Wednesday, November 22, 2017 فارسي|Български
 
Home|Иран|Ислям|Персийски език|Често задавани въпроси|За контакти|Връзки|Карта на сайта
Заглавие
Иран
ПЕРСЕПОЛИС-гр. ШИРАЗ
Вход
Потребителско име :   
Парола :   
[Регистрация]
Новини писмо Регистрация
Име :   
Имейл :   


  Отпечатай        Изпрати на приятел

ИМАМ ХОМЕЙНИ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ИСЛЯМ И СЪВРЕМЕННИЯТ

ИМАМ ХОМЕЙНИ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ИСЛЯМ И СЪВРЕМЕННИЯТ

ИМАМ ХОМЕЙНИ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ИСЛЯМ И СЪВРЕМЕННИЯТ
МНОГОПОЛЮСЕН СВЯТ

Предметните рамки на моето изследване обхваща два относително обособени,
но и взаимосвързани въпроса. Първият се отнася до фундаментите на полити-
ческата философия на имам Хомейни в контекста на ислямския религиозен
дискурс. Вторият – как тези теоретически концепти се операционализират в
представите му за един мултикултурен и многополюсен свят.
В универсалното пространство на големите философско-религиозни традиции,
които определят и облика на успоредно съществуващите днес световни
цивилизации, ключово място заемат политическите идеи, доктрини и учения,
превръщащи теориите в успешно реализирана, работеща социално-преобразо-
вателна историческа практика. Но сред всички религиозни системи, с най-
отчетлив и категоричен политологически профил, се отличават две: в източния
свят това е конфуцианството, в западния – ислямът.
Още със зараждането си ислямът се превръща в основен фактор в политиката
и то перманентен. Това се определя от спецификата на тази традиция, обърната
към мирското битие на човека. Мюсюлманската цивилизация в нейните регионал-
ни типологични модели поражда образци на политическо устройство, икономи-
ческа система, социални принципи, които формират уникалния й профил.
От времето на Пророка и до днешното Възраждане на исляма политическата
легитимност се извежда от субстрата на религиозните концепции. В руслото на
тази традиция може да дефинираме и проблемното поле на политическия ислям
като мобилизация на ислямската идентичност за изпълнение на конкретни цели
на държавната политика както в ислямското общество, така и във връзките му
с другите общества. Тези цели са неделима част от законното право на мюсюл-
манските народи на самоопределение.
В руслото на тази изходна постановка съвсем закономерно звучи крайъгълният
тезис на вдъхновителя и ръководителя на Иранската революция и държава имам
Хомейни, че „ислямът е политика и без нея той е нищо”. Когато анализираме
неговите политически идеи и схващания, обвързвайки ги с юридическите му тези
и концепции, трябва да изтъкнем редуциращата недостатъчност на една наложи-
ла се обяснителна схема, ограничаваща ислямската религия в периметъра на
нейната интерпретация според закона и правото до религия на закона, до вън-
шното, екзотеричното /захир/ в нея. Това неглежиране на вътрешното, езотерич-
ното /батин/ съдържание на учението не може да разкрие дълбинните корени на
ислямския политически идеал за социално устройство на обществото. Култивиран
в доктрините на шиизма, който акцентира върху езотеричния пласт на религиоз-
ното и подхранва, още от зората на исляма, една философия от пророчески тип,
имам Хомейни надхвърля в своите възгледи чисто юридическото тълкуване на
шариа и води битка за един духовен ислям, който, операционализиран в сферата
на религиозно-политическото, се фокусира около идеята за Имамата – изява на
всички скрити или духовни значения на божествените откровения. Учението за
Имамата – върховната духовна власт, като божия благодат или сакрална емана-
ция, се предава по тайнствен начин от един имам към друг. Тезата за дванаде-
сетте имама и за последния, „скрития имам”, който незримо присъства в този
свят и трябва да се обяви в качеството на махди /месия/, за да възстанови на зе-
мята истинската вяра, оказва значително влияние върху легитимистко-еманаци-
онната концепция за властта на шиитите и те добавят към сунитските „стълбове”
на вярата и догмата за Имамата.
В представата за висша власт фигурата на духовния водач /аятоллах, муджтахид/
е ключова: той е оръдие на „скрития имам”, вещае с неговите уста, което придава
особен авторитет на мнението му, дава му право да произнася решения по свое
усмотрение. В този смисъл личните качества, знания, умения, психологически чер-
ти и цялостен характер на духовния ръководител имат огромно значение за из-
пълнение на поетите от него обществени функции. Високият авторитет на шиит-
ските богослови е една от причините за политическата активност на иранското
духовенство, в частност на аятоллах Хомейни. Титулът „аятоллах” означава
„знамение на Аллах”. Опирайки се върху „божествената природа” на властта на
Имама, духовенството на Иран, под ръководството на аятоллах Хомейни, взема
върху себе си ролята на посредник между „скрития имам” и вярващите и ги по-
вежда по пътя на революцията и свободата. Неслучайно след победата на
Иранската революция главата на шиитското духовенство, наричан по арабски
„марджа ат-таклид”, а на персийски „мердже–и таклид”, като титул е закрепен в
Конституцията на Ислямска Република Иран. Негов пръв носител става възприе-
мания като Имам духовен и политически лидер на страната Хомейни. Това свое
служене той въплъщава като божествено задължение.
В основата на обществено-политическите възгледи на имам Хомейни стои раз-
бирането за неразривните връзки между религията и политиката, които на свой
ред произтичат от пряката корелация между ислямската религия и историята.
Коранът, Суната и практиката на първата мюсюлманска общност се експонират
върху събитийното поле на историята като отговор на вечните въпроси за човеш-
кото съществуване. В ислямския политически дискурс мединската държава на
Пророка /622 – 632 г. сл.н.е./ се хипостазира като исторически модел на една
легитимна ислямска държава, опираща се върху принципите и правилата на
шариата. И от тук наложилото се по-късно редуциращо разбиране за исляма,
отъждествяваща го с шариата като единствена правна, етическа, социална и
политическа система. Въпреки непълнотата на една подобна интерпретация,
трябва да се подчертае, че мюсюлманското право е квинтесенция на ислямския
дух , най-ясното изложение на мюсюлманската идеология, крайъгълен камък
на исляма. Това религиозно право и неговите доктрини са ключ към ислямската
политическа теория.
Съществено място в политическата идеология на имам Хомейни заемат неговите
схващания за принципите на изграждане на ислямското общество. Те се опират
върху доктрината за Умма /Ислямската община/. Същностните характеристики на
тази общност са: първо, обединение на основата на вярата в единния Бог и него-
вия посланник Мухаммад; пред Бога всички са равни; второ, тя е теократична
организация с единство и неделимост на властта, чийто субект е Бог; трето, чо-
вешкият индивид се интегрира в егалитаристкия колектив и на преден план изли-
за не „Азът”, а сумарното „Ние”; четвърто, „уммата” не съвпада с понятието
„дар-ал-ислам” /мюсюлманския свят/, тъй като последният включва в своята
политико-религиозна структура и немюсюлмани, откъдето произтича и схваща-
нето за религиозна търпимост. В този контекст „уммата” е не само общност на
хора, но и сума от всички техни материални и духовни ценности, които общество-
то създава.
Като изтъкнат юрист, задълбочен познавач на ислямското право /фикх/ и закони-
те, които преподава в продължение на 30 години, имам Хомейни интерпретира
т.нар. теория за „формиране на ислямско управление на базата на спазване на
„факих”. Още през 1943 г. в книгата си „Кашвал – асрар” /”Революция на тайните”/
той разработва идеята за ислямско правителство и необходимостта от неговото
установяване, а по-късно я доразвива като цялостна концепция в труда си
„Велаят-е-факих” /”Управление на ислямските учени”/. Хомейни изтъква: „От
гледна точка на юриспруденцията правителството е практическата философия на
фикх, който се отнася до цялостната продължителност на човешкия жи-
вот. Правителството представлява практическите аспекти на юриспруденцията в
нейното противопоставяне на цялата гама от социални, политически, военни и
културни трудности”. Фикх е истинската и цялостна теория на управлението на чо-
века от люлката до неговата смърт”.
След победата на Иранската революция имам Хомейни реализира на практика
идеята си за „ислямско управление” /хукумат ул-исламийа/ като един нов поли-
тически ред и модел, възстановявайки ислямските закони и правила в цялата
страна. Същността на това управление е закрепена в приетата конституция на
Ислямска Република Иран, в която още в Преамбюла се фиксира създаване на
система на народовластие. Според Хомейни стълбът на ислямското управление
е основан върху любовта и доверието между народа и компетентното ръковод-
ство, а активното участие на хората в общественно-политическия живот е мотиви-
рано като религиозен дълг. Така се поставят основите на единна и неделима
демократична ислямска република с всички атрибути на суверенитета и парла-
мент, избран чрез общо, пряко и тайно гласуване.

Имам Хомейни, встъпвайки върху класическите представи за уммата, я дораз-
вива и праксеолологизира в новите исторически условия, въплъщавайки я като
обществено-политическа конструкция в Иран. Тя има своите икономически, соци-
ални и политически измерения, експлицирани в Конституцията на държавата,
в нейното законодателство, принципи на организация и функциониране на пуб-
личната власт, а също и в съграждането на тъканта на повседневното съществува-
не и начин на живот на иранските граждани. Нейните икономически основи са
базирани върху идеите за справедливостта, равенството и премахване на експлоа-
тацията. Имамът изтъква: „Един кичур от косата на хората от бедняшките колиби
и на тези, които дадоха жертви, е по-висш по чест от всички дворци и царедворци
по света”. Той пледира за солидарност между членовете на обществото, за защита
на слабите, подтиснатите и онеправданите, за изграждането на единна монолитна
ислямска община-нация, в която всичките й членове да бъдат братя, свързани с
общата спойка на вярата.
Имам Хомейни разработва нова концепция за политическия ислям като доктри-
на за освобождаването и възраждането на ислямското общество. Той проклами-
ра: „Ислямът има система и програма за всички отделни явления в обществото:
формата на държавно управление и администрацията, регулирането на взаимо-
отношенията между хората, връзката между държавата и народа, отношенията
с другите страни и всички икономически и политически проблеми...”.
Пътят, според него, е връщане към ислямските корени и към своята ислямска
идентичност. Тази ислямска алтернатива е жизнеспособна, „естествена” идеоло-
гия за всички мюсюлмани. Хомейни обвързва концепцията си за политически
ислям с моралните и цивилизационните ценности на мюсюлманското общество,
с идеите за справедливост, хуманизъм, защита на човешките права и свободи.
Мяра за нещата трябва да бъде самата човешка личност в обвързаността й с
Бога, защото и самият Хомейни беше философ на божественото и мистик, постиг-
нал духовна пробуда и хармония със себе си и света.
Универсалният хоризонт на религиозното мислене на мюсюлманите предопре-
деля универсалността на тяхното политическо мислене. В Корана единството на
Бога е гаранция за хармонията на света и обратното: хармонията на света е сви-
детелство за единството на Бога. Мюсулманската политическа култура обладава
мощен потенциал за надетническо мислене, тя е универсална хуманистична
култура.
Политическите схващания на имам Хомейни се проектират и върху неговите
представи за съвременния многонационален, разноезичен и мултирелигиозен
свят. Тук се очертават два проблемни кръга, които са и взаимопреплетени.
В първия отчетливо се проследява нишката от идеи за единство на мюсюлманския
свят, който трябва да противостои на тоталната икономическа, културна и военна
инвазия на световния империализъм, олицетворяван на първо място от корпора-
тивна Америка. В глобален аспект днес, според него, мюсюлманите притежават
необходимия потенциал за ефективна алтернатива на това явление. Той често
подчертава, че Ислямската революция е враг на властващите имперски елити, на
транснационалните компании, поддържани от стремящи се към геополитическо
господство държави, но не и на тези страни, които сами са жертва на неоколониа-
лизма. Пред кореспондент на лондонския вестник „Таймс” Хомейни заявява:
„Деградацията на човека и неговото падение се дължи на отнемането на човеш-
ките му права и подчинението му на други човешки същества. Поради това ние
трябва да се изправим срещу белезници и окови и да се противопоставим на тези,
които ни принуждават към робуване, освобождавайки себе си и обществото.
И това е причината, поради която нашите социални правила и порядък започват
с противопоставяне на диктаторските и колониалните сили”.
Имам Хомейни се противопоставя на идеологията на национализма, ксенофо-
бията и расизма.Той ратува за обединение на всички мюсюлмани, на отделните
ислямски направления и секти в единен фронт срещу политиката на неоколониа-
лизма. Не случайно в своите последни послания Имамът акцентира върху два
вида представи за исляма, дефинирайки ги като „чист ислям” и „изопачен
ислям”, използвайки понякога и понятието „американска версия на исляма”.
Първият е религията на традицията, свързан със социалните, икономическите
и политическите аспекти на жизнеустройството на човека и човешкото общество
върху фундаментите на хуманизма, справедливостта и равноправието. Във вто-
рият мюсюлманите са отстранени от самия субстрат на тяхното цивилизационно
съществуване, впримчени са в клопката на неоколониалната масова култура и
идеологията на потребителското общество, на ерозиращото влияние на хипер-
трафирани идейни платформи и терористични практики. В множество послания и
речи Хомейни призовава за единение на исляма, за обединяване на всички под-
тиснати народи от развиващите се страни за извоюване на своята национална и
социална еманципация. Той лансира идеята за сформиране на партия на тези
народи и противопоставяне на движения като панарабизъм, пантюркизъм, пан-
иранизъм и други подобни, опиращи се върху идеологията на национализма и
етницизма.
Очертавайки модернистичното разбиране на имам Хомейни за възродения
ислям и неговия наднационален контекст, трябва да изтъкнем и втория пробле-
мен кръг, отнасяш се до историческото бъдеще на съвременния свят. Комплексът
от схващания, които той формулира, са пронизани от идеята за единство на
човешката история, на планетарното битие и мислене чрез единението на рели-
гиите и културите. Хомейни акцентира не върху разделението, обособяването,
противопоставянето на народите по силата на техните традиции, бит, ценностни
ориентации, а на духа на сътрудничеството и на хуманистичното духовно обеди-
нение. В тази връзка са следните му думи: „Ислямът се стреми да бъде в приятел-
ски отношения с всички правителства по света, като ислямското управление се
старае да установи разбирателство и ясни отношения с целокупните нации и пра-
вителства, в случай че те също на свой ред го уважават и зачитат”. А също и:
„Ислямът обръща внимание на човешкото благосъстояние, спокойствие и пр. до
такава степен, че не е правил и не прави разлика между нашия народ и другите
народи”. А за да се постигне икономически просперитет и обществен напредък,
Хомейни постулира: „Първото стъпало на стълбата на цивилизацията е свободата
на народите”. А второто, което може за изведем от неговото идейно наследство,
са знанието и културата и не само мюсюлманската, а световната. Или както той
изрично подчертава: „Всички култури са еднакво важни и никоя не превъзхожда
останалите”.
Имам Хомейни ратува за недоминиран от една свръх империалистическа
сила свят на богатство от култури и традиции. В него обществото на исляма ще
осъществи своя нов „културен ренесанс”, свързвайки богатството на своето мина-
ло с оплодотворяващите възможности на една многополюсна, но единна, мирна,
съзидателна и хуманистична планетарна цивилизация.
София, 2015 г.
Христо ПАУНОВ-КЕ ПЕЛЛА






















17:58 - 10/06/2015    /    Номер : 632036    /    Видяно от : 183



Изход




Търсене
Разширено търсене Уебтърсене
банери
Иран: РАЗКАЗ ЗА ПРИЯТЕЛСТВО

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В СОФИЯ

КУРС ПО ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В ПЛОВДИВ

база-данни на НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ
гласуване
Анкетата не е активна
Потребители Статистика
Посетители на страницата: 20908
Посещения от деня : 6
Посетители на страницата : 194789
Посетители онлайн : 3
Време на посещение : 2.7500

Home|Иран|Ислям|Персийски език|За контакти|Връзки|Карта на сайта