа (Мухаммад), мир нему, в предиобедите, когато неговият господар, (надъхан) с еврейски фанатизъм, го удряше с трънлива пръчка под слънцето на Хиджаз; и как от всеки удар кръвта бликваше от тялото на Билял, и (думите) "Един, Един!" изскачаха (от устните му) неволно, точно, както стенанието изскача неволно от други, сполетени от мъка, защото той беше (толкова) изпълнен с любовна мъка, че не го беше грижа да отблъсква болката от тръните да влезе (в сърцето му). (Неговият случай беше) като този с магьосниците на фараона, джирджис и други, (които са) безбройни и безчислени
Онзи Билял беше отдал тялото си на (бича от) тръни: неговият господар го биеше, за да го вразуми,
Казвайки: "Защо споменаваш Ахмад (Мухаммад)? Лош робе, ти отричаш моята религия!"
890. Той го шибаше под слънцето с тръни, а той (Билял) крещеше с
гордост: "Един!"
Докато онези викове "Един!" стигнаха до ушите на Сиддик (Абу Бакр), който минаваше тъдява.
Очите му се напълниха със сълзи и сърцето му – с мъка, защото в онова:"Един!" той долови гласа на приятел (на Бога).
После той го видя насаме и го посъветва "Крий вярата си от евреите.
Той (Бог) знае тайните: скрий твоето желание." Той (Билял) рече: "Аз се покайвам пред теб, о, господарю."
895. Рано на следващия ден, (когато) Сиддик минаваше бързо през онзи район по някаква работа,
Той отново чу (виковете): "Един!" и свистенето от ударите с тръни: пламъци и огнени искри се разпалиха в сърцето му.
Той отново го посъветва и отново (Билял) се покая; (но) Любовта дойде и погълна неговото покаяние.
Имаше много покаяния от този вид, (докато) накрая той заряза покаянието.
Той прогласи (вярата си) и изложи тялото си на изпитание, като викаше: "О, Мухаммад, о, враг на покаянията,
900. О, ти, с когото моето тяло и моите вени са изпълнени – как може да има в тях място за покаяние? –
Отсега нататък аз ще прогоня покаянието от това сърце: как мога да се разкайвам за вечния живот?"
Любовта е всеподчиняваща, аз съм подчинен от Любовта:
от горчивината на Любовта аз станах сладък като захар.
О, бърз Вятър, пред Теб аз съм (само) една сламка: как мога
да знам къде ще падна?
Дали съм Билял или младата луна (хилал), аз тичам, следвайки
хода на Твоето слънце.
905. Какво общо има луната с думи като „пълна“ и „празна“? Тя върви по петите на слънцето, като сянка.
Всеки, който си урежда спогодба с (Божественото) предопределение,
се подиграва на себе си.
Сламка пред вятъра, а после (мисъл за) сметка! Възкресение и тогава решаване на делата!
В ръката на Любовта аз съм като котка в торба, ту вдиган нависоко, ту свалян ниско от Любовта.
Той ме върти около Своята глава: аз нямам покой нито отдолу, нито отгоре.
910. Влюбените (в Бога) са попаднали в страховито течение: те са положили
сърцата си на предвечната повеля на Любовта.
(Те са) като воденичен камък, който се движи ден и нощ, в непрестанно въртене и стенание.
Неговото въртене е свидетелство за търсещите Реката, та да не
каже някой, че Реката е неподвижна.
Ако не виждаш скритата Река (действието на Божествения Любим), виж въртенето на небесното водно колело.
Щом небето не се уморява от Него (Любовта), бъди и ти, о, сърце, като звезда и не търси покой.
915. Ако се хванеш за клон, как може Той да те остави (да висиш)?
Където и да се обвържеш, Той ще разкъса (връзката).
Ако не съзираш постъпателното действие на (Божествената) съдба, погледни кипенето и въртенето в елементите;
Защото въртенето на пръчиците и сламките, както и пяната, са причинени от кипенето на благородното Море (на Любовта).
Чуй зашеметяващия вятър, който вие; виж морските вълни, които
кипят по Негова заповед.
Слънцето и луната са два воденични вола, които се въртят и наблюдават (света).
920. Звездите също тичат от къща на къща (в небето) и носят всяка добра и
лоша участ.
Чуй, макар звездите на небето да са далеч и тези (твои) сетива да са притъпени и отпуснати,
(Все пак запитай се) къде са нашите звезди – око, ухо и мисъл – през нощта и къде са те, когато сме будни?
Те ту са в щастие, единение и радост; ту са в нещастие, разделение и безчувственост.
Щом луната на небето е в това въртене, понякога тя е тъмна, а понякога – светла.
925. Понякога пролетта и лятото са като мед и мляко; понякога (светът е) място за наказание със сняг и силен студ.
Виждайки, че пред Него (Бога) универсалиите са като топки, които Му се подчиняват и се покланят доземи пред Неговата тояга (Божествената воля),
Как можеш, ти, о, сърце, което си само една от тези сто хиляди части, да не бъдеш неспокойно при Неговото отсъждане?
Бъди на разположение на Принца, като кон, ту затворен в конюшнята, ту вървящ (по пътя).
Когато Той те завърже на чивия, бъди привързан; когато Той те освободи, върви, бъди изявен.
930. (Но следвай правия път, защото, когато) слънцето на небето скача накриво, Той го кара да притъмнее,
Казвайки: "Пази се от опашката (на дракона): чуй, внимавай, за да не станеш с черно лице като готварска паница."
Облакът също е шибан с камшици от огън, (сякаш му се казва): "Върви по онзи път, не по този!
Вали върху еди-коя си долина, не вали в този квартал." Порицават го с думите:"Чуй!
Твоят разум не е по-висш от слънце: не оставай с мисъл, която е била забранена.
935. О, разум, ти също не стъпвай накриво, за да не те сполети онова
затъмнение на лицето.
Когато (твоят) грях е по-малък, ти ще видиш половината слънце затъмнено и половината – греещо,
Защото Аз те наказвам според големината на твоя грях: това е принципът, заложен в справедливостта и възмездието.
Дали си добър или лош, открит или прикрит, Аз чувам и виждам всички неща.”
Остави тази тема, о, татко: денят на новата година (норуз) дойде: творенията са с усти, подсладени от Твореца;
940. Духовната вода (на живота) отново дойде в нашата река, нашият Цар отново дойде на нашата улица.
Щастието се перчи и (гордо) влачи полата си, и бие барабаните да се заглушат клетвите за покаяние.
Отново водното течение отнесе надалеч покаянието: случаят дойде,
пазачът бе обзет от сън.
Всеки пияница пи от виното и се опияни: тази нощ ние ще заложим всичките си вещи.
От (пиенето на) рубиненото вино на животворния Дух ние сме рубини в рубини в рубини.
945. Отново събранието придоби свежест и озарение на сърцето: стани и
изгори семена на седефче за отблъскване на лошо око.
Виковете на радостните пияни (влюбените) достигат до мен: о, Любими, искам да са така завинаги.
Виж, една млада луна (хилал) стана приятел с един Билял: ударите на тръните върху него станаха рози и цветове на нар.
(Билял рече):"Ако моето тяло е като сито от ударите на тръните, (все пак) моята душа и тяло са розова градина на щастие.
Моето тяло е изложено на ударите на тръните на онзи евреин, (но) духът ми е опиянен и опустошен от онзи Любим.
950. Ароматът на една (възлюбена) Душа идва към мен: ароматът на моя нежен Приятел идва към мен."
(Когато) Мустафа (Мухаммад) дойде (на земята) от Възнесението (мирадж), (той изрече) на своя Билял (благословията): "Колко скъп си ми ти, колко скъп!"
Когато чу тези (екстатични слова) от Билял, който беше праведен в словото, Сиддик (Абу Бакр) изми ръцете си от убеждаването му да се покае.
 


Как Сиддик (Абу Бакр), Бог да е доволен от него, си припомни какво се случи на Билял, Бог да е доволен от него, за малтретирането му от евреите и викането му: "Един! Един!" и още по-голямото разгневяване на евреите (срещу него); и как той разказа историята на Мустафа (Мухаммад), мир нему, и се посъветва с него да купи (Билял) от
евреите
После Сиддик разказа на Мустафа за състоянието на онзи верен Билял,
Казвайки: “Онзи търсещ дух на благословеното крило в това време е влюбен (в теб) и е в твоята мрежа.
955. Соколът на султана е измъчван от онези бухали; онова голямо съкровище е заровено в тора.
Бухалите вършат насилие над сокола: те късат неговите пера и крила, макар че е без грях.
Неговото единствено престъпление е това, че е сокол: нима престъплението на Йосиф не е единствено неговата красота?
Произходът и съществуването на бухалите е в пустошта; това е причината за техния еврейски (фанатичен) гняв срещу сокола.
(Те казват): ‘Защо (винаги) споменаваш онази земя, или двореца и ръката на онзи Цар?
960. Ти действаш нагло в селото на бухалите, ти внасяш смут и объркване
(сред нас).
Нашето място на пребиваване, което стана обект на завист от етера, ти го наричаш пустош и му даваш името "нищожен".
Ти използва лицемерие, за да те направят нашите бухали (техен) цар и водач.
Ти всяваш в тях илюзии и безумна представа: нима наричаш "пустош" този Рай?
Ние ще удряме главата ти, о, (птицо) с лоши качества, докато изоставиш това лицемерие и глупости.’
965. Те (евреите) го разпъват на кръст (Билял), с лице на изток, и бият
голото му тяло с трънливи клони.
Кръвта струи от тялото му на сто места, (докато) той вика: ‘Един!’ и прекланя главата си (със смирение).
Аз го съветвах, казвайки:’Крий своята религия, покрий своята тайна от прокълнатите евреи.’
(Но) той е влюбен: (духовното) възкресение е дошло до него, така че вратата на покаянието е затворена за него."
Влюбеността и покаянието или (дори) възможността за търпение – това, о, скъпа душо, е напълно невъзможно.
970. Покаянието е червей, докато Любовта е като дракон: покаянието е
качество на Човека, докато онази – качество на Бога.
Любовта е (едно) от качествата на Бога, Който не се нуждае от нищо: любовта към всеки друг, освен към към Него е неистинска,
Защото онова (освен Него) е позлатена красота: неговата външност е (блестяща) светлина, но вътре в него е дим.
Когато светлината си отива и димът стане видим, в този миг неистинската любов се вцепенява.
Онази красота се завръща към своя източник; тялото е изоставено – вмирисано, посрамено и грозно.
975. Лунната светлина се завръща към луната: нейното отражение си отива
от черната стена;
И тогава, (когато) водата и глината (стената) са оставени без украса, стената, безлунна, остава (отвратителна) като дявол.
Когато златото се изличи от повърхността на фалшивата монета, онова злато се завръща към своята мина и се установява (в нея);
Тогава посрамената мед е оставена (почерняла) като пушек, а нейният любещ е оставен с лице по-черно от нея
(Но) любовта на тези, които имат (духовен) взор е в златната мина; неизбежно тя става по-голяма всеки ден,
980. Защото мината няма съдружник по блясък. Здравей, о, Златна мина (на Реалността), в Теб няма съмнение!
Ако някой допусне една фалшива монета да стане съдружник на Мината (в своята привързаност), златото се връща към Мината, (Която е) отвъд (всяко) местоположение,
(И тогава) влюбеният и неговият любим са мъртви в агония: рибата е оставена (да се гърчи), водата си е отишла от въртопа.
Господнята Любов е Слънцето на съвършенството: (Божията) Повеля е Нейната светлина, тварите са като сенки.
Когато Мустафа (Мухаммад) се изпълни с радост от тази история, неговото желание (на Сиддик) да говори (за Билял) също се увеличи.

985. Щом намери слушател като Мустафа, всеки негов косъм стана отделен
език.
Мустафа му каза: "Сега какво е лечението?" Той (Сиддик) отговори: "Този раб (на Бога) ще го купи.
Аз ще го купя, каквато и цена да каже (евреинът): аз няма да гледам на очевидната загуба (на пари) и на кожодерството;
Защото той е пленникът на Бога на земята и е подложен на гнева на врага на Бога."
 


Как Мустафа (Мухаммад), мир нему, настави Сиддик, Бог да е доволен от него, казвайки: "Щом ще купиш Билял, те (евреите) сигурно ще вдигнат цената му като се пазарят (с теб): направи ме свой съдружник в тази добродетел, бъди мой пълномощник и получи от мен половината
сума пари."
Мустафа му рече: "О, търсачо на (духовното) щастие, аз ще ти бъда партньор в това (дело).
990. Бъди мой пълномощник, купи половината (от него) за моя сметка и
вземи от мен цената."
Той отговори: "Аз ще ти направя сто услуги.” Тогава отиде в дома на неверния евреин.
Той си каза: "От ръцете на децата човек може да купи перли много евтино, о, татко."
От тези глупави деца подобният на гул дявол купува техния разум и вяра срещу царството на този свят.
Той украсява мършата толкова изкусно, че купува от тях двеста розови градини.
995. С магия той прави такава лунна светлина, че чрез магия той отнема от падналите хора сто кесии.
Пророците ги учеха да търгуват (на духовния пазар) и запалваха светилника на (истинската) религия пред тях;
(Но) чрез магия и упорство дяволският и подобен на гул магьосник направи пророците да изглеждат грозни в техните очи.
Чрез своето чародейство врагът направи грозотата (да се появи), така че между жената и нейния съпруг да настъпи развод.
Техните очи бяха съшити от омагьосване, така че продадоха такава (скъпа) перла на нищожна цена.
1000. Тази перла е по-висша от двата свята: чуй, купи (я) от това невежо дете,
защото то е магаре.
За магарето мънисто и перла са едно и също нещо: онова магаре има съмнения относно (духовната) перла и Морето.
То отрича Морето и Неговите перли: как може едно животно да търси перли и украшения?
Бог не е положил в главата на животното да бъде ценител на рубини и поклонник на перли.
Виждал ли си някога магарета с обици? Ухото и мисълта на магарето са на ливадата.
1005. Чети в (сура) Уа ат-тин ("Смоковницата" думите): (‘Ние сътворихме
Човека) с превъзходен облик’, защото духът, о, приятелю, е скъпоценна перла.
(Онзи дух, сътворен) с превъзходен облик, надвишава Трона: (онзи дух, сътворен) с превъзходен облик е отвъд мисълта.
Ако обявя цената на тази недостижима (перла), аз ще изгоря и слушателят също ще изгори.
Тук затвори устни и не карай магарето в тази посока. Този Сиддик отиде при онези магарета.
Той почука с мандалото на вратата, а когато (евреинът) отвори вратата, той (Сиддик) влезе неохотно в дома на онзи евреин.
1010. Той седна, не на себе си и, замаян и изпълнен с огън, от устата му
изскочиха много горчиви думи –
"Защо биеш този приятел на Бога? Каква е тази омраза, о, неприятелю на Светлината?
Ако си искрен в своята собствена религия, как ти дава сърце да малтретираш искрения (в неговата религия)?
О, ти, който си мекошав в юдаизма, защо приписваш тази (същата) мекошавост на един (духовен) принц.’
Не гледай всички (неща) в разкривеното огледало на твоето его, о, ти, който си проклет завинаги!"
1015. Ако кажа какво избухна от устните на Сиддик в оня момент, ти би загубил и ума, и дума.
(Идвайки) от (света) отвъд пространствените връзки, фонтаните на мъдростта (изобилни) като Ефрат течаха от устата му.
Както от скала, когато избликва (изобилна) вода, (скалата) няма източник на подкрепа нито в (собствената си) страна, нито отвътре;
(Защото) Бог направи скалата щит (було) за Себе Си и отвори (път за) кристалносинята вода,
Както Той е причинил светлината да потече от фонтана на твоето око без скъперничество или намаляване.
1020. Няма източник за подкрепа както в мазнанината (бялото на окото), така и в ципата (ретината); (но) Любимия е направил (това) було (за Себе Си), когато довежда (светлината) към съществуване.
Влизащият в кухината на ухото въздух предава всичко, което се казва, независимо дали е истина или лъжа.
Какъв е онзи въздух в онази малка кост, който приема думите и звуците, произнесени от разказвача?
Костта и въздухът са само було: в двата свята не съществува друг, освен Бога.
Той е Чуващия, Той е Говорещия, (Когото мистиците виждат) незабулен, защото ушите принадлежат на главата, о, ти, който заслужаваш Божията награда.
1025. Той (евреинът) рече: "Ако ти чувстваш съжаление към него, дай (ми)
злато и го вземи (в замяна), о, човече с щедра природа.
Щом сърцето ти гори, откупи го от мен: твоята трудност няма да бъде решена без разход."
Той отговори: "Аз ще сторя сто служби (заради него) и петстотин поклона доземи (в благодарност). Имам красив роб, но е евреин;
Той има бяло тяло, но черно сърце: вземи (го) и (ми) дай в замяна онзи с черно тяло, но с осветено сърце."
Тогава този главатар (Абу Бакр) изпрати (пратеник) да го доведе: наистина онзи роб беше изключително красив,
1030. Толкова, че онзи евреин остана изумен: изведнъж каменното му сърце
тръгна от мястото си (към него).
Такова е състоянието на онези, които се покланят на формата: техният камък се размеква като восък от една (красива) форма.
(Тогава) той отново се запрепира и не щеше да приеме, казвайки: "Без никакво усукване, дай повече от това."
Той му добави един нисаб (двеста дирхама) сребро, така алчността на онзи евреин беше удовлетворена.
 


Как евреинът се разсмя и си помисли, че Сиддик е бил измамен
в тази сделка
Онзи евреин с каменно сърце се закиска подигравателно и насмешливо заради измамата и от злоба.
1035. Сиддик му каза: "Защо е този смях?" В отговор на въпроса онзи се
разсмя още по-силно
И рече: "Ако не беше (толкоз) настойчив и разпален при покупката на този черен роб,
Аз нямаше да се забавлявам с препирня: щях да го продам за една десета от тази (сума),
Защото, според мен, той не струва и половин данг; (но) ти направи цената му скъпа с (твоя) протест."
Тогава Сиддик му отговори: "О, глупако, ти даде перла в замяна на орех, като (неразумно) момче;
1040. Защото, според мен, той струва колкото двата свята: аз гледам към духа му, а ти към цвета му.
Той е червено злато, направено (като) черно полирано желязо заради завистливостта в това местопребиваване на глупаци.
Окото, което вижда тези седем телесни цвята, на може да съзре духа поради това було.
Ако ти беше спорил повече в продажбата, аз щях да дам цялата си собственост и богатство;
А ако (и тогава) беше увеличил твоите искания, аз щях да заема
една пола със злато заради нетърпението си (да го купя).
1045. Ти (го) даде лесно, защото (го) намери евтин: ти не видя перлата, ти не счупи ковчежето.
Твоята глупост (ми) даде запечатано ковчеже: ти скоро ще видиш как си се изиграл.
Ти даде на загуба ковчеже, пълно с рубини и като негър се радваш на черното си лице.
Накрая ще изречеш много пъти: ‘Горко ми!’ Нима някой продава своя късмет и щастие?
Късметът дойде (при теб) в одеждата на роб, (но) твоето нещастно око видя
само повърхността.
1050. Той ти показа (единствено) своето робство: твоята зла природа
действаше с коварство и измама спрямо него.
(Сега), о, празноглавецо, вземи с идолопоклонство този (роб) с черни тайни мисли, макар тялото му да е бяло.
Този – за теб, онзи – за мен: ние (и двамата) спечелихме: Чуй, вие имате (вашата) религия и аз имам (моята) религия, о, евреино."
Наистина, такова е делото на идолопоклонниците: неговото (на идолопоклонника) конско покривало е от сатен, а конят му е дървен,
Неговият идол е като гроба на неверниците – пълен с дим и огън, а отвън е украсен със сто знаци и орнаменти;
1055. (Или) като богатството на потисниците – отвън красиво, но в него е кръвта на потиснатия и (бъдеща) злочестина;
(Или) като лицемера, който външно пости и се моли, а вътре е (като)
безплодна черна пръст;
(Или) като облак, лишен (от дъжд), пълен със светкавици, в който
няма полза за земята, нито храна за житото;
(Или) като обещание, (пълно) с лукавство и лъжливи думи, чиито завършек е срамен, макар началото му да е прекрасно.
После той (Сиддик) взе ръката на Билял, който беше (тънък) като клечка за зъби, от ударите, нанесени от зъбите на изпитанието.
1060. Той стана (като) клечка за зъби и намери своя път в уста: той побърза
към един човек със сладък език (Пророка).
Когато онзи (тежко) ранен видя лицето на Мустафа (Мухаммад), той падна в несвяст  и се просна по гръб.
Дълго време той остана без съзнание и не на себе си, а когато се свести,
проля сълзи от радост.
Мустафа го притисна към гърдите си: как някой би могъл да знае благодатта, която го беше достигнала?
Какво става с капка мед, докоснала се до елексира? Какво става с бедняк, който се натъква на голямо съкровище?
1065. (Това е като) полумъртва риба, която пада в морето, (или) керван, загубил пътя, който е намерил правилната посока.
Ако думите, които Пророка (му) каза в онзи момент, бяха попаднали в (ушите на) на нощта, тя щеше да престане да бъде нощ;
Нощта щеше да стане ден, сияен като утро: аз не мога да изразя онова мистично значение.
Ти самият знаеш какво (думата) слънце в (знака) телец говори на растенията и на суровите фурми;
Ти самият също знаеш какво казва прозрачната вода на сладките растения и на фиданките.
1070. Делото на Бога към всички части на света е като диханията и думите на чародейците.
Божественото привличане поддържа сто разговора с въздействията и вторичните причини, без слово или (помръдване на) устни.
Не че резултатът от Божествената съдба не е в сила; но Неговото въздействие е невъзприемаемо от разума.
Тъй като разумът се е обучавал да подражава в основите, знай, о, подражателю, че той също подражава и в производните неща.
Ако разумът попита как целта може (да бъде достигната), кажи:
"По начин, който ти не знаеш, (затова) сбогом!"
 


Как Мустафа (Мухаммад), мир нему, упрекна Сиддик, Бог да е доволен от него, казвайки: "Аз те наставих да купиш в съдружие с мен: ти защо
го купи само за себе си?" и неговото (на Сиддик) извинение
1075. Той (Пророка) рече: "О, Сиддик, все пак аз ти казах да ме направиш
съучастник в (твоята) щедрост."
Той отговори: "Ние двамата (аз и Билял) сме роби на твоята улица: аз го освободих заради теб.
Дръж ме като свой роб и приятел в Пещерата (верен приятел): аз не искам свобода, убежище (от подобна мисъл)!
Защото моята свобода е в това да бъда твой роб: без теб изпитание и несправедливост ме (сполетяват).
О, ти, който като избран (Пророк) оживи света и направи обикновените хора избрани, особено мен.
1080. Като младеж духът ми виждаше сънища, че слънчевият диск ме
поздравява,
И ме издигна от земята към небето: (толкова) високо, че бях станал негов спътник.
Аз (си) казах: ‘Това е меланхолия и абсурд: може ли някога абсурдното да стане действително?
Когато те видях, видях себе си: благословено да е онова добро във всичко огледало!
Щом те видях, моят абсурд стана реалност за мен: моят дух се потопи във Великолепието.
1085. Когато те видях, о, дух на света, любовта към това (земно) слънце
отпадна от очите ми.
Чрез теб окото ми се изпълни с висок стремеж: то не гледа на (земната) градина освен с презрение.
Аз търсех светлина: видях Светлината на светлината. Аз търсех хурии: (в теб) видях онова, което е за завиждане от хуриите.
Аз търсех Йосиф, красив и с тяло (бяло) като сребро: в теб видях съвкупност от Йосиф.
Аз бях в търсене на Рая: от всяка твоя част (ми) се показа Рай.
1090. За мен това е слава и прослава; за теб това е обида и сатира,
Подобно на възхвалата, отдадена на Бога от простия овчар в присъствието на Моисей Калим (говорещия с Бога):
‘Аз ще Те изчистя от въшките, аз ще Ти дам мляко, аз ще Ти зашия ямурлука и ще го сложа пред Теб.’
Бог прие тази обида като израз на възхвала: ако ти също имаш милост, няма да е чудно,
Имай милост към недостига на нашето проумяване (да те възприемем),
О, ти, който си отвъд нашите умове и въображение.
1095. О, влюбени, ново щастие е пристигнало от стария свят, който прави (всички неща) нови,
От онзи свят, който търси лечение за тези, за които няма лек:
сто хиляди чудеса на този свят са в него.
Радвайте се, о, хора, тъй като избавлението дойде; веселете се, о, хора: затруднението отмина.
Едно слънце (Пророка) отиде в колибата на младата луна (Билял), с настойчива молба: "Облекчи ни, о, Билял!
Ти говореше под твоето дихание от страх от врага: (сега), за
негово изумление, качи се на минарето и говори (високо).”
1100. Глашатаят (мюезинът) на добрите новини вика в ухото на всеки
натъжен: "Стани, о, нещастни човече и тръгни по пътя на щастието.
О, ти, който си в този затвор и сред тези смрад и въшки,
внимавай някой да не чуе! Ти избяга (от затвора): замълчи!"
Как можеш сега да пазиш мълчание, о, приятелю мой, когато от корена на всеки косъм (на тялото ти) се появява барабан?
Ревнивият враг е станал толкова глух, (че) казва: "Къде е звукът на всички тези барабани?”
Свежият сладък босилек докосва неговото лице, (но) в своята
слепота той казва: "Каква е тази неприятност?"
1105. Хурията го щипе по ръката и го тегли: слепият е изумен и казва:
"Откъде той (някой) ми причинява болка?
Какво е това бутане насам-натам на ръката и тялото ми? Аз съм заспал, остави ме да спя."
Този, когото ти търсиш в твоя сън, е Той! Отвори окото си, (ще видиш)
онази благословена Луна.
Изпитанията бяха повече върху Неговите скъпи хора, защото Възлюбения показа повече кокетство към красивите (любещи).
Той се шегува с красивите на всеки път; понякога, също, Той хвърля слепите в полуда.
1110. За миг Той дава Себе Си на тези слепи, така че голяма врява се вдига от улицата на слепите.
 


Тълкуване на преданието, според което Мустафа (Мухаммад), Бог да го благослови и с мир да го дари, казал: "За онзи, на когото аз съм покровител, и Али е негов покровител," така че лицемерите попитали саркастично: "Не беше ли достатъчно, че му се подчинихме и служихме, та ни приканва да окажем същото служение на едно
сополиво дете?" и т. н.
Поради тази причина Пророка, който полагаше крайно усилие (в отдаването), сложи името "покровител" (мауля) на себе си и на Али.
Той рече: "За всекиго, комуто аз съм покровител и приятел, и моят братовчед Али е негов покровител."
4540. Кой е "покровителят"? Онзи, който те прави свободен и премахва оковите на робството от крака ти.
Щом пророчеството е водач към свободата, свободата е от пророците за вярващите.
Радвай се, о, група на вярващите: бъди свободна като кипариса и лилията;
Но дали вие, като веселоцветната градина, всеки миг отдавате безмълвни благодарности към Водата.
Кипарисите и зелената овощна градина мълчаливо благодарят на водата и показват (безмълвна) признателност за справедливостта на пролетта:
4545. Облечете се в разкошни роби, влачейки пешовете им, пияни, танцуващи, весели и ухаещи на парфюм;
Всяка част от тях, бременна от царската пролет, техните тела като кошници, пълни с перлени плодове;
(Като) Марии, без съпруг, те са бременни с Месията; мълчаливи, без молитви и красноречиво изразяване,
(Казвайки вътрешно):"Нашата Луна засия ярко (върху нас) без слово:
всеки език изнамери своето слово от нашата красота."
Речта на Исус е от (духовната) красота на Мария; речта на Адам е лъч от (Божественото) Дихание.
4550. (Тази благодарност на овощната градина) е, за да може от (вашата) благодарност, о, доверени люде, да нарастне (духовната слава); (а ако благодарите) има и други растения (благословии) в растенията.
Тук обратното (на преданието) е (приложимо), (защото) този, който е доволен, (че е изказал достатъчно благодарности), ще бъде унижен; и по същия начин, този, който желае (още повече да благодари), ще бъде удостоен.
Не потъвай твърде много в чувала на твоята телесна душа, не бъди
(толкова) небрежен към своите купувачи.

 

Търсене
Разширено търсене Уебтърсене
банери
Иран: РАЗКАЗ ЗА ПРИЯТЕЛСТВО

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В СОФИЯ

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В ПЛОВДИВ

база-данни на НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ
гласуване
Анкетата не е активна
Потребители Статистика
Посетители на страницата: 2734
Посещения от деня : 99
Посетители на страницата : 189440
Посетители онлайн : 5
Време на посещение : 2.5000

Home|Иран|Ислям|Персийски език|За контакти|Връзки|Карта на сайта