Monday, January 20, 2020 فارسي|Български
 
Home|Иран|Ислям|Персийски език|Често задавани въпроси|За контакти|Връзки|Карта на сайта
Заглавие
iran
ПЕРСЕПОЛИС-гр. ШИРАЗ
Вход
Потребителско име :   
Парола :   
 
Captcha:
[Регистрация]
NewsletterSignup
Име :   
Имейл :   


  Отпечатай        Изпрати на приятел

Хафез

Хафез

Хадже Шамс ед-Дин Мохамад Хафез-е Ширази е персийски поет, представител на философско-лирическата поезия, известен с безсмъртните си газели и рубаи. Връх в средновековната персийска поезия, стиховете му и днес се четат и декламират в Иран, а книги с неговото творчество има в домовете на повечето иранци. В училищата на Бухарското ханство от 14 до началото на 20 век стиховете на Хафез са част от задължителното обучение на учениците. Животът на Хафез и творбите му са обект на много анализи, коментари и тълкуване и оказват влияние върху развитието на персийската литература след 14 век.[2][3] Стиховете на Хафез са преведени на всички европейски и много азиатски езици. В Иран датата 20 мехр по иранския календар (11 октомври) е денят на официалното честване на Хафез.
За живота на Хафез липсват достатъчно надеждни източници. Повечето от тях са по-скоро легенди, особено за ранните и юношеските му години, а някои сведения се черпят от неговите стихове. Годините на раждането и кончината му не са безспорни. Със сигурност е известно, че е роден в Шираз. Предполага се, че произхожда от незнатно и небогато семейство на ширазки граждани. Неговият баща Баха ад-Дин Камалидин е търговец на въглища, но така добре декламира Корана, че Шамс ед-Дин Мохамад го обиква от ранното си детството. До осмата си година научава Корана наизуст, за което получава титлата хафъз (пазител на Корана). Години по-късно тази титла (Хафез в персийско произношение, Хафиз в арабско произношение) става негов поетически псевдоним. Шамс ед-Дин Мохамад е още дете, когато бащата умира, оставяйки много дългове. Двамата по-големи братя се отделят от семейството в търсене на препитание, а малолетният Шамс ед-Дин Мохамад остава с майка си. Тя го дава за възпитание в семейство на учител, но човекът, който трябвало да се грижи за момчето, скоро се отказва от задълженията си и го праща да учи занаят в цех за квас. През юношеските си години Хафез работи в пекарна. Покрай работата си, разнасяйки хляб из богатите квартали на Шираз, той се запознава с красива девойка Шахе Набат, в която се влюбва и по-късно посвещава на нея повечето от газелите си. Учи в мактаб и от ранните си години познава произведенията на Руми и Саади, а също на Аттар и Низами.
На 21-годишна възраст става ученик на Аттар в Шираз. Още тогава пише стихове и става поет и четец на Корана в двора на Абу Исхак Инджу, но води скромен живот на дервиш. Предполага се, че е член на суфийския орден Тарика.

През 1353 г. Мубариз Музафар, от династията на Музафаридите, превзема Шираз и става владетел на Фарс. Хафез се присъединява към обкръжението на наследника на престола, шах Шуджа, който е в опозиция на баща си. По това време вместо романтична поезия съчинява политически ангажирани стихове. Когато Мубариз е свален от сина си и хвърлен в тъмница, Хафез отново получава длъжността придворен поет. Събитията по време на управлението на шах Шуджа намират отражение в много от стихотворенията на поета. Въпреки това, почувствал се в опасност, той скоро се оттегля от двора и заминава в доброволно изгнание в Исфахан. Предполага се, че причината да изпадне в немилост са критиките на Хафез към другите поети, от които се засяга и шахът, който също пише стихове. Възможно именно по това време е и неуспешният опит на Хафез да се установи в Язд. По-трудно е да се определи времето на пътуването до Исфахан, което е косвено отразено в две газели. Когато Хафез е на 52 г., шахът го кани да се върне в Шираз.

Сред членовете на мозаферидския двор, влезли в борба за престола след смъртта на шах Шуджа, от симпатиите на поета се ползва само шах Мансур, но той загива в борба с Тимур. На шах Мансур Хафез посвещава поемата „Саки-наме“ и 6 стихотворения. Написва и специална касида с благодарност за включването му (вероятно през 1388 г.) в списъка на чалмоносци („ахле амаме“). Те са духовни лица, които получават специална субсидия („едрарате бумийе“) и по този начин на Хафез се осигурява възможност да не мисли за препитание. Сред датираните съчинения на Хафез стиховете, посветени на шах Мансур, са последни.
Жени се в напреднала възраст и има две деца. Той надживява съпругата си и синовете си. Има данни, че по-малкият син на Хафез, Шах Нуман, се преселва в Индия и е погребан там. Хафез живее много бедно, постоянно изпитвайки недоимък. Няколко пъти е канен от владетелите на Багдад и Индия, но тези пътувания никога не се осъществяват.

Умира на 64 години. Погребват го в градината Мусала в Шираз – място, възпято в неговите стихове. Две години по-късно построяват мавзолей, който през следващите векове многократно се преустройва. Сегашният мавзолей е построен през 1935 г. по проект на френския археолог и архитект Андре Годар (André Godard). Мавзолеят представлява многоъгълен отворен павилион с капители и украшения в стила на сафавидската архитектура. Върху алабастровия надгробен камък са изписани две газели на поета. Около мавзолея има цветна градина, в която под съпровод на музика се декламират стиховете на Хафез. Целият комплекс се нарича Хафезие и е сред забележителности на Шираз. Той се посещава от многобройни поклонници и туристи, за иранците е като светиня, а вярващите мюсюлмани при влизането в мавзолея извършват религиозни ритуали.

За живота на Хафез се разказват различни поетични легенди. Според една от тях, Хафез е запленен от красотата на Шахе Набат, девойка от богат род, но той знае, че любовта му е невъзможна. Твърди се, че в желанието си да осъществи съюз с нея той провежда бдение, по време на което среща същество с ненадмината красота, представило се като ангел. По този начин неговите опити за съюз с любимата се превръщат в стремеж на мистично единение с божеството. Подобни аналози в западната литература са Данте Алигиери и Беатриче.

По повод голямата бедност, в която живее Хафез, има една легенда, описваща срещата му с великия владетел Тимур. Самата среща се смята за реално събитие, а легендата разказва за нейното протичане. Тимур мечтае да превърне Самарканд, столицата на своята империя, в център на света и в голяма степен преуспява в това. Работи се за украсяване и на другите градове и Бухара е от най-красивите в империята. Веднъж му предават един стих на Хафез, който описва любовта си, като казва, че за бенката на любимата си е готов да дари Самарканд и Бухара [4]. Разгневеният Тимур нарежда да му доведат поета. Хафез, намерен в бедна колиба, застава пред него, облечен в дрипи. Тимур недоволно казва: „Аз съм покорил почти целия свят, за да украся моите градове Самарканд и Бухара. А ти си готов да ги замениш за една бенка!". Хафез се покланя и смирено отговаря: „Ето виждаш ли, царю, до каква мизерия ме докара моята разточителност“. Тимур, изненадан и поласкан от отговора, изпраща Хафез с хубави дарове.

Според една от легендите поетическата дарба била дадена на Хафез след нощна молитва на гроба на учителя му Аттар. Разказва се също, че когато е на 60 години, с приятелите си организира медитативно бдение. Хафез седи в начертан от него кръг четиридесет дни, когато пред него се явява духът на Аттар и му подава чаша вино. Така се отбелязва 40-годишнината от срещата им. Хафез загатва за този епизод в един от своите стихове, където съветва читателя да постигне „яснотата на виното“, като го остави да „седи в продължение на 40 дни“.

Съществува легенда за погребението на Хафез. Участниците в него се разделят на два лагера. Едните смятат, че стиховете му са непристойни и затова не бива да се погребва по каноните на ислямската религия. Другите са на мнение, че Хафез е праведен мюсюлманин и трябва да се предаде на земята по начин, повеляван от обичая. Тъй като и двете групи вярват, че диванът на Хафез е книга за пророчества, те решават да се обърнат към стиховете и така да разрешат спора. Отговорът, който дава книгата, е:

Не отстъпвай от тялото на Хафез
Макар да е потънал в грях, той отива в рая.
И смаяните противници на Хафез млъкват...


11:20 - 11/10/2019    /    Номер : 735535    /    Видяно от : 23



Изход




Търсене
Разширено търсене Уебтърсене
banners
база-данни на НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ
vote
Анкетата не е активна
UsersStats
Посетители на страницата: 25735
Посещения от деня : 52
Посетители на страницата : 228073
Посетители онлайн : 1
Време на посещение : 3.5781

Home|Иран|Ислям|Персийски език|За контакти|Връзки|Карта на сайта